Приходите в бюджета през февруари продължават тенденцията на спад, който се наблюдава и през януари. Това каза в предаването „Здравей, България” по Нова телевизия зам.-министърът на финансите Ана Михайлова, като призова да се изчакат официалните данни на финансовото ведомство. Михайлова допълни, че продължават да се наблюдават ефектите на кризата през първите месеци на годината, а възстановяване на икономиката се очаква да започне през втората половина на годината. Зам.-министър Михайлова припомни, че приходите за януари са 1,7 млрд. лв. Бюджетният дефицит, отчетен към края на първия месец на годината, бе близо 500 млн. лв. По принцип началото на годината е трудно, тъй като през януари и февруари има най-малко приходи, исторически, коментира от своя страна икономистът Георги Ангелов, който също бе гост в предаването. По отношение на приходите мерките се изпълняват така, както беше направен дизайнът за тяхното осъществяване. Отчитаме повишение в събираемостта на приходите, но кризата оказва своето влияние върху по-ниския обем на приходите в бюджета, каза Михайлова и допълни, че бюджетът трябва да бъде изпълняван така, както е планиран, и разходите да се отпускат съобразно определените лимити. По отношение на планираното увеличаване на здравната вноска зам.-министърът коментира, че един допълнителен разход трябва да бъде осигурен с приходи и това трябва да бъде абсолютно ясно за обществото. Това е и сигналът, който беше излъчен от премиера през последните дни – ако трябва да дадем 300 милиона допълнително за здравеопазване, това означава вдигане на здравноосигурителната вноска. От своя страна икономистът Георги Ангелов коментира, че допълнително натоварване на пазара на труда с още облагане - дали данък или осигуровка, тежи върху пазара на труда, върху работещите. По думите му, това вероятно ще задълбочи тенденцията на увеличаване на безработицата и всъщност ще задълбочи проблема, вместо да го реши и дори още повече - може да се окаже, че заради тази по-висока здравна осигуровка ще има толкова много повече безработни, че приходите в бюджета ще спаднат, вместо да се увеличат, така че има по-малко приходи, за да се дават пари на здравеопазването, а не повече. Зам.-министър Михайлова каза, че днес ще излезе промяна на указанието на НАП, касаещо осигуряването на собствениците и съдружници в търговски дружества, което предизвика недоволство от страна на бизнеса. Собствениците на фирми и съдружниците в търговски дружества няма да плащат осигурителни вноски, ако не им е възложено изпълнение на управителни функции с решение на общото събрание на фирмата, каза в аванс зам.-министърът и по думите й тази неяснота, която беше създадена, ще отпадне.

Управители на търговски дружества в страната затрупаха с гневни писма електронната поща на в. “Труд”. Те роптаят срещу плащането на осигуровки върху неначислени възнаграждения. Това задължение им бе вменено с промените в Кодекса за социално осигуряване от началото на 2010 г. В последващо указание на Националната агенция за приходите (НАП) от края на февруари се предвижда управителите да внасят осигуровки и върху недоговорени и несъществуващи възнаграждения. “Тълкуванието създава допълнителна тежест върху практически несъществуващи възнаграждения. С него четирикратно се вдига осигурителното бреме за най-малките фирми, в които собственикът, управителят и работещият е едно и също лице.” Това се казва в петиция до Народното събрание от инициативен комитет от потребители в портала odit.info. Призивът към парламента е да преразгледа новите разпоредби в кодекса. Според комитета сега стотици хиляди коректни осигурители са в ролята на закононарушители, тъй като НАП е публикувало указанието в последния работен ден на февруари, когато е срокът за деклариране и внасяне на вноските за месец януари. В друго писмо указанието на НАП се нарича “недомислено и скандално”, тъй като всички вписани управители на дружества са задължени да се осигуряват, дори и в договорите за управление да е записано, че те няма да получават възнаграждение. В интернет вече набира скорост подписка срещу указанието на НАП.

Публикувани са данните за изпълнението на Консолидираната фискална програма към 31 януари 2010 г., събщават от Министерството на финансите.   Постъпилите приходи и помощи към края на месец януари са в размер на 1 749.0 млн. лв., или 6.6% от планираните в ЗДБРБ за 2010 година. Общата сума на данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) към края на месец януари възлиза на 1 559.4 млн. лв., което е 89.2 % от общите постъпления по КФП. Приходите в частта на преките данъци са 219.6 млн. лв., което е 5.9 % от планираните за годината. Приходите от косвени данъци са в размер на 919.7 млн. лв., което е 8.0 % от програмата за годината. Приходите от ДДС са в размер на 474.7 млн. лв., или 7.0 % от планираните със ЗДБРБ за 2010 г. Постъпленията от акцизи за месец януари са в размер на 438.6 млн. лв., като изпълнението спрямо разчета за годината е 9.6 %. Приходите от мита възлизат на 6.4 млн. лв., или 4.6 % от разчетените за годината. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 48.4 млн. лв., или 6.7 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социалноосигурителни и здравни вноски към 31.01.2010 г. са 371.7 млн. лв., което представлява 7.2 % от разчетените за годината. Неданъчните приходи и помощите са в размер на 189.6 млн. лв., или 3.5 % от разчета за годината. Разходите по консолидирания бюджет (вкл. вноската на Република България за общия бюджет на ЕС) към 31 януари възлизат на 2 248.1 млн. лв., което е 8.3 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 1 738.7 млн. лв. (8% от разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 216.5 млн. лв. (5.4 % от разчетите към ЗДБРБ за 2010 г.) и лихвените плащания - на 216.0 млн. лв. (37.2 % от планираните за 2010 г.). През месец януари, съгласно календара за плащанията по обслужването на външния дълг на страната са изплатени 180.6 млн. лв. лихви по външни заеми. Спецификата на лихвения календар обуславя концентрирането на основната част от лихвените плащания по външни заеми в месец януари. Частта от вноската на България за общия бюджет на ЕС, изплатена към януари 2010 г. от централния бюджет възлиза на 76.9 млн. лв., което е в съответствие с регламент 1150/2000 на Съвета на ЕС. Към края на месец януари бюджетното салдо по консолидираната фискална програма е отрицателно в размер на 499.1 млн. лв., което се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 303.7 млн. лв. и по европейските средства в размер на 195.4 млн. лв.  Фискалният резерв към 31 януари е в размер на 7 378.9 млн. лв. В началото на годината финансовата политика ще бъде умерено експанзивна, като временния дисбаланс в бюджетната позиция през първите месеци ще се обуславя от усилията за осигуряване на ресурс за приоритетно финансиране на политиките в секторите на селското стопанство, транспорта, строителството и др., както и оптимално оползотворяване на възможностите при усвояването на средствата от ЕС. По този начин реалната икономика ще получи тласък в най-трудните за бизнеса времена. Данните за изпълнението на консолидирания бюджет към 31 януари 2010 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория "Бюджет"/„Статистика"Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на консолидирания бюджет, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети.

До началото на месец април държавата връща забавеното ДДС на бизнеса. Това заяви в Перник вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, предаде Агенция "Фокус".   По думите на вицепремиера остава да бъдат издължени около 420 милиона лева, така че да остане много малка сума. Държавата вече е разплатила 120 милиона на фирмите през февруари. Министър Симеон Дянков определи издължаването на забавеното ДДС като голямата тема за тази година и посочи, че това е важно, за да започнат фирмите по-активна работа. Той посочи, че през първото тримесечие ще се излиза на дефицити, за да може да се вкарат повече пари в реалната икономика. Ако държавата върне това, което дължи на бизнеса, един вид трябва да се развие и икономиката, каза министър Дянков и допълни, че бюджетът не разполага с огромни пари. Финансовият министър каза, че в края на годината ще започне реализацията на втората част на здравната реформа. Като основни стъпки в тази насока той определи запушването на всички финансови течове в болничната система и повишаване на заплатите на медицинските работници. Това според него ще доведе до осигуряване на нормално здравеопазване, пише Dariknews.bg.