Близо една трета от пенсионерите в България ще бъдат засегнати от предстоящото увеличение на минималната пенсия от 1 юни от сегашните 136 лева на 145 лева. Това съобщи в интервю за Дарик управителят на Националния осигурителен институт Бисер Петков. Корекция в размера ще имат и възрастните, чиято е пенсия е обвързана с минималната, уточни той.„Увеличението на минималните пенсии за стаж и възраст ще се отрази и на минималните размери на други пенсии. Става дума за пенсиите, които се отпускат за инвалидност, по отношение на пенсиите за непълен осигурителен стаж", обясни управителят на НОИ.
Така според разчетите на института по-висок размер на пенсията ще получат около 736 000 пенсионери, което е около една трета от всички получаващи пенсия в страната.„Всеки трети пенсионер ще получи известно допълнение към размера на пенсията си, като то няма да е в голям размер, но ще има корекция", допълни Бисер Петков.На 100 осигурени българи се падат 80 пенсионериДемографската картина в страната продължава да е неблагоприятна, което води до това, че на всеки 100 осигурени лица в България се падат 80 пенсионери, стана ясно още от интервюто на управителя на НОИ в ефира на Дарик. Бисер Петков уточни, че въпреки очакванията за бум на новите пенсионери след въведените мерки, свързани с пенсионната реформа, в началото на годината не е отчетен ръст на броя на новоотпуснатите пенсии. През първото тримесечие на тази година са се пенсионирали общо 29 420 души, като спрямо миналата година те са с 2810 човека по-малко.
„Забелязваме тенденция на намаляване на броя на личните пенсии през тази година, което доказва тезата, че големият наплив за пенсиониране беше в края на 2010 година, когато се очакваше и на практика от началото на миналата година отпадна така наречената точкова система, която позволяваше да се компенсира недостигащ осигурителен стаж с възраст", каза Бисер Петков.По думите му реално участието на държавата във финансиране на разходите за пенсии е около 50 процента.
Позовавайки се на статистиката, шефът на НОИ изтъкна, че за 2011 година на всеки 100 осигурени има 80 пенсионери. Петков отбеляза, че съотношението е неблагоприятно, защото за да са балансирани разходопокривните системи, то трябва да е 2-2,5 работещи спрямо един пенсионер.
Което в България е наполовина като съотношение.За размера на осигурителната вноскаЗапитан дали неблагоприятната демографска картина налага разговор за евентуално вдигане на размера на осигурителната вноска, Бисер Петков коментира, че това е политически въпрос, но призна, че застаряването на населението е изпитание за осигурителната система.Това се свързва и с въпроса за размера на осигурителната вноска, каза управителят на НОИ. Но подчерта, че този въпрос не трябва да се обсъжда само от гледна точка на осигурителната система, а изобщо в контекста на икономическата ситуация.
„В условия на депресия, в каквато се намира нашата икономика, безспорно увеличението на вноската ще намали конкурентоспособността на предприятията и ще доведе до увеличаване на цената на труд", коментира Бисер Петков.За намерението да се криминализира укриването на осигуровкиУправителят на НОИ не каза дали кризата е довела до увеличаване на некоректните работодатели, които бавят или укриват осигуровки, тъй като с данните разполагали в НАП. Той подчерта обаче, че са необходими мерки за повишаване на приходите от осигурителни вноски и за повишаване на контрола върху тяхното събиране.
По думите на Бисер Петков е оптимистично, че в подготвения проект за нов Наказателен кодекс има текстове, които криминализират тъкмо укриването на осигуровките и сред престъпленията вече ще фигурира осигурителната измама.Нямало да има проблеми, ако първите пенсии от Сребърният фонд са през 2028 г. По тема за т. нар. Сребърен фонд и предложението парите от него да могат да бъдат ползвани от 2028 г., а не от 2018 г., както е заложено законово в момента, управителят на НОИ не смята, че това би предизвикало трус в пенсионната система.
„Този фонд е създаден, за да бъден един буфер, един демографски резерв на пенсионната система. Още при приемането на закона беше заложен 10-годишен затворен период, в който средствата от фонда няма да могат да се ползват. Сега се коментира удължаване на този срок с още 10 години. Нашите разчети, които правихме на базата на заложените промени в пенсионната система, показват, че някъде около 2025-2028 г. - в този период, дотогава очакваме като резултат от тези мерки да намалява дефицита във фонд „Пенсии", обясни Бисер Петков.
По думите след този период обаче се очаква промяна в тенденцията и тогава ще са нужни парите от Сребърния фонд, за да подпомагат пенсионната система. „Така че обсъжданото евентуално удължаване на този затворен срок с 10 години, не би трябвало съгласно разчетите ни, да затрудни функционирането на пенсионната ни система", заключи той.По думите на управителя на НОИ подобна стъпка ще даде възможност „за един по-дълъг инвестиционен хоризонт и за едно по-голямо натрупване на средства, които ще са необходими".
