06.07.2017

След 18 интензивни и конструктивни кръга на преговори и няколко срещи на техническо и политическо равнище ЕС и Япония постигнаха принципна политическа договореност по споразумение за икономическо партньорство. Преговорите започнаха през 2013 г.

Това споразумение за икономическо партньорство ще стимулира търговията със стоки и услуги, а също така ще създаде благоприятни възможности за инвестиции. Със споразумението ще се подобрят още повече позициите на износителите и инвеститорите от ЕС на големия японски пазар, като същевременно то ще включва солидни гаранции за защита на стандартите и ценностите на ЕС. То ще спомогне да се затвърди лидерството на Европа в определянето на правилата на световната търговия и ще изпрати силен сигнал, че сътрудничеството, а не протекционизмът, е начинът за справяне с глобалните предизвикателства.

След пробива, обявен на срещата на върха ЕС—Япония, проведена в Брюксел на 6 юли 2017 г., преговарящите ще продължат работата си за решаване на оставащите технически проблеми и ще постигнат окончателния текст на споразумението до края на годината

Прозрачност

През целия процес на преговори Комисията поставяше прозрачността на първо място. Комисията води преговори въз основа на мандат, одобрен с единодушие от всички правителства в ЕС. Държавите членки и Европейският парламент бяха информирани на всеки етап от процеса. Бяха проведени десетки срещи с членове на националните парламенти и с представители на гражданското общество за обсъждане на текущите преговори. Комисията предостави онлайн документи и доклади от кръговете на преговорите. В деня на обявяването на политическа договореност Комисията публикува политическата договореност, разпратена до всички 28 столици на държавите от ЕС и на Европейския парламент, за да ги информира за нейното съдържание. Бяха публикувани и няколко глави, за които беше постигната принципна договореност. Прозрачността ще продължи да бъде върховен приоритет за Комисията до самото договаряне на окончателния текст на споразумението за икономическо партньорство.

Споразумение за икономическо партньорство

От започването през 2013 г. на преговорите за споразумение с Япония неговият обхват и дълбочина нарасна до такава степен, че наименованието споразумение за икономическо партньорство по-точно отразява съдържанието му. В същия дух, както за сключени неотдавна от ЕС други споразумения, партньорството с Япония се отнася не само за търговски въпроси, а се простира отвъд тях. Това представлява значително укрепване на нашето партньорство, което ще продължи да се развива. Наименованието на споразумението няма правни последици.

Срокове

Постигнатата днес принципна договореност не е краят на процеса. Двата преговарящи екипа ще продължат да работят за бързо финализиране на споразумението. Това е необходимо за скорошното започване на следващите етапи на процеса на приемане, т.е. правния преглед, последван от превода на всички официални езици. Следва да се стремим да завършим този процес до средата на 2018 г. и след това да положим усилия споразумението да влезе в сила в началото на 2019 г.

Премахване на митата — тарифите за повече от 90 % от износа на ЕС за Япония ще бъдат премахнати при влизането в сила на споразумението за икономическо партньорство Когато споразумението започне да се прилага в пълен размер, Япония ще е премахнала митата за 97 % от стоките, внасяни от ЕС (тарифни линии), а останалите тарифни линии ще са предмет на частична либерализация чрез тарифни квоти или тарифни намаления. Това от своя страна ще спестява на износителите от ЕС около 1 милиард евро от мита годишно.

Селскостопански и хранителни продукти — Япония е много ценен експортен пазар за европейските земеделски стопани и производители на хранителни продукти. Износът на селскостопански продукти от Европейския съюз за Япония е на обща стойност над 5,7 милиарда евро годишно, като по този показател Япония вече е четвъртият по големина експортен пазар за ЕС. С течение на времето ще бъде разрешен изцяло безмитният внос в Япония на около 85 % от селскостопанските и хранителните продукти на ЕС (по тарифни линии). Това съответства на 87 % от сегашния внос на селскостопански и хранителни продукти по стойност.

Споразумението ще премахне или силно ще намали митата за селскостопански продукти, които са от голям експортен интерес за ЕС, като например свинското месо (представляващо главният селскостопански продукт, изнасян от ЕС за Япония), като ще гарантира безмитната търговия с преработено свинско месо и почти безмитния внос на прясно свинско месо. Митото за говеждото месо ще бъде намалено от 38,5 % на 9 % в течение на 15 години за значителна част от продуктите от говеждо месо.

Износът на вино от ЕС за Япония вече е на обща стойност около 1 милиард евро годишно, като по този показател виното заема второ място сред селскостопанските продукти, изнасяни от ЕС за Япония. Митата за вино ще бъдат премахнати от първия ден на влизане на споразумението в сила, като това важи и за други алкохолни напитки.

Що се отнася до износа на сирене за японския пазар, където ЕС вече доминира, ще бъде премахнато високото мито за много от твърдите сирена, като например Gouda и Cheddar (за които то понастоящем е 29,8 %), и ще бъде въведена квота за безмитен внос на пресни сирена, като например Mozzarella. Със споразумението между ЕС и Япония ще се премахнат (с преходен период) и сегашните мита за преработени селскостопански продукти, като например макаронени изделия, шоколади, какао на прах, бонбони, сладкарски изделия, бисквити, производни на нишестето продукти, приготвени домати и доматен сос. Ще бъдат въведени и значителни квоти за внос от ЕС (без мито или при намалено мито) на малц, картофено нишесте, обезмаслено мляко на прах, масло и суроватка.

Географски означения — в споразумението между ЕС и Япония се признава специалният статут и се предлага закрила на японския пазар за повече от 200 европейски селскостопански продукта със специфичен европейски географски произход, известни като носители на географски означения (ГО) — например Roquefort, Aceto Balsamico di Modena, Prosecco, Jambon d'Ardenne, Tiroler Speck, Polska Wódka, Queso Manchego, Lübecker Marzipan и Irish Whiskey. Тези продукти ще получат същата степен на закрила в Япония, както предоставената им понастоящем в ЕС.

Промишлени продукти — митата за промишлени продукти ще бъдат напълно премахнати — например в сектори, в които ЕС е силно конкурентоспособен, като производството на химикали, пластмаси и козметика, както и на текстилни продукти и облекло. От момента на влизането на споразумението в сила ще бъде премахната съществуващата квотна система за кожени изделия и обувки, която значително възпрепятстваше износа от ЕС. Митото за обувки ще бъде намалено от 30 % на 21 % при влизането на споразумението в сила и ще бъде премахнато напълно в течение на 10 години. Митото върху вноса от ЕС на кожени изделия, като например ръчни чанти, ще бъде премахнато в течение на 10 години; това важи и за изделия, за които Япония по традиция упражнява силен протекционизъм, като например спортните обувки и скиорските обувки.

Рибарство — квоти вече няма да се прилагат и всички тарифи ще бъдат премахнати и от двете страни, което ще означава по-добри цени за потребителите в ЕС и големи възможности за износ за европейската промишленост.

Горско стопанство — тарифите за всички продукти ще бъдат премахнати изцяло, но поетапно в рамките на седем години за продуктите с най-голям приоритет. Повечето мита за продукти от дървесина ще бъдат премахнати незабавно, а за някои по-маловажни тарифни линии — след 10 години.

Китолов и незаконна сеч

От повече от 35 години в ЕС е забранен всякакъв внос на китови продукти, като това положение няма да се промени с споразумението за икономическо партньорство. ЕС и неговите държави членки са поели ангажимент за опазване и защита на китовете и постоянно изразяват сериозни резерви относно китолова за научни цели. Китовете са предмет на специална защита съгласно правото на ЕС и ЕС стриктно прилага забраната за търговия по силата на Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES). ЕС разглежда въпроса за китолова от всички трети държави, включително Япония, както в двустранните си отношения, така и на международни форуми, които са най-подходящи за справяне с този проблем — например в Международната комисия по китолов, къде работим с партньори със сходно мислене за разглеждане на китолова с Япония. Що се отнася до споразумението, обявено днес, то ще включва глава относно устойчивото развитие, в която ще се предвиди допълнителна платформа за насърчаване на диалога и съвместните дейности между ЕС и Япония относно екологични проблеми, които са от значение в контекста на търговията.

ЕС и Япония споделят общ ангажимент за борба с незаконната сеч и свързаната с нея търговия и това ще бъде отразено в текста на споразумението. Търговията с незаконно добит дървен материал не е проблем за отношенията между ЕС и Япония. ЕС, също кактои Япония, има ясно законодателство относно незаконната сеч. И двамата партньори са въвели системи за наблюдение и сертифициране с цел предотвратяване на вноса на незаконно добит дървен материал. Двамата партньори работят и в тясно сътрудничество с трети държави, за да ги подпомогнат създаването на ефективни механизми за решаване на проблема.

Нетарифни пречки — в преговорите между ЕС и Япония бяха разгледани редица нетарифни мерки, които безпокоят дружествата от ЕС, тъй като някои японски технически изисквания и процедури за сертифициране често затрудняват износа на безопасни европейски продукти за Япония. Споразумението ще спомогне в много голяма степен за улесняване на достъпа на предприятията от ЕС до силно регулирания японски пазар. Като примери за успешното преодоляване на такива пречки може да се посочат:

  • Моторни превозни средства — споразумението гарантира, че както Япония, така и ЕС ще се придържат изцяло към едни и същи международни стандарти относно безопасността на продуктите и опазването на околната среда, което означава, че изискванията към европейските автомобили ще бъдат еднакви в ЕС и Япония и за износа им в Япония няма да бъде необходимо те отново да бъдат изпитвани и сертифицирани. С ангажирането сега на Япония с международните стандарти за автомобили, износът на автомобили от ЕС за Япония ще бъде значително опростен. Това също така проправя пътя за още по-засилено сътрудничество между ЕС и Япония в рамките на международните форуми за стандартизация. Споразумението включва механизъм за ускорено уреждане на спорове между двете страни специално за моторните превозни средства, който е подобен на договорения в рамките на търговското споразумение между ЕС и Южна Корея. То включва и защитна клауза, позволяваща на ЕС да въведе отново мита, в случай че Япония въведе (отново) нетарифни пречки пред вноса от ЕС на превозни средства. Споразумението ще означава също така, че одобрени в ЕС автомобили, задвижвани с водородно гориво, могат да бъдат изнасяни за Япония без допълнителни изменения.
  • Медицински изделия — през ноември 2014 г. Япония възприе международния стандарт относно системите за управление на качеството (СУК), на който се основава СУК на ЕС за медицински изделия. Това значително намалява разходите за сертифициране на европейски продукти, изнасяни за Япония.
  • Етикетиране на текстилни продукти — през март 2015 г. Япония възприе международната система за етикетиране на текстилни продукти, която е подобна на тази, използвана в ЕС. Поради това вече не е необходимо да се сменя етикетът върху всяка дреха, изнасяна за Япония.
  • Лечебнопрофилактична козметика, медицински изделия и козметика — на 1 януари 2016 г. най-после беше премахната сложната и дублираща се система за уведомяване, която възпрепятстваше пускането на японския пазара на много европейски лекарства, медицински изделия и козметика.
  • Бира — от 2018 г. нататък ще стане възможно европейските бири да бъдат изнасяни като бири, а не като „нискоалкохолни напитки“. Това ще доведе също така до сходно данъчно облагане, с което ще се премахнат разликите между различните бири.

Освен това споразумението за икономическо партньорство включва и общи правила относно някои видове нетарифни пречки, което ще спомогне за създаването на еднакви условия на конкуренция за европейските продукти, изнасяни за Япония, и ще повиши прозрачността и предвидимостта:

  • Технически пречки пред търговията — в договореността се набляга върху взаимните ангажименти на Япония и ЕС да гарантират, че техните стандарти и технически регламенти се основават на международни стандарти във възможно най-голяма степен. В съчетание с разпоредбите относно нетарифните мерки това е добра новина за европейските износители на електронни продукти, лекарства, текстилни продукти и химикали. Например прилагането на международни стандарти ще спомогне за по-лесното и свързано с по-ниски разходи спазване на японските правила за етикетиране на хранителните продукти.
  • Санитарни и фитосанитарни мерки — със споразумението се създава по-предсказуема регулаторна среда за продуктите от ЕС, изнасяни за Япония. ЕС и Япония се договориха да опростят процесите на одобряване и митническо освобождаване, както и процедурите по вноса да се извършват без ненужно забавяне, с което се гарантира, че ненужна бюрокрация няма да осуетява плановете на износителите. Със споразумението няма да бъдат смекчени стандартите за безопасност и от страните по него няма да се изисква до променят своя избор по въпроси на националната политика, като например изполването на хормони или на генетично модифицирани организми (ГМО).

Търговия с услуги — износът на услуги от ЕС за Япония е на обща стойност около 28 милиарда евро годишно. Споразумението ще улесни предприятията от ЕС да предоставят услуги на японския пазар. То ще съдържа редица разпоредби, които ще се прилагат хоризонтално към цялата търговия с услуги, като например разпоредба за потвърждаване правото на страните по споразумението да приемат регулаторни мерки. То запазва правото на органите на държавите — членки на ЕС, да запазват обществените услуги като такива и няма да принуждава правителствата да приватизират или да дерегулират каквито и да били обществени услуги на национално или на местно равнище. Органите на държавите членки също така си запазват правото да връщат обратно в обществения сектор всякакви частно предоставяни услуги. Европейците ще продължат сами да решават по какъв начин искат да получават услуги — например в областта на здравеопазването, образованието и водоснабдяването.

  • Пощенски и куриерски услуги — споразумението включва разпоредби относно задълженията за универсална услуга, процедурите на границата, лицензите и независимостта на регулаторните органи. Споразумението също така ще гарантира еднакви условия на конкуренция между доставчиците на пощенски и куриерски услуги от ЕС и техните японски конкуренти, като например японските пощи.
  • Далекосъобщения — споразумението включва разпоредби, насочени към създаване на еднакви условия на конкуренция за доставчиците на далекосъобщителни услуги, а също и по въпроси като задълженията за предоставяне на универсална услуга, преносимостта на номерата, мобилния роуминг и поверителността на комуникациите.
  • Услуги в областта на международния морски транспорт — споразумението съдържа задължения за поддържане на отворен и недискриминационен достъп до международните морски услуги (транспортни и свързани услуги), както и за достъп до пристанищата и пристанищните услуги.
  • Финансови услуги — споразумението съдържа конкретни определения, изключения и правила относно нови финансови услуги, саморегулиращи се организации и системи за плащане и клиринг, както и относно прозрачността, а също и правила за застрахователните услуги, предоставяни от пощенски оператори. Много от тях се основават на правила, разработени в рамките на Световната търговска организация (СТО), като се отнасят за специфични особености на сектора на финансовите услуги.
  • Временно преместване на персонал на предприятия — споразумението включва най-напредничавите договорени от ЕС до момента разпоредби относно преместването на хора за целите на стопанска дейност (известно още като „начин 4“). Те обхващат всички традиционни категории като например лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, лица на посещение със стопанска цел с оглед на инвестиции, доставчици на услуги по договор и независими специалисти, както и по-нови категории като лица на кратко посещение със стопанска цел и инвеститори. ЕС и Япония се споразумяха също да позволяват на съпрузите и децата на доставчиците на услуги или на работещите за доставчик на услуги (обхванати от разпоредбите за „начин 4“) да ги придружават. Това от своя страна ще спомогне за инвестиции и в двете посоки.

Държавни предприятия — няма да се позволява на държавни предприятия да правят разлика между дружества, услуги и продукти от ЕС и техните японски конкуренти, когато купуват и продават на търговските пазари. Целта е да се осигурят еднакви условия на конкуренция между публичните и частните предприятия.

Възлагане на обществени поръчки — предприятия от ЕС ще могат да участват при еднакви условия с японски предприятия в търгове за възлагане на обществени поръчки в 48-те така наречени „основни градове“ в Япония с около 300 000 до 500 000 жители. Споразумението ще премахне и съществуващите пречки пред обществените поръчки в железопътния сектор.

Инвестиции

Със споразумението се цели насърчаване на инвестициите между ЕС и Япония и създаване на по-благоприятен климат за стопанска дейност. Същевременно в текста изрично се потвърждава правото на всяка страна по споразумението да преследва законни цели на политиките, както се подчертава в неизчерпателен списък.

Що се отнася по-специално до защитата на инвестициите, по време на тези преговори ЕС представи на Япония своето преработено предложение за инвестиционната съдебна система. За ЕС е очевидно, че не може да има връщане към старомодната система за уреждане на спорове между инвеститора и държавата (УСИД).

Защита на данните

Защитата на данните е основно право в Европейския съюз и поради това не подлежи на преговори. Неприкосновеността на личния живот не е стока, с която да се търгува. От януари 2017 г. Европейският съюз и Япония водят диалог за улесняване на трансферите на лични данни за търговски обмен, като същевременно се осигурява най-високо равнище на защита на данните. Целта е законите за защита на данните да се допълнят с така нареченото „решение относно адекватността“, което ще гарантира високи стандарти за защита на данните както в ЕС, така и в Япония. С приетия от ЕС Общ регламент относно защитата на данните, който влезе в сила миналата година, и с новия японски закон за неприкосновеността на личния живот, който влезе в сила през май, ЕС и Япония модернизираха и подсилиха своите съответни режими за защита на данните. По този начин ние вече имаме много сходни системи, които гарантират много високо ниво на защита за личните данни. Решенията относно адекватността могат да допълват търговските споразумения и да увеличават ползите от тях. Решение относно адекватността се взема от Комисията, която установява, че трета държава предоставя чрез националното си законодателство или международните си ангажименти равнище на защита на личните данни, което е сравнимо с това в Европейския съюз. Планира се диалогът да бъде приключен до началото на 2018 г. (виж също последното съвместно изявление относно това).

Права върху интелектуалната собственост (ПИС) — споразумението се основава на ангажиментите и на двете страни в рамките на Световната търговска организация (СТО), които затвърждава, и е в съответствие със собствените правила на ЕС. Споразумението съдържа разпоредби относно защитата на търговските тайни, търговските марки, защитата на авторското право, патентите, минимални общи правила за регулаторна защита на данните от изпитвания на лекарства и разпоредби за гражданско правоприлагане.

Устойчиво развитие — споразумението включва всички основни елементи на подхода на ЕС относно устойчивото развитие и е в съответствие с други неотдавнашни търговски споразумения на ЕС. ЕС и Япония се ангажират да прилагат основните трудови стандарти на Международната организация на труда (МОТ) и международните споразумения за околната среда — включително Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и Парижкото споразумение относно изменението на климата. ЕС и Япония се ангажират също така да не смекчават вътрешното законодателство в областта на труда и околната среда с цел привличане на търговия и инвестиции. Страните по споразумението се ангажират и с опазването и устойчивото управление на природните ресурси, както и с решаването на проблемите по биологичното разнообразие, горското стопанство и рибарството. ЕС и Япония се договарят да насърчават корпоративната социална отговорност и други търговски и инвестиционни практики в подкрепа на устойчивото развитие. Със споразумението ще се създадат механизми за контрол на гражданското общество върху ангажименти, поети в областта на търговията и устойчивото развитие. Споразумението ще предостави и специален, обвързващ механизъм за решаване на спорове в тази област, който включва правителствени консултации и прибягване до независима група от експерти.

Корпоративно управление — за първи път търговско споразумение на ЕС ще включва специална глава относно корпоративното управление. Тя се основава на принципите на Г-20/ОИСР относно корпоративното управление и отразява най-добрите практики и правила на ЕС и Япония в тази област. ЕС и Япония се ангажират с придържането към основни принципи и цели, като например прозрачност и разкриване на информация относно дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар; отчетност на ръководството пред акционерите; отговорно вземане на решения въз основа на обективна и независима гледна точка; ефективно и справедливо упражняване на правата на акционерите; и прозрачност и справедливост при сделки за придобиване.

Конкуренция — споразумението съдържа важни принципи, с които се гарантира, че и двете страни по него се ангажират да поддържат всеобхватни правила за конкуренцията и да прилагат тези правила по прозрачен и недискриминационен начин.

Механизъм за уреждане на спорове между държави — споразумението гарантира пълното спазване на правата и задълженията по него. То предоставя ефективен, ефикасен и прозрачен механизъм с предварително установен списък с квалифицирани и опитни експерти за избягване и решаване на спорове между ЕС и Япония.

Борба с измамите — въз основа на предложение на ЕС в споразумението за икономическо партньорство между ЕС и Япония ще бъде включена клауза за борба с измамите. За ЕС наличието на клауза за борба с измамите е условие за предоставяне на тарифни преференции на която и да е трета държава. Тя дава възможност на ЕС да оттегли тарифните преференции в случай на измами и отказ за сътрудничество, като същевременно се гарантира, че законните търговци не са засегнати неблагоприятно. Целта е предотвратяване на злоупотребите с преференциалното тарифно третиране.

Повече информация ще намерите ТУК.

Дата: 06.07.2017

Източник: Европейска комисия

Прочетено: 7184