Само с руски пари няма да продължим проекта АЕЦ Белене, категоричен бе премиерът Бойко Борисов след среща с еврокомисаря по енергетика Гюнтер Йотингер. От своя страна, Йотингер лично се е ангажирал да съдейства за намирането на европейски инвеститор за строителството на ядрената централа. На брифинг Йотингер заяви, че по енергийните проекти се действа внимателно, проявяваме чувствителност и държим договорите да се изпълняват. Във всички енергийни проекти имаме подчертан интерес да има европейско участие и това винаги го изразяваме, пише Фокус. Министърът на икономиката Трайчо Трайков пък каза, че е обнадежден от разговорите с европейския комисар за енергетиката. Всички проекти вече изглеждат като нещо, което е в по-голяма обща цел. В бъдеще ще работим още по-координирано и последователно, допълни той.

До момента в проекта АЕЦ Белене са вложени около 1 милиард евро и ако не бъде продължен, България трябва да плаща неустойки. Това обяви в парламента министърът на икономиката Трайчо Трайков, който в момента се изслушва от депутатите по искане на Синята коалиция. Според лидерът на СДС Мартин Димитров не е известно как ще се финансира проекта и това може да дестабилизира кабинета. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков каза, че не може да даде гаранции за реализацията на проекта за строителството на новата АЕЦ Белене. Някакъв подобен вариант би бил ние, казвам руснаците да предоставят финансиране, като срещу това получат съответстващ дял от капитала на проектната компания с ангажимента при намиране на стратегически инвеститор този дял да бъде продаден на стратегическия инвеститор", каза Тарйков. Оттук започнахме вече по-сериозна дискусия, защото това вече показва качествено ново отношение, а именно готовността на някого, различен от държавата и НЕК, да си заложи парите върху успеха на този проект. Само че тук ние имаме редица ограничения и тук дали мога да дам гаранции, че проектът ще се реализира, не мога да дам, господин Димитров, защото не знам дали руската страна ще приеме нашето предложение. Това, което ние подготвяме като предложение в момента, изключва вероятността на какъвто и да било етап от развитието на проекта руската страна да се озове с по-голям дял в проектната компания от нас. Идеята е първо компанията да се финансира дялово, а след това самата компания с дълг. Ако такава схема стане, през това време не се подписва договор за строителство, но се развива, преговаря се по него. Стига се до някакви положения, но се оставя възможността на новия инвеститор да приеме или да не приеме и да внесе своите виждания. Ако всичко това стане, ако договорим и ескалацията по договора за строителство, което е основното нещо, което би предопределило интереса на стратегическия инвеститор, тогава има шанс цялото нещо да се случи. Това би било чудо. Така че гаранции, че едно чудо ще се случи, аз не мога да дам". Министър Трайков каза, че все още няма стратегически инвеститор за АЕЦ "Белене", но се надява той скоро да се появи. По думите му до края на март правителството трябва да изготви конкретна схема за финансовите ангажименти на руския инвеститор и начинът на разпределение на дяловете в проектната компания. Министър Трайков каза, че все още няма стратегически инвеститор за АЕЦ Белене, но се надява той скоро да се появи. По думите му до края на март правителството трябва да изготви конкретна схема за финансовите ангажименти на руския инвеститор и начинът на разпределение на дялото в проектната компания.

Дял от 15-20% в АЕЦ „Белене” ще получи Русия срещу заема от 2 млрд. евро за продължаване на дейностите по централата, съобщи енергийният министър Трайчо Трайков. Строителството на втора атомна се очаква да стартира през есента. България ще се стреми да запази 50 процента в проекта за АЕЦ „Белене”. За останалите около 30 на сто ще се търси европейско финансиране. Ако такова не бъде намерено, парите могат да бъдат отпуснати отново от руската държава, а да бъдат изплащани в дългосрочен план с произвежданата от АЕЦ „Белене” електроенергия, обясни министър Трайков. Така по думите му след години страната ни ще получи 80 на сто дял от втора атомна. В най-лошия случай според Трайчо Трайков собствеността на централата може да бъде разделена поравно между България и Русия. Строителството на АЕЦ „Белене” може да започне през есента, ако дотогава Агенцията за ядрено регулиране одобри техническия проект за централата.

Руските енергийни проекти в България "са увиснали", информират руски медии.   По повод на "Бургас-Александруполис", министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров е заявил, че и Русия, и Гърция искат да имат яснота: заинтересована ли е София от строителството на нефтопровода. Засега не сме получили конкретен отговор, цитира вестник "Правда" думите на министъра. Идеята за съвместния енергиен проект се е появила още през 2007 г. Очаква се той да намали значително цената на "черното злато" за потребителите, но неочаквано са възникнали препятствия от българска страна. Такива се появяват и по отношение на друг съвместен проект - "АЕЦ "Белене". Аргументите, че България има нужда от нови инвестиции, не звучат убедително за автора Сергей Балмасов. Той напомня, че Русия е готова да изпълнява и ролята на инвеститор в проектите. Причините са преди всичко политически, убеден е той. По думите на премиера Бойко Борисов, нефтопроводът няма да се строи без "хилядапроцентни" гаранции за екологичната сигурност. Изданието допълва, че работата по тръбопровода се планираше да започне през 2008 г и да завърши през 2010 г. Въпреки това се цитира мнението на проф. Иван Родионов от Всишето икономическо училище, според когото България няма да се откаже от съвместни енергетийни проекти с Русия: Просто по този начин българите се опитват да получат по-изгодни за себе си условия. Има страни, които нямат с какво да търгуват, освен със собствената си територия. Това и се опитват да направят днешните български власти. „Правда" напомня и мнението на гръцкия премиер Георгиос Папандреу, според когото сключването на споразумение може да се постигне до половин година, след което да започне работа по строителството. Възможно е този оптимизъм да е обусловен от отстъпките на българската страна за АЕЦ "Белене". На 5 февруари той беше одобрен от българската НЕК. Дали наистина „процесът се е задвижил", пита изданието като финал.