Емигрантските пари, които биват изпращани в България, намаляват значително през последните 4 години. Основната причина за това се корени във финансовата и икономическа криза, тъй като тя води до намаляване на заплатите на българите в чужбина и ограничава възможностите им за парични трансфери към родината. Това показва проучване на Института за пазарна икономика. Според анализа, доказателство за това, че икономическата криза влия негативно на паричния поток към страната, е пряката връзка на трансферираните средства към България и реалния растеж на 15-те стари членки на ЕС, които са и основна емиграционна дестинация за българите. Негативните ефекти за икономиката като цяло, които ще причини спада на изпратените средства, ще се отрази в по-нисък разполагаем доход на получаващите ги в България и съответно в свиване на основни битови и социални разходи. Отражение ще има и в инвестицирането в имоти. С известни условности, свързани с трудности в отчитането и изчисляването на емигрантските пари, може да се приеме, че подстатията "Компенсации на наети" от текущата сметка на платежния баланс отразява значителна част от тези средства. Това на практика са надниците, заплатите и други плащания, свързани с официален труд към българи от нерезиденти. Тук е включен и предполагаемия размер на средствата, получени в резултат на неофициална заетост**. Парите на емигрантите за България Източник: БНБ, собствени изчисления Част от разполагаемия доход във всяка страна се формира от средства заработени в друга държава и изпратени или донесени у дома. Разликата между получените от чужбина и изплатените на чужденци доходи определя дали една страна е нетен износител или вносител на фактора труд. Както може да се очаква, тези потоци имат най-големи положителни стойности (като % от БВП) за по-слабо развитите държави, от които и емиграцията и сезонната заетост към друг страни са най-значими. * Категория "Компенсации на наети" от платежния баланс ** Прогноза на БНБ

130 големи европейски градове поискаха от европейските институции да дадат на местните власти по-големи правомощия по отношение на имиграцонната политика и да признаят икономическата печалба от миграцията, предаде EUobserver.

Тъй като въздействието на ЕС и националната политика засягат миграцията главно в градските региони и ефекта им се усеща там, местните власти искат ролята на партньори за развитието и надзора на изпълнението на различните стратегии, се казва в Eurocities – мрежа на 130 европейски градове. Искането е отговор на т.нар. Стокхолмска стратегия – рамка, която показва как страните-членки да се справят с имиграцията, бежанците и приобщаването им в съответното общество. Стокхолмската стратегия е дело на ЕК и тепърва трябва да получи одобрението на европейските вътрешни министри през тази есен.

"Ако сегашните демографски и миграционни тенденции се запазят, до средата на този век ЕС ще загуби 65 млн. граждани. Това ще окаже влияние най-вече по отношение на трудовия пазар и квалифицираните работни кадри – съотношението хора във възраст, способни на труд спрямо пенсионери ще скочи от 2/1 до 4/3", твърдят от Eurocities. Освен това те искат в европейските схеми за помощ на имигрантите да се включват и имигранти от други страни-членки на ЕС.