България е отличник по преизпълнение на приходите от такси, а последните в преобладаващата си част не са формирани на разходопокривен принцип, както повеляват нормативните изисквания. Например, годишната издръжка на Агенцията по вписванията е в размер на около 16 млн. лв., а приходите от такси са над 53 млн. лв. За съжаление, това не е изолиран случая, а е по-скоро масова практика, тъй като по аналогичен начин стоят нещата и с други администрации.

У нас е налице свръхрегулация, тъй като над 500 администрации управляват повече от 2500 регулаторни режима, голяма част от които биха могли да бъдат отменени или смекчени. Нещо повече, продължава съществуването на феномена „незаконни регулации“, при който най-вече общинските администрации въвеждат и управляват регулаторни режими, при положение че нямат законово право да го правят. Законът за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност е чудесен, но за да стане действително работещ, е необходима промяна в повече от 80 други закони.

Друг важен проблем в комуникацията „бизнес-администрация“ е приемането на нормативни актове без необходимата пълноценна оценка на тяхното въздействие. Доколкото изобщо се прави спорадично такава, тя най-често е формална и непълна, а последваща оценка на вече влязло в сила законодателство практически липсва.

По отношение на административните санкции е важно да се отбележи, че броят на административните актове и наказателни постановления бележи сериозен ръст (около 60%) в периода 2014-2015 г., но в същото време е налице некачествено оформяне на тези актове. Доказателство за това е фактът, че над половината от оспорените в съда наказателни постановления биват отменени. Друг е въпросът, че едва 6% от наказателните постановления биват обжалвани, което пък е индиректна негативна оценка за работата на съдебната система у нас.

Голяма част от заетите в администрацията не познават актуалната нормативна уредба и често това е причина за неадекватни изисквания към потребителите на административни услуги. В тази връзка, необходимо е провеждането на регулярни обучения на служителите в администрацията и завишен контрол относно изискванията, които налагат на граждани и бизнес.

Подобряването на административното обслужване, намаляването на административния натиск върху бизнеса и минимизирането на условията за корупция могат да станат факт единствено чрез ускорено въвеждане на електронното управление. За съжаление, обаче, по този въпрос все още не може да бъде отчетен съществен напредък. През последните 15 години се разходват средно по 200 млн. лв. годишно за въвеждане на електронно правителство, т.е. до момента държавата е похарчила за целта над 3 млрд. лв., а плащания вече са предвидени и за следващите години. Срещу вложените средства към момента резултатът е, че:

  • Само 8% от регистрите имат обмен и интеграция на данни с други регистри;
  • 1/3 от регистрите са само на хартия!
  • Едва 1% от документооборота минава през Единната система за междуведомствен обмен на документи (ЕСМОД);
  • 102 администрации предлагат 2826 е-услуги, като едва 4% от тях са за двустранна комуникация, а 74% са само предоставяне на информация, което е най-ниското ниво на е-комуникация.
  • 98% от заявленията за ползване на е-услуги са към 5 администрации: Агенция по вписванията, Агенция по геодезия, картография и кадастър, НАП, ГИТ и НАПОО.
  • Налице е необходимост от унифициране на достъпа до е-услуги, тъй като отделните администрации изискват различни видове идентификация от своите потребители.

Ефектите от въвеждането на електронно управление са силно видими, когато се съпоставят някои показатели на България и Естония (страната с едно от най-ефективните е-управления). По данни на Световната банка, необходимото време за получаване на оперативен лиценз в Естония е 16 дни, а у нас – 40 дни, необходимото време за стартиране на бизнес в Естония е 3,5 дни, а у нас – 18 дни. В Естония за справяне с изискванията на правителствените разпоредби мениджърите отделят 6,6% от времето си, а у нас процентът е 16,1. Времето за износ в Естония е 6 дни, а у нас – 18, времето за внос в Естония е 5 дни, а у нас – 17. В Естония времето за подготовка за плащане на данъци е 81 часа, а у нас – 423 часа. На този фон не е изненадващ и фактът, че за Естония Световната банка отчита нулева корупция, а у нас 8,9% от фирмите декларират, че са били подложени на искане за плащане на поне един подкуп.

Свръхрегулации и необосновано високи административни такси тероризират бизнеса

Свръхрегулации и необосновано високи административни такси тероризират бизнеса

+
Иновативни решения и осигурителни прегрешения

Иновативни решения и осигурителни прегрешения

+
Расте интересът към инсталирането на POS-терминали в администрацията

Расте интересът към инсталирането на POS-терминали в администрацията

+
Божидар Данев: Постоянните промени в законите гонят инвеститорите

Божидар Данев: Постоянните промени в законите гонят инвеститорите

+
БСК е против разширяването на правомощията на НАП и  ограничаването на правата на данъчно задължените лица

БСК е против разширяването на правомощията на НАП и ограничаването на правата на данъчно задължените лица

+
Какво да правим, ако правото на ЕС е нарушено?

Какво да правим, ако правото на ЕС е нарушено?

+
Създава се Областен съвет за тристранно сътрудничество в Област София

Създава се Областен съвет за тристранно сътрудничество в Област София

+
Божидар Данев: За да има демокрация, трябва да има децентрализация

Божидар Данев: За да има демокрация, трябва да има децентрализация

+
БСК се обяви за по-малко регулация в икономиката

БСК се обяви за по-малко регулация в икономиката

+
Сашо Дончев: Законите ни не защитават принципи, а овластяват администрацията

Сашо Дончев: Законите ни не защитават принципи, а овластяват администрацията

+
Камен Колев: Ясна политика в енергетиката и намаляване на административната тежест ще насърчи предприемачеството

Камен Колев: Ясна политика в енергетиката и намаляване на административната тежест ще насърчи предприемачеството

+
Божидар Данев: Нищо старо не е забравено и нищо ново не е направено

Божидар Данев: Нищо старо не е забравено и нищо ново не е направено

+
Божидар Данев: Държавата е най-големият участник в сивия сектор

Божидар Данев: Държавата е най-големият участник в сивия сектор

+
Мерки за подобряване на бизнес средата  внесе БСК на вниманието на Министър-председателя

Мерки за подобряване на бизнес средата внесе БСК на вниманието на Министър-председателя

+
ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА БСК ЗА СТРУКТУРАТА И ЗАДАЧИТЕ НА СЛУЖЕБНИЯ КАБИНЕТ

ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА БСК ЗА СТРУКТУРАТА И ЗАДАЧИТЕ НА СЛУЖЕБНИЯ КАБИНЕТ

+
Расте броят на POS-терминалите в държавната администрация

Расте броят на POS-терминалите в държавната администрация

+
Привличането на инвестиции зависи от решителното подобряване на  общата бизнес среда, а не от единични стимули

Привличането на инвестиции зависи от решителното подобряване на общата бизнес среда, а не от единични стимули

+
БСК: В ерата на комуникациите и цифровизацията физическият контакт с държавните чиновници е анахронизъм

БСК: В ерата на комуникациите и цифровизацията физическият контакт с държавните чиновници е анахронизъм

+
Позиция на БСК по проектите на нормативни документи във връзка със Закона за държавния служител

Позиция на БСК по проектите на нормативни документи във връзка със Закона за държавния служител

+
Предложените от Столична община нови такси за услуги са неприемливи и необосновани

Предложените от Столична община нови такси за услуги са неприемливи и необосновани

+
Камен Колев: Социалната политика в предприятието е въпрос на корпоративна социална отговорност, а не нормативно задължение

Камен Колев: Социалната политика в предприятието е въпрос на корпоративна социална отговорност, а не нормативно задължение

+
Божидар Данев: 40 на сто по-малко инвестиции у нас

Божидар Данев: 40 на сто по-малко инвестиции у нас

+
5 години, 1 месец и 20 дни по-късно...

5 години, 1 месец и 20 дни по-късно...

+
2011 Г. ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА БИЗНЕСА

2011 Г. ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА БИЗНЕСА

+
Меглена Кунева подкрепи искането на бизнеса за повече прозрачност на публичните разходи и по-малко намеса на държавата в икономиката

Меглена Кунева подкрепи искането на бизнеса за повече прозрачност на публичните разходи и по-малко намеса на държавата в икономиката

+
По предложение на БСК гражданите и фирмите ще могат да се разплащат с администрацията и чрез POS-терминали.

По предложение на БСК гражданите и фирмите ще могат да се разплащат с администрацията и чрез POS-терминали.

+
„Рестартиране

„Рестартиране" на изпълнението на антикризисните мерки поискаха работодателските организации

+
Таксите, събрани от незаконни регулаторни режими, да се връщат в държавния бюджет, иска БСК

Таксите, събрани от незаконни регулаторни режими, да се връщат в държавния бюджет, иска БСК

+
2010 Г. ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА БИЗНЕСА

2010 Г. ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА БИЗНЕСА

+
БСК предлага държавната и общинските администрации да бъдат задължени да приемат плащания и чрез POS-терминали, а не само по банков път

БСК предлага държавната и общинските администрации да бъдат задължени да приемат плащания и чрез POS-терминали, а не само по банков път

+
Двойно са се увеличили незаконните правила за регулация на бизнеса, показва изследване на БСК

Двойно са се увеличили незаконните правила за регулация на бизнеса, показва изследване на БСК

+
МОСВ ще внесе в Министерския съвет предложение за отопадане на регулаторни режими в областта на околната среда, стана ясно на среща в БСК

МОСВ ще внесе в Министерския съвет предложение за отопадане на регулаторни режими в областта на околната среда, стана ясно на среща в БСК

+
2005 Г. ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА БИЗНЕСА

2005 Г. ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА БИЗНЕСА

+