България скочи до 57-ма позиция сред 148 икономики в индекса за конкурентоспособност. Резултатът на страната ни се повишава от 4.27 през миналата до 4.31 през настоящата година, при максимална стойност 7. След големия скок, който направи България в миналогодишния доклад, в който се придвижи от 74-то до 62-ро място, тя отново показва добри резултати. През настоящата година България изпреварва няколко държави членки на ЕС – Кипър, Словения, Унгария, Румъния, Словакия и Гърция, която е 91-ва. Индексът се основава на 12 фактора, които влияят върху конкурентоспособността.
Това са: институции, инфраструктура, макроикономическа среда, здравеопазване и основно образование, висше образование и обучение, ефективност на стоковите пазари, ефективност на пазара на труда, финансови пазари, размер на пазара, технологична готовност, степен на развитие на бизнеса, иновативност. Докато през миналата година България подобрява стойността на индексите и позициите си по всички фактори за конкурентоспособност, то през тази година се наблюдават някои негативни промени, свързани с пазара на труда, иновациите и развитието на бизнеса. Отново най-голям принос за доброто позициониране има макроикономическата стабилност, по отношение на която България заема 30-то място. Тези благоприятни позиции са свързани с добрите показатели за управлението на държавния дълг; ниския бюджетен дефицит;нивото на националните спестявания (23.2% от БВП), ниската инфлация (2.4%) и др. Другият индикатор, по който страната се представя много добре, е технологичната готовност - 44-то място, като през миналата година е била 52-ра.
Това е и факторът, който има най-голямо значение за придвижването напред. Тук са включени няколко количествени индикатора, които имат много добри стойности. Това са: интернет потребители (55.1% и 55-то място); брой абонати на широколентов интернет (17.6 на 100 души от населението и 38-мо място); висока скорост на интернет. Обезпокоителен е фактът, че България продължава да бъде позиционирана назад в класирането по отношение на качеството на институциите. Места като 107-мо през настоящата и 108-мо през миналата година са изключително неблагоприятен атестат за българските институции. Много негативни са оценките за съдебната система (123-то място), ниска степен на прозрачност на правителствените политики, слабо доверие в политиците (едва 97-мо място и оценка 2.4 при максимална 7), наличие на множество бизнес регулации (105-то място), разпространение на корупционни практики.
Институциите са категорично фактора, който има най-сериозен негативен принос за ниската конкурентоспособност на българската икономика. По отношение на пазара на труда България показва сериозно отстъпление през тази година, от 49-та позиция страната пада на 61-во място. Това е резултат от високата безработица, ниската производителност на труда, подценяването на професионалния мениджмънт, липсата на сътрудничество между работодатели и служители. Особено негативно се оценява капацитетът на страната да привлича и задържа талантливите млади хора - по тези показатели България е на последните места в класацията. Проблематични продължават да бъдат показателите, свързани с иновациите и степента на развитие на бизнеса.
По фактора иновации страната отстъпва чувствително назад – от 92-ро на 105-то място. Общият потенциал за внедряване на иновации от фирмите е много нисък – страната заема едва 103-то място, разходите на компаниите за проучвания и ноу-хау ни поставят на 107-мо място, сътрудничеството между университетите и индустрията е изключително слабо и отвежда страната на 117-та позиция. Много сериозен проблем е липсата на достатъчно кадри в областта на инженерните науки. Състоянието на българския бизнес продължава да се оценява негативно – по този фактор България също отстъпва много съществено – от 97-мо на 106-то място.
Принос за влошаването на позициите има икономическата криза и трудностите, с които се сблъскват предприемачите. Те произтичат от неефективните политики за обучение и квалификация на персонала, липса на активни маркетингови стратегии, нежелание да се делегират права на подчинените. В България все още слабо развити са клъстерите (едва 108-мо място). Естеството на българските конкурентни предимства произтича преди всичко от евтината работна ръка. Отново най-конкурентоспособна в световен мащаб е Швейцария, на второ място остава Сингапур. В първата десетка са пет държави членки на ЕС. Това са Финландия, Германия, Швеция, Нидерландия и Великобритания. САЩ се придвижва с две места напред от 7-мо до 5-то място.
