Анализ на компетенциите на работната сила в сектор „Информационни технологии“ беше представен на пресконференция днес, 17 септември, с участието на: Георги Брашнаров – председател на УС на БАСКОМ, Явор Джонев – зам.-председател на БАСКОМ и председател на Секторния консултативен съвет „Информационни технологии“, и Мария Трифонова – член на авторския екип, разработил анализа.
Целта на секторния анализ е да се представи реален и обективен анализ на последните налични данни за развитието на сектор „Информационни технологии“, на текущите тенденции, проблеми и потребности в този бранш. Акцентира се върху работната сила и тенденциите, свързани с нейното развитите. Представени са данни за развитието на сектора в България и мястото на сектора в икономиката на ЕС.
Анализът се базира, както на „кабинетни проучвания“, така и на интервюта и срещи с компании и експерти от сектора. Използван е възможно най-широк кръг от официални източници – български и европейски институции и органи, а също така и анализи и проучвания на водещи консултантски компании.
Анализът е подготвен по проект „Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони”, който се осъществява в периода 2009-2013 г. от Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК).
Участниците в днешната пресконференция информираха, че ИТ индустрията в ЕС през 2012 г. отбелязва ръст от около 6% спрямо 2011 г. Според експертни проучвания очакванията на 43% от най-големите софтуерни компании в Европа за 2013 г. са за ръст на приходите между 5% и 15%. Други 43% от компаниите очакват ръст между 1% и 5% за 2013 г. Европейският софтуерен пазар ще се увеличи с 3% през 2013 г. Професиите в сферата на ИКТ - програмисти, проектни мениджъри в ИТ, специалисти по обработка на данни, са на второ място по дефицит на кадри в Европа за 2012 г. след медицинските професии – сестри, фармацевти, лекари. След тях са инженерите, търговските представители и счетоводителите. В ЕС се очертава ясна тенденция за намаляване на броя на завършилите висше образование в областта на компютърните технологии, както като абсолютен брой, така и като относителен дял спрямо всички завършили висше образование. През 2011 г. в сферата на компютърните технологии са завършили около 128 000 студенти, което е съизмеримо с броя на завършилите през 2003 г. Според ЕК броят на хората, които ще се пенсионират в сектора на ИКТ, ще нарасне от около 90 000 души годишно през 2012 г. до около 120 000 души годишно през 2015 г. – увеличение с около една трета. Според Cedefop (Европейския център за развитие на професионалното обучение) търсенето на специалисти, занимаващи си с компютърни технологии на ниво ЕС, ще расте по-бързо от всички останали професии – очакванията са за ръст на броя на заетите от около 13% през 2020 г. спрямо нивата от 2010 г. (средният очакван ръст за всички други професии за същия период е 3%). Според последните данни на ЕК в сферата на компютърните технологии всяка година се откриват над 100 000 нови работни места. В резултат на очертаните тенденции и при запазване на настоящите темпове на развитие очакванията на ЕК са за около 900 000 незаети работни места в ИКТ сектора на Европа през 2015 г., като около 300 000 от тях ще бъдат в сферата на компютърните технологии.
Общоевропейските тенденции не подминават и България. Секторът е един от малкото в индустрията у нас, останали почти незасегнати от икономическата криза. ИТ секторът в България се представя отлично във всички ключови аспекти и има значителен потенциал за иновации и експортно-ориентиран растеж. Общият брой заети в сектора е едва 1% от общия брой заети лица в България. Въпреки това секторът генерира 3% от БВП на страната, което говори за неговата висока добавена стойност. Сред значимите компании в бранша започват да се нареждат не само чуждестранни аутсорсинг компании, но и местни представители със своите иновативни продукти и успешни бизнес модели, което говори за изкачване на местния ИТ бизнес по веригата на добавената стойност. Въпреки икономическата криза през последните години работодателите в ИТ сектора продължават да наемат персонал, като според данни на НСИ средното месечно възнаграждение в бранша се повишава с близо 36% в периода 2009-2011 г.
Прогнози на БАСКОМ сочат, че при среден растеж от 10% годишно и при запазване на сегашните темпове без съществени реформи след 10 години делът на софтуерната индустрия ще достигне 1700 млн. лв. или 1.8 % от БВП. При образователна реформа и повече софтуерни специалисти софтуерната индустрия може да удвои размера си до около 3700 млн. лв. или 3.8% от БВП. Този ръст би я превърнал в структуроопределяща за българската икономика. Намалява делът на младите, които навлизат в ИТ сектора. Причини: демографските процеси; нееднакво добрата информираност на младите относно възможностите, които предлага индустрията; намаляващият интерес към точните науки. Процентът на лицата с висше и средно образование в страната нараства. Но завършилите в чужбина младши ИТ специалисти се нуждаят от два пъти по-малко време за първоначално обучение, отколкото тези, които са следвали в България.
Според данни на НОИ през 2012 г. В сектор „Информационни технологии“ към края на 2012 г. по данни на НОИ са заети на различни видове трудово правоотношение 39 353 лица. Основната група от заетите в сектора е на възраст между 25 г. и 35 г., като делът на заетите под 34 г. за изминалата година е близо 65%. За последните пет години делът на групата заети на възраст между 15 г. -24 г. към общата заетост е спаднал от 20.38% на 12.24% през 2012 г. Браншът работи интензивно за привличането на млади кадри. Целева група са най-вече студенти във 2-3 курс, като компаниите инвестират в тяхното практическо обучение и професионално развитие в рамките на стажантски програми.
Към декември 2012 г. 72% от заетите в сектора са концентрирани в столицата. Следващи градове с най-много регистрирани заети в сектора са Варна (5.2%) и Пловдив (4%), показва представеният днес анализ. През 2012 г. програмистите на софтуерни приложения заемат една четвърт от позициите в ИТ сектора, следвани от системните администратори (7.7%), аналитици по компютърни комуникации (7%) и разработчиците на софтуер (5.6%). Всички други професии заемат под 5% от ИТ специалностите. Изискваното образование за приложните програмисти е висше, като образователно-квалификационна степен „бакалавър” и опит от 1-2 години в областта на информационните технологии е достатъчна за започване на работа на тази позиция.
Количествената нужда от нови работни места се очаква да се удвои, създавайки огромен дефицит на кадри в индустрията. Проучване на БАСКОМ показва, че, ако софтуерният бизнес се развива според очакванията, след три години ще има нужда от:
- 3 пъти повече софтуерни специалисти (разработка, качествен контрол и т.н.);
- 2 пъти повече управленски кадри (проектен мениджмънт, отдели и т.н.);
- 2 пъти повече специалисти по маркетинг и продажби.
Ако българската софтуерна индустрия се развива според прогнозните описаните в предходния раздел темпове и тенденции, след 10 години ще бъде наличен следният дисбаланс на необходимите специалисти:
- бизнес аналитици и проектанти на решения;
- творчески личности, които могат да създават ново знание;
- специалисти, които могат да правят развойна дейност и да създават технологии;
- лидери вместо управители;
- маркетолози вместо продавачи;
- дизайнери, сценаристи и специалисти по ползваемост и потребителско преживяване вместо технически документатори;
- специалисти в различни области на знанието, които имат високи компетентности по информатика и могат да работят заедно със софтуерни специалисти, за да създават иновативни решения със световен пазарен потенциал.
В средносрочен и дългосрочен план се очакват следните професии в областта на ИТ да предизвикват все по-голям интерес на пазара на труда: Android Developer; iOS Developer; Mobile Developer; Cloud Developer; Cloud System Engineerr; Platform Engineer; Applications System Engineer; BI Data Architect, SaaS Administrator; BI Operations Administrator; Cloud Security Architect; Cloud Security Administrator и др. Поради бързото разпространение на мобилните устройства (и огромното търсене на нови и иновативни приложения, се увеличава и нуждата от разработчици на мобилни приложения, като дефицитни са специалностите iOS и Android. Дефицитни се оказват професиите в дигиталното пространство, вкл. тези, свързани с дигиталните разновидности на традиционния маркетинг - Google Ads specialist, SEO, SEM, Community manager, специалист социални медии, дигитален продуцент, както и професии като специалист по ползваемост и дизайнер на игри. Това са нововъзникващи професии, които представляват хибриди от търсени умения - например един специалист по ползваемост трябва да има познания за програмиране и психология и антропология, докато един дизайнер на игри трябва да съчетава базов програмистки опит, познания за теорията на игрите, изкуствения интелект и кибернетиката. както и много креативност.
За преодоляване на проблемите с човешкия ресурс в сектора според БАСКОМ предмет „Информатика“ с фокус върху гореизложените дейности трябва да бъде изучаван не само в професионалните гимназии, но и в общообразователните. Наред с по-разширеното изучаване на предмета в общообразователните училища съществува и категорична нужда от рязко увеличаване на броя на учениците, приемани по професия „Програмист” в професионалните училища. С цел по-добре адаптираната към икономическите реалности учебна организация се препоръчва специализациите по професия „Програмист” да са „Приложно програмиране” и „Системно програмиране”.
Друга констатация на БАСКОМ е, че понастоящем квалификацията на учителите не е достатъчна за осъществяване на обучение по държавен образователен стандарт и в съответствие с нуждите на обществото и бизнеса. Преквалификацията на учителите и актуализацията на учебното съдържание са крайно необходими.
По отношение на висшето образование от браншовата организация смятат, че в момента държавата финансира това, което подават като заявки самите университети. Университетите от своя страна заявяват бройки и специалности, за които разполагат със съответната учебна база и преподавателски състав. Така се стига до порочен кръг, при който общественият ресурс обслужва заетостта на преподавателския състав, а не нуждите на обществото и икономиката от кадри. Необходимо е да се актуализират бакалавърските програми с фокус върху придобиване на фундаментални знания и умения, нагласи, навици и практически опит на базата на компетентностни модели.
Информационните технологии имат потенциал да се превърнат в структуроопределящ за икономиката на страната отрасъл и делът им от БВП да достигне 3.8% в рамките на десет години (прогнозни данни на БАСКОМ). За подпомагане на растежа на бранша и стимулиране на инвестициите е необходимо да се предприемат следните действия, които ще направят условията за бизнес по-привлекателни, а създаването на нови работни места по-лесно:
- Спешна нужда от реформа на образователната система в България
- Развитие на центрове за преквалификация
- Насърчаване на системи за развитие на иновации
- Адаптиране и популяризиране на правилата за наемане на служители от страни извън ЕС
- Адаптиране на мерките за стимулиране на инвестициите към спецификите на софтуерната индустрия.
- Софтуерната индустрия не е капиталоемък бранш – средният размер на дълготрайните материални активи на предприятията от сектор „Дейности в областта на информационните технологии” за 2011 г. по данни на НСИ е бил 61 260 лв., а в „Информационни услуги“ - 68 350 лв. Дефинираното в Закона за насърчаване на инвестициите изискване за минимална инвестиция от 1 млн. лв. в един обект във високотехнологични и интензивно базирани на знания дейности от сектора на услугите за получаване на сертификат за инвестиция клас Б е трудно постижимо за преобладаващата част от софтуерните компании.
- В Закона за насърчаване на инвестициите е предвидена специална възможност за получаване на сертификат за клас инвестиция, когато инвестиционният проект се осъществява във високотехнологичните дейности от сектора на услугите – изисква се откриването на поне 25 нови работни места (за клас Б). Предприятията с до 10 заети лица представляват огромната част от всички предприятия в сектора – 89.7% за „Дейности в областта на информационните технологии” и 92.6% за „Информационни услуги“ през 2010 г. Разкриването на 25 нови работни места не е съразмерно на спецификата на стартиране и разрастване на повечето предприятия от софтуерната индустрия.
- Измененията в Правилника за приложение към Закона за насърчаване на инвестициите, които бяха направени през март 2013 г., няма да постигнат желания ефект по отношение на софтуерния бранш, тъй като тяхната насоченост определено е в друга посока с фокус върху така наречените „кол-центрове“, където се предоставят услуги без особено висока добавена стойност.
- Съгласуване с бранша на приоритетите по имащите отношение оперативни програми на структурните фондове на ЕС, 7-ма рамкова програма за развитие, Рамкова програма за „Конкурентност и иновации“, програма „Учене през целия живот“, проектно финансиране на ЕБВР и инструментите за национално финансиране;
- Облекчаване на административната тежест за индивидуалните ИТ специалисти и консултанти на свободна практика. Потенциално решение може да се търси чрез въвеждането на форма на патентен данък или дефинирани нива за осигуряване специално за индивидуалните ИТ специалисти на свободна практика, които да бъдат прости и ясни така, че да се даде възможност на тези специалисти да излязат „на светло“.
- Повишаване на осведомеността сред кандидат-студентите и младите хора
