Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) санкционира "Космо България Мобайл" ЕАД ("Глобул") и "Мобилтел" ЕАД ("Мобилтел"), както и лицата, представляващи предприятията, за неизпълнение на наложени от регулатора ценови ограничения, съобщиха от комисията. До изпълнение на задълженията им на всеки от операторите е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. седмично, а на представляващите ги лица са определени глоби в размер на 500 лв. седмично.   На 17 март 2009 г. КРС прие анализ и определи пазара на терминиране на гласови повиквания в индивидуални мобилни мрежи като съответен пазар, подлежащ на ex ante регулиране, определи предприятия със значително въздействие на същия и им наложи специфични задължения. На трите български мобилни оператора "Виваком", "Глобул" и "Мобилтел", бяха определени ценови ограничения, изразяващи се в задължение за поетапно намаляване на цените за терминиране на мобилни разговори в техните мрежи по график, определен от регулатора. Считано от 1 януари 2010 г. цените за терминиране в мрежите на операторите следва да бъдат 20,5 ст./силен трафик и 15 ст./ слаб трафик. "Глобул" и "Мобилтел" не представиха на регулатора подписани анекси към договорите за взаимно свързване, удостоверяващи прилагането на ценовите ограничения, включително и след изпратените от КРС покани за доброволно изпълнение. Регулаторът установи, че окончателното подписване на анексите от страните по съответните договори е препятствано от двата оператора, тъй като въвеждат допълнителни клаузи, които не са обективно необходими за реализация на взаимното свързване между мрежите. Изпълнението на решението на КРС е от съществено значение за телекомуникационния сектор и потребителите. До приемането му българските мобилни оператори поддържаха най-високите цени на едро на разговори в техните мрежи, което създаваше условия за ограничаване на конкуренцията в сектора и увреждаше интересите на потребителите. Предприетите от КРС действия бяха подкрепени и от страна на правителството. В края на миналата година премиерът Бойко Борисов проведе среща с участието на тримата мобилни оператори и председателя на КРС, в рамките на която бяха обсъдени проблемите в телекомуникационния сектор, а операторите поеха ангажимент да спазват графика за поетапно намаляване на цените за терминиране на трафик в мобилни и фиксирани мрежи.

България заема 75-то място в годишната класация за икономическа свобода на фондация Heritage и The Wall Street Journal /2010 Index of Economic Freedom/, изследваща 179 държави. Лидерската позиция държи Хонг Конг – за 16-та поредна година. Специалният административен район на Китай оглавява и регионалната азиатска класация. Резултатът на Хонг Конг, обаче, е малко по-нисък от миналогодишния, заради затегнатия фискален режим. На второ място в класацията се нарежда Сингапур, следван от Австралия. Първата десетка се допълва от Нова Зеландия, Ирландия, Швейцария, Канада, САЩ, Дания и Чили. На дъното е Южна Корея, като преди нея са Зимбабве и Куба. Непосредствено преди нас са Италия и Гърция, а след нас – Уганда и Намибия. Северната ни съседка Румъния е 63-та, Турция – 67-ма, Черна гора – 68-ма, Македония – 56-та, Албания – 53-та. Общият ни резултат е с 2.3 пункта по-нисък от миналогодишния рейтинг. Съставителите на класацията отчитат влошаване на инвестиционната свобода, правителствените разходи, на паричната свобода, трудовата свобода и корупцията. Финансовата свобода остава без изменение спрямо 2008 г., а бизнес-, търговската и фискалната свобода са се подобрили. Според оценката в класацията, в България има съществен прогрес и страната уверено върви към дългосрочна стабилност и устойчиво развитие. Пълният списък на страните можете да видите тук.

Промяна на прогнозата за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) на България в положителна посока предприеха икономистите на "УниКредит Груп" в периодичната си публикация за развитието на региона на Централна и Източна Европa (CEE Quarterly). Според анализаторите на групата, страната ще завърши 2009 с ръст на БВП от минус 5.2% (спрямо минус 6.3% първоначална прогноза), а за 2010 г. очакванията са за минус 1.5% (спрямо минус 2.5%).   Въпреки очакванията за по-нататъшно увеличение на бюджетния дефицит, не предвиждаме опасно отслабване на фискалната позиция, тъй като мерките за подобряване на събираемостта на данъците и засилване на контрола върху разходите започват да дават желаните резултати, се посочва още в публикацията. Икономистите на "УниКредит" поставят акцент в анализа си и върху напредъка в борбата с корупцията, помогнала да се размрази голяма част от финансовата помощ от ЕС, което в комбинация с ускоряване на структурните реформи направи възможно през декември миналата година S&P да повиши перспективата пред кредитния рейтинг на България от негативна на стабилна. За да достигне българската икономика нивата на растеж, близки до потенциала, ще са необходими около две години. Това ще е периодът, през който трябва да набере скорост процеса на прехвърляне на производствени ресурси (капитал и работна сила) от прегряващите сектори, ориентирани към вътрешното търсене, към производства на продукти предназначени за износ. Секторът на домакинствата също ще се нуждае от време, за да се присъедини към процеса на възстановяване. Ограничените потребителски разходи са основната причина за отрицателния икономически растеж очакван през 2010 г. Потребители ще бъдат под натиск, защото в България задлъжнялостта е по-висока в сравнение с повечето страни от ЦИЕ. Загубите на работни места са на път да достигнат върха си през 2010 г., когато се очаква да продължи преструктурирането на раздутия публичен сектор, прогнозират анализаторите от банковата група. Изчистването на оставащи макроикономически дисбаланси ще продължи да ограничава икономическия растеж през тази година. В случай, че структурните реформи и възстановяването на стопанствата на основните ни външнотърговски партньори продължи, през 2011 г. нивото на икономическата активност в България постепенно ще започне да нараства и заетостта, макар и бавно, да се подобрява. Ускоряването на темпа на икономически растеж през 2011 г. ще бъде подкрепено и от стабилизирането на цените на недвижимите имоти в комбинация с нормализирането на потока от нови кредити. Процеса на възстановяване ще завърши през втората половина на 2011 г., когато икономиката ще започне да отчита темпове на растеж близки до потенциалния.

Българската нефтена рафинерия „Лукойл Нефтохим Бургас” се класира трета сред най-големите компании в Югоизточна Европа (ЮИЕ) на базата на общите си приходи за 2008 в класацията SEE TOP 100, изготвена от SeeNews в партньорство с консултантската компания Roland Berger.

Рафинерията, в която мажоритарният дял притежава руският гигант Лукойл, завърши 2008 с общи приходи от 3.65 млрд. евро.

Още 15 други български компании намериха място в класацията на 100-те най-успешни компании в ЮИЕ за 2008. Този резултат отрежда на България 3-то място след Румъния и Словения по брой компании в SEE TOP 100.

SEE TOP 100 класира най-големите нефинансови компании от Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Македония, Молдова, Черна Гора, Румъния, Сърбия и Словения.

Лидер в класацията в румънската нефтена група Petrom, в която мажоритарният дял притежава австрийската OMV, с общи приходи от 4.85 млрд. евро през 2008.

В отделна класация, SEE TOP 50 Banks, SeeNews ранкира 50-те най-големи банки в ЮИЕ по общи активи през 2008. Класацията води словенската банка Nova Ljubljanska Banka (NLB) с общи активи, възлизащи на 18.9 млрд. евро към края на 2008. В класацията на кредитните институции, най-много представители има от Словения – 13, а България подобно на Хърватска, е представена от 10 банки, като 4 от тях са в топ 20.

SeeNews идентифицира също петте водещи индустрии в ЮИЕ. Най-големият сектор е петрол и природен газ с дял от около 37% от общите приходи на компаниите в SEE TOP 100.

SEE TOP 100 съдържа още класации по държави, анализи на управленски практики от A.T. Kearney, проучването „Най-добрите работодатели” в Централна и Източна Европа на Hewitt и др.
 
Официалният уебсайт на SEE TOP 100 е http://www.top100.seenews.com/

През август спрямо юли промишлената продукция в еврозоната се повишава с 0.9% и с 0.6 на сто в Европейския съюз, съобщи Евростат. През юли в зоната имаше повишение от 0.2% и с 0.3 на сто в ЕС.

На годишна база през август индустриалната продукция в еврозоната все още е с 15.4% под нивото от същия месец на миналата година, а в Европейския съюз с 13.5% под равнището от август 2008 г.

Месечно изменение – сред държавите членки на ЕС, за които има предоставени данни, индустриалната продукция се е увеличила в единайсет и е намаляла в десет страни. Най-големите увеличения са регистрирани в Италия (7%), Португалия (5.2%) и в Словения (4.9%), а най-значителен спад има в Ирландия (-16.7%), Литва (-4.2%) и Люксембург (3,0%).

На годишна база промишленото производство пада във всички държави от Съюза, за които има налична информация. Най-големите спадове са регистрирани в Естония (-27.9%), Люксембург (-27.4%), Финландия (-21.4%) и Швеция (-19.2%), а най-малки в Полша (-2.5%), Румъния (-4.4% ), Холандия (-6.4%) и в Португалия (-6.6%).