На 23 ноември Европейската комисия излезе с положително решение, че държавната помощ на България под формата на данъчни облекчения за биогоривата е съвместима с общия пазар. Това съобщи вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков в Народното събрание, предаде БГНЕС.   По време на парламентарния контрол той отговори на въпрос на народния представител Мартин Димитров относно нотификация на държавната помощ за намаляване на облагането на биогоривата. След решението на комисията България е задължена най-късно 18 месеца след влизането му в сила да предоставят мониторингов доклад за изпълнението на държавната помощ. Финансовият министър заяви, че може да се мисли в следващите няколко месеца дали да има допълнителни промени в данъчните закони, които да засегнат смесените горива, в които има биогориво. Според Мартин Димитров след намаляването на акциза и за смесените горива бензините и дизелите с биокомпонент ще станат по-евтини и това ще доведе и до много по-добри екологични стандарти и до потребление на растителни компоненти за биогоривата. Той заяви още, че планира да внесе поправки в данъчните закони, с които да се въведат облекчения в ставките на акциза върху дизела и бензина, смесени с биогорива, Очаква се от май догодина дизеловото гориво да съдържа поне 2 на сто биодизел. Смесването на бензина с биоетанол ще бъде задължително от март 2011 година. Това реши парламентът, след като прие окончателно промени в Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, информира Dariknews.bg.

Министерството на околната среда и водите ще предложи временно да бъдат спрени проекти за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Това съобщи вчера министър Нона Караджова на конференция за преминаването към нисковъглеродна енергетика. Не става дума за проекти, които имат разрешителни, а само за тези, които са в много начална фаза. Причината е, че предстои да се направи екологична оценка на националния план за възобновяемите енергийни източници. В момента имало бум на искания за промени на статута на земеделски земи за превръщането им във соларни паркове. А земеделската земя, както и водните ресурси, трябва да се пазят, каза Караджова. Много били и проблемите с “Натура”, тъй като част от съоръженията са в защитени зони. Ветрогенераторите дават чиста енергия, но се оказва, че също могат да се отразят зле на екологичното разнообразие. Затова трябва да се подреди пъзелът, обясни тя. Но призна, че екологичната оценка ще забави приемането на плана за ВЕИ, който се очаквало да бъде готов в средата на 2010 г. Икономическият министър Трайчо Трайков контрира, че да се говори за спиране на проекти звучи малко страшно. “Ще направим всичко възможно започнатото да бъде завършено по екологичен начин. Но трябва да се сложат ясни и честни правила. В момента сме като в автобусна блъсканица, когато всеки с лакти опитва да влезе в автобуса, за да не го изпусне”, пошегува се Трайков.

Всички сгради в ЕС, построени след 31.12.2020 година, трябва да отговарят на всички стандарти за енергийна ефективност и да имат достъп до източник на енергия от възстановяеми ресурси. Това споразумение беше постигнато след продължителни дебати между представителите на Европейския парламент и Съвета на министрите.   Публичните компании в ЕС ще трябва да притежават или наемат „енергоспестяващи" сгради от края на 2018 година. Подобни споразумения дават на ЕС водеща роля при борбата с климатичните промени, коментира европейският депутат Силвиа-Адриана Тицау. „По време на срещата в Копенхаген Европа по може да представи ефективен инструментариум, така че амбициозните планове за околната среда да се сбъднат", допълни тя. След постигнатото съгласие, решението трябва да получи официалното одобрение на Съвета на министрите и от ЕП. Това вероятно ще стана в началото на 2010 година. Веднъж публикувано в Официалния вестник на ЕС, страните от общността ще имат срок от две години да изпълнят изискванията, вписани в решението. Страните членки на ЕС ще трябва да изработят и сертификационна система, която да измерва енергийната ефективност на сградите. Този сертификат ще бъде необходим за всяка строяща се сграда, както и за сградите, които се продават или отдават под наем. Такива сертификати ще бъдат давани и на сгради с площ над 500 кв. м., в които ще се помещават публични власти или ще бъдат често посещавани от хора. Изключение от тези правила ще бъдат допускани само за малки сгради, чиято площ е под 50 кв. м., за ваканционни жилища, които се използват по-малко от четири месеца в годината, както и за религиозни домове, защитени исторически сгради, както и за временни жилища, които се използват по-малко от 2 години и селскостопански сгради.   Региони: Източник: Econ.bg Добави коментари Име E-mail Няма да бъде публикуван. Коментар Още по темата Централна и Източна Европа продължават да нехаят за чистата енергия Индустрията все още потребява най-много енергия ЕИБ финансира енергийната ефективност в Полша, Швеция и Финландия Въвеждат ново етикетиране на фризерите и хладилниците в ЕС ЕБВР: "България е забавила темпа на икономическо развитие"   Още от категорията Всички БСК настоява за либерализация на газовия пазар Инвестициите в промишлеността се свиват Коментари след приемането на бюджета на първо четене Ръстът на доходите продължава да се забавя Японската икономика се изстреля нагоре през третото тримесечие   еFakturaсъвременната система за обмен на фактури   Една организация може да спести 1–2% от годишния си оборот при заместване на хартиената фактура с електронна и оптимизиране на свързаните с това процеси

България може да изпревари Чехия като най-предпочитано място в Източна Европа за инвестиции в развитието на производството на слънчева енергия. Това може да стане факт, ако правителството бързо премахне съществуващите законови пречки, коментира агенция "Ройтерс" (Reuters).   Инвеститорите търсят нови възможности за инвестиции в Централна и Югоизточна Европа, след като Испания и Германия обявиха, че планират да съкратят инициативите за производство на слънчева енергия. До момента Чехия привличаше "лъвския пай" от инвестициите в Източна Европа заради щедрите си субсидии. В същото време според анализатори България е много по-обещаващ пазар в средносрочен и в дългосрочен план, пише Агенция "Фокус". България има потенциал да стане по-голям пазар от Чехия в дългосрочна перспектива заради природните си условия. След като приключи кризата, икономическият ръст ще настъпи много по-бързо, така че ще има търсене на енергия, посочва Мартин Симонек, анализатор от „Ню Енерджи Финанс"   Региони: Ямбол, Шумен, Хасково, Търговище, Стара Загора, София, София-град, Смолян, Сливен, Силистра, Русе, Разград, Пловдив, Плевен, Перник, Пазарджик, Монтана, Ловеч, Кюстендил, Кърджали, Добрич, Габрово, Враца, Видин, Велико Търново, Варна, Бургас, Благоевград Източник: Econ.bg Добави коментари Име E-mail Няма да бъде публикуван. Коментар Още по темата Министър Тотю Младенов се срещна с посланика на Израел Трайков: "Кризата може да бъде преодоляна чрез стимулиращи мерки за бизнеса" С 16.5% е намалял стокообменът ни с Румъния България след кризата - висока безработица и нисък растеж Финансирането на АЕЦ "Белене" - според инвеститорския интерес   Още от категорията Всички Близо 146 млн. лв. е инвестицинната програма на EVN за догодина Ще получим 75 млн. евро за затварянето на блоковете на АЕЦ "Козлодуй" догодина Словения и Русия подписаха споразумение за "Южен поток" Язовир залива пътя до Девин Енергийните предприятия се обявиха против поскъпването на газа   еFakturaсъвременната система за обмен на фактури   Една организация може да спести 1–2% от годишния си оборот при заместване на хартиената фактура с електронна и оптимизиране на свързаните с това процеси