Микрокомпаниите могат да бъдат освободени от задължението да съставят годишни счетоводни отчети, съгласно предложението за изменение на счетоводните правила в ЕС, което беше прието от депутатите в четвъртък. Въпреки това, тези изключения трябва да бъдат предоставени от държавите членки на ЕС, а микропредприятията от своя страна ще трябва да продължат да водят отчети за своите търговски сделки и финансово състояние.   В законодателната резолюция, приета с 445 гласа "за", 196 "против" и 21 "въздържали се", ЕП призовава също така за общо преразглеждане на четвърта и седма директива относно дружественото право през 2010 г., като вниманието трябва да бъде по-специално насочено към намаляване на административната тежест за микропредприятията и към опростяването на изискванията за финансова отчетност към тях. Около 7.2 милиона предприятия в ЕС трябва да представят отчети съгласно европейските счетоводни директиви. От тях 5.4 милиона (около 75%) са микропредприятия, например магазини за цветя или фризьорски салони. Като цяло те извършват дейност на местно или регионално ниво, с малко или без да са ангажирани в трансгранична дейност. Настоящето законодателно предложение ще позволи на държавите членки да опростят бизнес средата и по-специално изискванията за финансова отчетност за микрокомпаниите, с цел да се засили тяхната конкурентоспособност и да се разгърне техният потенциал за растеж. Предложеното изключение в счетоводните правила на ЕС ще се прилага спрямо компании, които отговарят на следните критерии: общ баланс 500 000 евро, чист оборот 1 000 000 евро и/или 10 души среден персонал през финансовата година. Държавите членки решават дали да прилагат облекченията "Обхватът на дейността на микропредприятията обикновено се ограничава до регионалния и местния пазар. Поради това те не оказват трансгранично въздействие върху общия европейски пазар, и логичното заключение е, че те не трябва да бъдат обвързани с регулации за вътрешния пазар на общоевропейско ниво", е мнението на докладчика Клаус-Хайнер Леене (ЕНП, Германия). Парламентът изтъква в своя доклад, че държавите членки трябва да имат правото на избор дали да освободят микропредприятията от тези счетоводни задължения, "като вземат предвид по-специално положението на национално равнище по отношение на броя предприятия", които не надхвърлят тези прагове. В отговор на опасенията, че изключенията от счетоводните правила може да затрудни вътрешната организация и да намали прозрачността и достъпа до информация, депутатите подчертават, че микропредприятията "трябва да останат обвързани от задължението за водене на отчети, разкриващи търговските сделки и финансовото положение на дружеството, като това задължение представлява минимален стандарт". По време на дебата в ЕП, докладчикът изтъкна, че предложението е блокирано в Съвета на министрите. В този контекст той призова държавите членки, които са част от блокиращото малцинство, да преосмислят своята позиция. Колко пари могат да бъдат спестени? Съгласно предварителните оценки, с които Комисията разполага, при "оптимистичния сценарий" (т.е., ако всички държави членки освободят микропредприятията и не налагат допълнителни изисквания), "в най-добрия случай потенциалните икономии" от предложението възлизат на 6.3 милиарда евро. Проектозаконодателството се разглежда в момента на първо четене, като по него няма постигнат компромис. Предложението в момента е блокирано в Съвета на министрите от 9 държави членки. Гласуването в пленарна зала беше отложено през февруари по искане на групата на Социалистите и демократите в ЕП, които поискаха повече време, за да могат да обсъдят по-обстойно предложението вътре в групата.

За 2009 г. БВП пада с 5% спрямо 2008 г., сочат данните на НСИ. Днес от Статистиката оповестиха, че БВП за миналата година достига номинален стойностен обем от 66.256 млрд. лева. На човек от населението се падат 8 735 лева от обема на показателя. В реално изражение БВП намалява спрямо 2008 г. с 5%. Според данните, добавената стойност, реализирана от субектите на националната икономика пада на годишна база с 3.8% до 55.502 млрд. лева. Реалното намаление на създадената добавена стойност от индустриалния сектор е с 8.1%, като намалява и относителният дял на сектора в добавената стойност с 0.2 процентни пункта спрямо 2008 г. до 30.3% от добавената стойност на икономиката. Секторът на услугите бележи реално намаление от 1.7%, като относителният дял на сектора в добавената стойност на икономиката се увеличава от 62.2% през 2008 г. до 63.7% през 2009 година. Аграрният сектор намалява производствената си активност през 2008 г. реално с 3.3% спрямо 2008 година. Четвърто тримесечие на 2009 година Пак днес Националният статистически институт съобщи и резултатите за четвъртото тримесечие на 2009 г. Според предварителните данни, произведеният брутен вътрешен продукт през последното тримесечие на 2009 г. е 17.917 млрд. лева по текущи цени, като на годишна база БВП пада с 5.9%. За третото тримесечие на 2008 година реалният спад на БВП бе 5.4%, а за второто тримесечие 4.9%.  Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през тримесечието е за 14.830 млрд. лева по текущи цени, като се понижава на годишна база с 5.3%. От Статистиката посочват, че спадът на БВП през четвърто тримесечие на 2009 г. се дължи основно на намалението на добавената стойност в аграрния сектор, която е с 11.3% по-малко в сравнение с четвърто тримесечие на 2008 година. В сравнение със същия период на миналата година, реалният спад на добавената стойност в сектора на услугите е 3.9%, докато на индустриалния сектор брутната добавена стойност намалява реално със 7.5%.