През 12-те месеца до ноември текущата сметка по платежния баланс на България е минус 3.4 млрд. евро. Това показва анализът на Industry Watch. Текущата сметка е разликата между плащанията към и от страната /като не включва прехвърлянето на капитал в двете посоки/. Външните наблюдатели, включително рейтингови агенции, използват този индикатор като един от формалните признаци на стабилност на икономиката.   Намаляването на този дефицит от минус 8.9 млрд. евро преди една година до минус 3.4 млрд. евро по последни данни се счита за положителен сигнал. Намалението обаче може да бъде обяснено до голяма степен само с два фактора. Първият е спад на цените на енергоносителите и оттам свиване на вноса на суров петрол и природен газ с около 1.9 млрд. евро, а вторият - свиване на чуждите инвестиции и оттам намаление на вноса на инвестиционни стоки с около 2.3 млрд. евро.   Общият материален внос в България се е свил с близо 8.4 млрд. евро през годината до октомври, става ясно от анализа на Industry Watch. Прави впечатление, че свиването на вноса на потребителски стоки е 645 млн. евро или под 8% от свиването на общия внос.   Търсенето се сви най-вече в сегмента на дълготрайни потребителски стоки, където вносът намаля с около 560 млн. евро или с 37%, но трябва да се има предвид, че част от това свиване се дължи на понижаване на цените. Най-стабилен остана пазарът на бързооборотни потребителски стоки, на който вносното потребление дори се увеличи и вече представлява около 60% от вноса на стоки за крайно потребление.

Работи се за създаването на единен контролен орган за безопасността на храните, заяви министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов по "Дарик".

По думите му България е единствената страна в Европейския съюз, която няма Агенция по безопасност на храните.

"Дълги години такава агенция не беше създавана, защото не можеха да се разберат Министерството на земеделието и храните, респективно партията, която го управляваше, и Министерството на здравеопазването къде да бъде тази агенция - каза Найденов. - Вече има работна група, имаме и политическото решение да създадем единен контролен орган, който да е надведомствен, директно към Министерски съвет, по европейски модел, който да даде гаранция на консуматора за продукта от обора до масата".

Земеделският министър коментира и опасността, която би възникнала, ако се стигне до затваряне на българските граници, на фона на вноса, който се осъществява.

"Българското земеделие беше сринато и от износители сега сме вносители - добави той. - А внасяме, защото има нужда на пазара. Ако ситуацията със свинския грип обаче се задълбочи дотолкова, че се наложи България да затвори границите си за определен период от време, не можем да осигурим храни от първа необходимост. Ние внасяме в момента млечни, месни продукти и наистина ситуацията е доста тревожна".

Според първоначалните изчисления на „Евростат" търговският излишък на еврозоната през юни достига 4,6 млрд. евро. През юни 2008 година балансът беше изравнен, показват още данните на статистиката. Спрямо май 2009 година има ръст от 2,5 млрд. евро.

 

За целия Европейски съюз търговският баланс е отрицателен в размер на 4,3 млрд. евро, спрямо 7,2 млрд. евро през предходния месец май. През юни 2008 година обаче дефицитът на ЕС достигаше до 19,3 млрд.

През първите пет месеца на годината дефицитът на ЕС по отношение на енергийните сделки е 92,9 млрд. евро. За същия период на 2008 година беше натрупан дефицит от 147,9 млрд. Значително се свива обаче и излишъкът при търговията с машини и съоръжения - до 36,3 млрд. евро, спрямо 59,8 млрд. за същия период на миналата година.

Като цяло най-голям търговски излишък е натрупала Германия (46,3 млрд. евро за периода януари-май 2009 година). На второ място се нарежда Ейре (15,6 млрд. евро), следва Холандия с 13,8 млрд. евро търговски излишък. На обратния полюс е Великобритания (-38 млрд. евро дефицит), Франция (-24,4 млрд. евро) и Испания (-20,7 млрд. евро).

За първите пет месеца на годината свиване има по отношение на търговията със всички партньори на ЕС. Най-сериозен е спадът на износа на европейски стоки за Русия (-39%), Турция (-33%) и Южна Корея (-23%). С 43% намалява вносът от Русия, с по 29 на сто пък се свива вносът на бразилски и японски стоки.

Отворения характер на българската икономика определя пряката значимост на всички мерки на търговската политика върху българския производител и потребител. Приветстваме показаното желание за предприемане на решителни стъпки за спазване на правилата при вноса на зеленчуци в България. Желаем да предоставим допълнителна професионална информация и да направим препоръки за краткосрочни и средно срочни мерки в тази област.

Използвахме достъпните ни световни данни за износа и вноса за последните години. Сравнихме преките данни, а също така и данните от огледалната статистика. В международната търговия някои държави за някои стоки по различни причини не предоставят данни за своя износ или внос. Това обаче не задължава и не пречи на партньора да предоставя данни за своя внос или износ по тези позиции. Тази информация е особено полезна, тъй като в световен мащаб и в продължение на няколко години, не може да бъде манипулирана.

Краткият АНАЛИЗ показва:

За периода 2004 – 2008 година в България средно годишно се внасят 105 хиляди тона домати, чушки, лук, картофи, зеле, моркови, краставици, на стойност повече от 30 милиона щ.д. общо. Балансът от износа и вноса на тези зеленчуци е по-скоро диагноза за липсата на българско производство или поставя стратегически въпроси.

Само при краставиците имаме положителен външнотърговски баланс, както в стойност (щ.д.), така и в натура (тонове). За 2008 г. са внесени повече от 6 хиляди тона краставици на стойност повече от 5 милиона щ.д. Основните доставчици са Турция, Гърция, Македония, Испания, Чехия и Холандия. Нямаме огледалните данни на Турция и Македония. Огледалната статистика е достъпна за Гърция, Испания, Чехия, Холандия. Устойчиви различия в българските цени при вноса и износните гръцки цени са в диапазона от 22 % до 36 % за тези пет години. За 2008 гръцкият износ е с 74 % в щ.д. и 42% в тонове повече от внесените според българските данни краставици. За Испания разликите за същата година в щ.д. са 188 % и в тонове 77 %.

За всичките останали зеленчуци - домати, чушки, лук, картофи, зеле, моркови имаме упорит отрицателен баланс между износа и вноса, както в щ.д. така и в натура (тонове).

Балансът между износа и вноса при доматите е постоянно и растящо отрицателен за последните пет години. През 2008 г. българското отрицателно „доматено” салдо е 52 000 тона или 39 милиона щ.д. Внасяме от Турция, Македония, Йордания, Испания, Гърция, Чехия, Холандия, Италия и др. Огледалната статистика показва значителни различия с Испания, Гърция, Чехия за 2008 г., макар и в различни посоки.

Балансът между износа и вноса при чушките е постоянно и растящо отрицателен за последните пет години. През 2008 г. отрицателното салдо при чушките е повече от 9 милиона щ.д. или повече от 28 хиляди тона в натура. Внасяме от Турция, Македония, Гърция, Холандия и др. През последните 5 години огледалната статистика показва разлики във вносната цена от Гърция в диапазона между 16 % и 34 %.

Балансът при лука е постоянно и растящо отрицателен за последните пет години. За 2008 г. сме внесли лук в повече от 25 хиляди тона или 2,5 милиона щ.д. Доставчици са Турция, Македония, Холандия, Полша, Гърция и др. Огледалната статистика показа съществени различия при вноса от Холандия и Гърция за 2008 година.

Балансът при картофите е постоянно и растящо отрицателен за последните пет години. През 2008 сме внесли повече от 13 хиляди тона или повече от 3 милиона щ.д. картофи от Германия, Гърция, Румъния, Холандия, Полша. Средно годишната вносна цена е била от 15 стотинки за килограм през 2004 до 35 стотинки за 2008 г., изчислено при курс 1,5 лв. за щ.д. Разликите в огледалната статистика с Гърция за 2008 г., например, са близо 260 % в стойностно отношение и близо 85 % в натурално отношение: при декларирани от гръцка страна 2734 тона картофи износ за България на стойност 952 000 щ.д., у нас при вноса са декларирани 1471 тона на стойност 265 000 щ.д.

Балансът при зелето е отрицателен на стойност повече от 1 милион щ.д. за 2008 г. или 9 хиляди тона. Внасяме основно от Македония, Турция, Гърция, Холандия, Полша. Огледалната статистика показва значителни разлики с Гърция, Холандия и Полша.

Балансът при морковите е постоянно и растящо отрицателен за последните пет години. През 2008 сме внесли повече моркови за повече от 1 милион щ.д. или повече от 8 хиляди тона. Доставчици са Турция, Гърция, Италия. Огледалната статистика също показва някои съществени отклонения.

Част от мерките…

Тази информация е кратък и опростен преразказ, който обаче по-никакъв начин не променя съществените факти. Българското производство на зеленчуци има структурни и стратегически проблеми, като средствата на външнотърговската политика не могат да предложат стратегическо решение.

В краткосрочен план трябва максимално да се използват тарифните и нетарифните мерки на външнотърговската политика за защита на българските производители и потребители.

Българските посолства в основните държави доставчици трябва срочно да изяснят съществените разлики в огледалната статистика и редовно да предоставят годишните данни, като база за взимане на професионални решения.

Специално внимание на изпълнителната власт и на браншовите структури трябва да бъде търговията със зеленчуци с Турция, Гърция, Македония и други държави със съществени различия на българските и техните външнотърговски данни.

Комитетът по търговска политика на БСК има желание и готовността за обсъждане на конкретни срочни действия в интерес на българските производители и потребители.

Автори:
Александър Йоцев – председател на Комитета по търговска политика към Националния съвет по икономическа политика на БСК
Борислав Георгиев - зам.-председател на Комитета по търговска политика към
Националния съвет по икономическа политика на БСК