Микрокомпаниите могат да бъдат освободени от задължението да съставят годишни счетоводни отчети, съгласно предложението за изменение на счетоводните правила в ЕС, което беше прието от депутатите в четвъртък. Въпреки това, тези изключения трябва да бъдат предоставени от държавите членки на ЕС, а микропредприятията от своя страна ще трябва да продължат да водят отчети за своите търговски сделки и финансово състояние.   В законодателната резолюция, приета с 445 гласа "за", 196 "против" и 21 "въздържали се", ЕП призовава също така за общо преразглеждане на четвърта и седма директива относно дружественото право през 2010 г., като вниманието трябва да бъде по-специално насочено към намаляване на административната тежест за микропредприятията и към опростяването на изискванията за финансова отчетност към тях. Около 7.2 милиона предприятия в ЕС трябва да представят отчети съгласно европейските счетоводни директиви. От тях 5.4 милиона (около 75%) са микропредприятия, например магазини за цветя или фризьорски салони. Като цяло те извършват дейност на местно или регионално ниво, с малко или без да са ангажирани в трансгранична дейност. Настоящето законодателно предложение ще позволи на държавите членки да опростят бизнес средата и по-специално изискванията за финансова отчетност за микрокомпаниите, с цел да се засили тяхната конкурентоспособност и да се разгърне техният потенциал за растеж. Предложеното изключение в счетоводните правила на ЕС ще се прилага спрямо компании, които отговарят на следните критерии: общ баланс 500 000 евро, чист оборот 1 000 000 евро и/или 10 души среден персонал през финансовата година. Държавите членки решават дали да прилагат облекченията "Обхватът на дейността на микропредприятията обикновено се ограничава до регионалния и местния пазар. Поради това те не оказват трансгранично въздействие върху общия европейски пазар, и логичното заключение е, че те не трябва да бъдат обвързани с регулации за вътрешния пазар на общоевропейско ниво", е мнението на докладчика Клаус-Хайнер Леене (ЕНП, Германия). Парламентът изтъква в своя доклад, че държавите членки трябва да имат правото на избор дали да освободят микропредприятията от тези счетоводни задължения, "като вземат предвид по-специално положението на национално равнище по отношение на броя предприятия", които не надхвърлят тези прагове. В отговор на опасенията, че изключенията от счетоводните правила може да затрудни вътрешната организация и да намали прозрачността и достъпа до информация, депутатите подчертават, че микропредприятията "трябва да останат обвързани от задължението за водене на отчети, разкриващи търговските сделки и финансовото положение на дружеството, като това задължение представлява минимален стандарт". По време на дебата в ЕП, докладчикът изтъкна, че предложението е блокирано в Съвета на министрите. В този контекст той призова държавите членки, които са част от блокиращото малцинство, да преосмислят своята позиция. Колко пари могат да бъдат спестени? Съгласно предварителните оценки, с които Комисията разполага, при "оптимистичния сценарий" (т.е., ако всички държави членки освободят микропредприятията и не налагат допълнителни изисквания), "в най-добрия случай потенциалните икономии" от предложението възлизат на 6.3 милиарда евро. Проектозаконодателството се разглежда в момента на първо четене, като по него няма постигнат компромис. Предложението в момента е блокирано в Съвета на министрите от 9 държави членки. Гласуването в пленарна зала беше отложено през февруари по искане на групата на Социалистите и демократите в ЕП, които поискаха повече време, за да могат да обсъдят по-обстойно предложението вътре в групата.

Управители на търговски дружества в страната затрупаха с гневни писма електронната поща на в. “Труд”. Те роптаят срещу плащането на осигуровки върху неначислени възнаграждения. Това задължение им бе вменено с промените в Кодекса за социално осигуряване от началото на 2010 г. В последващо указание на Националната агенция за приходите (НАП) от края на февруари се предвижда управителите да внасят осигуровки и върху недоговорени и несъществуващи възнаграждения. “Тълкуванието създава допълнителна тежест върху практически несъществуващи възнаграждения. С него четирикратно се вдига осигурителното бреме за най-малките фирми, в които собственикът, управителят и работещият е едно и също лице.” Това се казва в петиция до Народното събрание от инициативен комитет от потребители в портала odit.info. Призивът към парламента е да преразгледа новите разпоредби в кодекса. Според комитета сега стотици хиляди коректни осигурители са в ролята на закононарушители, тъй като НАП е публикувало указанието в последния работен ден на февруари, когато е срокът за деклариране и внасяне на вноските за месец януари. В друго писмо указанието на НАП се нарича “недомислено и скандално”, тъй като всички вписани управители на дружества са задължени да се осигуряват, дори и в договорите за управление да е записано, че те няма да получават възнаграждение. В интернет вече набира скорост подписка срещу указанието на НАП.

Станимир Бързашки е освободен от поста изпълнителен директор на Агенцията за насърчаване на малките и средни предприятия, съобщиха от пресцентъра на икономическото министерство. Новият ръководител на агенцията е Мариана Велкова, която досега оглавяваше Инспектората към министерството. Смяната на ръководството на агенцията е част от мерките за подобряване на работата по Оперативна програма Конкурентоспособност.