Има ли опасност за паричния съвет у нас? Този въпрос тревожи не само икономистите и политиците. Повечето от нас помним ужасните зими от първите година на прехода - Луканова, Виденова, гигантските опашки пред банките и незапомнената инфлация, при която цените се сменяха по няколко пъти на ден. Има ли опасност да се върне това време, попитахме проф. Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН, преподавател по икономика в УНСС и други вузове.
- Господин Минасян, има ли заплаха за валутния борд в този момент, когато икономическата обстановка е много неблагоприятна, хората са обеднели, има улични вълнения и политическа криза със служебно правителство?
- Моята преценка е, че валутните резерви на държавата са на достатъчно високо равнище и осигуряват безпрепятственото функциониране на паричния съвет.
- Евентуално решението за отменяне на борда обаче ще е политическо и може да няма нищо общо с финансовото му обезпечение...
- Служебното правителство няма правомощия даже да обсъжда този въпрос, пък и няма защо да го отменя. То няма да има нито време, нито съответния капацитет. Друго показателно е, че го няма драстичното обезценяване на стойността на разполагаемите левове в чужда валута, на което бяхме свидетели при кризата през 1996-97 г. Ако се върнем 15 г. назад, тогава първата работа на българите беше да изтеглят спестените левчета от банките и да ги обърнат в долари.
- Сега май е точно обратното - банките се пълнят с левове. Защо, какви други разлики виждате при проявлението на кризата тогава и сега?
- Ами именно защото валутният борд е стабилен и валутните резерви са достатъчно. Друга основна разлика е, че България вече е членка на Европейския съюз.
- А следващото редовно правителство, което ще назначи новото Народно събрание, не е ли възможно изведнъж да реши, че бордът вече не му върши работа?
- Няма аргументи за такова решение.
- Достатъчен аргумент ли са личните корпоративни интереси на някои хора, т. нар. олигарси, които така ще обезценят кредитните си милиони например, или някакви активи, които да придобият без пари и затова да имат за цел да бутнат борда?
- Бордът не може да бъде бутнат по такъв начин. Има, разбира се, няколко сценария, които са възможни да се случат. Един от тях е, когато правителството взема решение за излизане от паричния съвет. Това е много сложна и неясна процедура. Другата възможност е, когато населението започне да обменя масово местната валута в евро, но и това не е достатъчно основание за излизане от борда. Най-сериозното основание е, когато хората разполагат с много пари в български левове и започват да ги харчат за вносни стоки или да ги изнасят в чужбина. Много малко вероятно е обаче това да се определи като най-голямата опасност за паричния съвет. Но засега няма такава опасност. Такова нещо може да се случи евентуално и ако се развърже кесията, ако се предприемат непремерени харчове. Изобщо служебното правителство не трябва да предприема никакви резки движения, резки завои, защото катастрофата е веднага зад завоя. Най-важното за него е да предприеме действия за икономически растеж, колкото и нищо да не зависи от него.
- Как служебното правителство може да успокои улицата?
- Това, което виждаме да се случва сега на улицата, не е толкова заради високите цени на тока, парното, водата и пр. То е заради плиткия джоб на българина, който все повече се опразва. Няма как да се заблуждаваме, че цените занапред ще намаляват, напротив. Трябва доходите да се увеличават и да се мерят с тези в Европа.
- Вече се чуват призиви и от експерти да се теглят заеми, за да се подобри жизненото равнище, да се плащат пенсии, заплати. Това неизбежно ли е?
- Със заемите трябва да се пипа много внимателно, нещата са много сложни. Един заем ще даде може би отсрочка, но въобще не е решение на проблема. Може да се емитира дълг, това не е толкова опасно, защото България има много ниско ниво на задлъжнялост. Въпросът е за какво ще бъдат използвани тези пари. Ако ще се харчат за храна и намаляване цените на тока, перспективата не е добра.
- А ако държавният дълг се използва за инвестиране в икономиката?
- Дълг не е мръсна дума, в това спор няма. Навсякъде по света държавите се развиват на кредит. Само че въпросът не е в това дали имаш дълг или не и какъв е неговият размер, а по какъв начин използваш този дълг, за какво го харчиш. Пример за нерационално използване на дълга е Гърция. На другия полюс е Япония. Тя има фантастични задължения, които ние не можем дори да си представим - над 200% от брутния вътрешен продукт. Тя поддържа от години двуцифрен бюджетен дефицит и няма никакво намерение да го намалява. Преценката на правителството на Япония е, че мултипликаторите в икономиката на страната са много силни. Нещо подобно се наблюдава и в САЩ. Техните задължения са от порядъка на около 130% от БВП. Теорията показва, че правителствени задължения до 60% от БВП са поносими. Но когато дългът е емитиран по начин, който не стимулира икономиката, държавата може да фалира и при 40% дълг.
- Съгласен ли сте с оценката, че доста го прекалихме с ниския дефицит и финансовата стабилност и това извади хората на улицата?
- Според мен финансовият министър в оставка Симеон Дянков ще си отиде от България, без да разбере какво се случи, какво направи, докъде доведе страната. Ако човек го слуша, излиза, че всичко цъфти и се къпем в благосъстояние. И просто не е ясно защо тези хора излизат на улицата, може би на разходка. Финансовата стабилност е неразделна част от една цялостна, обмислена, координирана, съгласувана макроикономическа политика. При такава висока корупция, каквато е в България, такова драстично социално разслоение, никаква прозрачност на управлението - всички останали хвалби хвърчат във въздуха. Така Дянковата финансова стабилност доведе до влошаване на положението, а не подобряване. Какво правеше Народното събрание - днес приемат закон, утре корекция, вдруги ден корекция на корекцията. Кой инвеститор ще дойде да инвестира в икономика, в която няма никаква идея какво ще се случи в най-близък план? Инвеститорите са много страхливо племе и се нуждаят от поне 10-15-годишен хоризонт. Изобщо не се задоволяват само с нисък корпоративен данък.
- Защо тези неща не ги казвате по-често, за да ги чуят управляващите? В БАН има толкова умни глави, а глас никакъв.
- Говорим ги, разбира се, но вие, журналистите, сте свикнали да слушате политиците, те са интересни, ние сме скучни.
- Преди време правехте годишни доклади за българската икономика по поръчка на предишния президент, които бяха много интересно четиво. Сега защо ги няма?
- Изобщо не съм фен на Георги Първанов, но той имаше навика да слуша научната общност, да се съветва с нея. Тези доклади изговаряха проблемите и предлагаха варианти за решаването им. Сегашният президент много ме разочарова, затвори се в един много тесен кръг от неизвестни "капацитети". Не съм доволен от това, което той прави досега, включително и от назначението, което направи в БНБ - на зам. финансовата министърка Боряна Пенчева.
Валерия Стойкова
