С Решение от 25 февруари Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се самосезира и образува производство за разследване на евентуално извършено нарушение по чл. 15, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) от страна на „Алта Фармасютикълс" ЕООД, „Софарма трейдинг" АД, „Хигия" АД, „Търговска лига - Национален аптечен център" АД, „Булрей и Ко ООД", „Елфарма" АД, „Рош България" ЕООД, „Джонсън и Джонсън" ООД и „Алкалоид" ЕООД. Според антимонополния орган то се изразява в забранено споразумение с цел манипулиране на процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на определени лекарства, което има за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар.   Производството пред комисията е образувано след постъпило писмо от министъра на здравеопазването, във връзка с получени еднакви ценови предложения от участници при провеждането на процедури за доставка на лекарства по Наредба № 34/25.11.2005 г. за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечение на български граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. В резултат на данните, представени в писмото на министъра на здравеопазването, Комисията извърши предварителна проверка по документи за сходни обществени поръчки в периода 2006 г. - 2009 г. по провеждани от МЗ процедури по възлагане на обществени поръчки, отнасящи се до определени лекарствени продукти. Резултатите от предварителната проверка показаха, че са налице основателни съмнения за евентуално извършено нарушение и дават достатъчно индикации за образуване на производство пред КЗК. Ако в хода на проучването бъдат установени доказателства за действително извършено нарушение на ЗЗК, на ответните страни, с определение на КЗК, ще бъдат предявени твърдения за извършени нарушения на чл. 15 от ЗЗК, след което страните ще имат минимум 30-дневен срок, за да подготвят защитата си, включително и чрез използване на правото на изслушване пред КЗК. В окончателното си  решение по случая КЗК може да установи нарушение и да наложи санкция, както и да постанови прекратяване на нарушението. 

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е оставила без разглеждане жалбата на "Щрабаг" срещу търга за строителството на лот 2 от магистрала "Тракия", която трябва да свързва Стара и Нова Загора. Решението може да се обжалвано в 7-дневен срок.   "Щрабаг" настояваше антимонополният орган да прекрати процедурата. Австрийците са категорични, че тяхната ценова оферта неоснователно не е била отворена публично на 5 февруари. По закон пликът с цената на участник, който не покрива условията, не се отваря. Освен това към момента на подаване на жалбата няма решение за класиране, което да се оспорва. Припомняме ви, че на 5 февруари бяха отворени ценовите оферти на половината от 8 участника в търга. Най-ниска цена - 137 млн. лв., предлагана от обединение "Магистрали Трейс". Възложителят на обекта (Агенция "Пътна инфраструктура - бел.ред.) счита, че жалбата е недопустима, тъй като обжалваното от "Щрабаг" АГ действие въобще не може да бъде определено като такова, извършено от възложителя. Не отговаря на истината твърдението на жалбоподателя, че комисията за разглеждане и оценка на офертите няма възможност да прецени дали подадените оферти отговарят на предварително обявените условия. Това се посочва в становището на АПИ, включено в решението на КЗК. На 05 февруари публично са били отворени ценовите предложения на допуснатите участници в процедурата, в присъствието на представители на същите. Критерият, койтовъзложителят е избрал като водещ за оценката на предложенията по процедурата, е "най-ниска цена". В Закона за обществените поръчки (ЗОП) не е предвидена възможност комисията за оценка да обявява мотивите за недопускането до отваряне на ценовите предложения на предложените за отстраняване участници на този етап от процедурата, нито възложителят следва да постановява какъвто и да било акт преди комисията да е предала протокола от своята дейност, посочват още от АПИ.

Комисията за защита на конкуренцията разрешава на Спектър Нет АД да придобие Орбител ЕАД. Участниците в концентрацията осъществяват идентична дейност - предоставяне на фиксирани гласови телефонни услуги, предоставяне на достъп до Интернет и пазар за пренос на данни и пренос на глас през Интернет („VoIP” услуги). Очаква се сделката да окаже въздействие върху пазара на телекомуникационни услуги, а именно: фиксирана телефония и предоставяне на интернет достъп. Двете дружества са уведомили КЗК, че целта на концентрацията е подобряване качеството на предлаганите услуги, реализиране на икономии от мащаба и оптимизиране на разходите чрез увеличаване на клиентската база на Спектър Нет и Орбител, както на пазара на фиксирана телефония, така и на пазара на предоставяне интернет достъп, който се доминира от традиционните телекомуникационни компании - основно „Виваком”. Въпреки либерализацията на пазара на фиксираната телефонна услуга в България, БТК продължава да бъде абсолютен лидер. Операторът продължава да държи пазарен дял от 96.1 % изчислен на база брой абонати. От друга страна българският пазар на достъп до Интернет е изключително фрагментиран и съществува голям брой Интернет доставчици, предлагащи достъп в зависимост от специфичните потребности на групите потребители. Скоростта на връзката на всеки вид достъп е различна, както и начинът на формиране на потребителския разход. Предвид факта, че пазара на фиксирана телефония  и достъп до интернет се доминира основно  от „Виваком”, то настоящото придобиване  би следвало да доведе до засилване  на конкуренцията на пазара на телекомуникационни услуги. Раздвижването на двата пазара ще доведе и до облагодетелстване на крайния потребител, предоставяйки му възможност за получаване на по-разнообразни и висококачествени услуги на по-добри цени. Към момента не са постъпили в Комисията отрицателни становища от заинтересовани страни относно отражението на сделката върху конкуренцията на съответния пазар. Комисията счита, че планираната сделка няма да окаже негативно влияние на пазара на телекомуникационни услуги, нито ще доведе до установяване или засилване на господстващо положение на него, поради което следва да бъде безусловно разрешена при условията на чл. 26 от ЗЗК.

Антимонополната комисия следи по-внимателно бизнеса за нерегламентирани споразумения заради кризата. Това заяви председателят на Комисията за защита на конкуренцията Петко Николов. По думите му – към момента няма основание, което да доведе до проверки за договорки между тях.

Петко Николов съобщи още, че в момента експертите от комисията се запознават с документацията, иззета от офиса на Асоциацията на банките в България. През юли антимонополната комисия започна проверка за картелно споразумение при услугите, свързани с потребителско кредитиране. Чуйте как Петко Николов коментира острата реакция на банките заради проверката.

В крайна сметка, ако няколко експерта от нашата комисия с представител на Министерството на вътрешните работи са в състояние да уплашат банковата система – бих се учудил на подобно нещо, каза Николов.

От друга страна, това е законово правомощие, което ни дава законът, а и практиката не само на нашата комисия показва, че тогава, когато стартираш производство за картел, то винаги се предхожда от подобно претърсване, коментира шефът на КЗК.

Една седмица след като ние направихме претърсване на асоциацията, в Италия местният национален орган по конкуренция претърси седем банки, допълни Николов.

На въпрос предстои ли и от КЗК да влизат в отделни търговски банки Николов каза: Не мога да кажа такова нещо на този етап. Това зависи от естеството на доказателствата, които се намират в нашата Форенсик лаборатория.