Макар българският износ да отбеляза нов исторически рекорд през 2018 г. – 33,205 млрд. щ. д.[1], България отстъпва позиции и е на 64 място сред всички износители в света (61 за 2017 г.). Ръстът на износа ни за 2018 г. спрямо 2017 г. е 6%, при ръст на световния внос 10%. Групите стоки с най-голям износ са електротехника и електроника, мед и изделия от мед, енергоносители (горива и електроенергия) и машини и апарати. Тези 4 групи стоки формират 36% от износа ни. Група стоки под митнически код 99 за поредна година е на 5-та позиция в експортната ни листа, но ще бъде изключена от анализа ни, защото описанието не дава точна представа за какво става дума - https://bit.ly/2IkjRX4 От анализа са изключени доставките на стоки за отбраната, т.к. НСИ третира тази информация като конфиденциална. Според неокончателни данни на вносителите, България е изнесла стоки за отбраната поне за 777 мил. щ.д. Редица държави, които са пазар за българска специална продукция, не предоставят данни за търговията си с нея.

За периода 2014-2018 г. българският износ, измерен в щатски долари, нараства с 5% годишно, докато световният внос нараства с 2%. Тези тенденции са различни по групи стоки. 

Таблица 1: Средногодишен ръст за периода 2014-2018 на български износ на водещите стокови групи спрямо световния внос

Изделията на електрониката и електротехниката продължават своя експортен възход с 10% средногодишен ръст за последните пет години, докато за същия период световният внос се е увеличил с 4%. Това се дължи в голяма степен на ръста през последната година – 19%. Това означава, че тези български производители са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици. Износът на машини и апарати също се представя добре и бележи ръст от 5%, докато световният внос расте с 2%. За последната година износът на тази група стоки расте с 10%

Изключвайки специфичните доставки, износът на зърно заема пета позиция. Следват фармация, автомобилна индустрия, изделия от желязо и стомана, пластмасови изделия, облекла.

По експертни оценки, износът на специална продукция (над 777 млн. щ. д.) би трябвало да е на единадесето място сред водещите стокови групи в износа ни. Ако този износ се добави към посочените 33,2 млрд. щ. д., България ще изпревари Литва (с износ 33,404 млрд. щ.д.) в световната ранглиста.

Преглед на износа по стоки[2]

Стоката с най-голям стойностен обем в експортната ни листа през 2018 г. е катодната мед – 1,251 млн. щ. д., при спад в износа 3% спрямо 2017 г. Леките горива са на второ място с 1,089 мил. щ.д., следва анодната мед с 1,075, средно тежки горива 1,014 и пшеница 759 мил. щ.д. Тези 5 стоки формират 15,6% от износа. По експертна оценка суровини и енергоносители формират 29-30% от износа.

Добре се представят износът на медикаменти, кабелни снопове за автомобилистроенето, маслодаен слънчоглед, части и възли за машини и апарати, руди на благородни метали. Впечатление прави ръст от 113% на биодизел и тръби за газ – 228%, докато износът на електроенергия спада със 7%.

Сред изброените по-горе стоки, увеличение в пазарния дял (положителна разлика между нашия износ и глобалния внос) имат пшеница, кабелни снопове, части и възли за машини, биодизел и тръби за газ.

С най-голям положителен търговски баланс са анодна и катодна мед, леки горива, пшеница, кабелни снопове.

С най-голям ръст в стойност през последните 5 години са приспособения за стомия – 10 пъти, оловен скрап, велосипеди със спомагателен двигател, тръби за газ, измервателни апарати за флуиди.

Ръстът в стойност на износа за периода 2018 г. спрямо 2017 г. е най-голям при ветеринарни ваксини, семена за посев, части за мотоциклети и мотопеди, кожи от норки, надуваеми салове.

Нашите най-успешни експортни стоки срещат различна динамика на световните пазари. Голям ръст на световния внос има при смеси от каучук, ванилия, литиеви карбонати, автомобили за превоз на хора, ванадиев оксид. 

С какво сме най-успешни?

България държи 24,5% от световния пазар на патешки черен дроб. Временно консервираните череши имат 19,7% дял, пшеница за посев 14,5%, патешкото месо – 13,3%, руди на благородни метали 11,6%, маслодаен слънчоглед 11,1%, анодна мед 10,8%.

Стоките, с които България заема водещо място в световния износ, показват известна устойчивост. 

Таблица 2: Мястото на България в световния износ на съответната стока

Диверсификация на пазарите

Диверсификацията на пазарите е един от проблемите пред износа ни. Според Herfindahl–Hirschman Index (HHI), добра диверсификация има при стойност на индекса под 0.10, умерена концентрация има при стойности от 0.10 до 0.18. При над 0.18 се счита, че е налице прекомерна концентрация, а България има стойности на индекса над 0.3 при важни продукти.

Сред водещите по стойност стоки налице е прекомерна концентрация при:

• Катодна мед, индекс 0,37, Китай, Турция, Италия;
• Анодна мед – 0,51, Белгия, Германия;
•  Кабелни снопове – 0,34, Турция, Чехия, Германия, Франция, Словения;
• Руди и концентрати от благородни метали - 1, единствен пазар – Германия;
• Тръби за газ – 1, Турция;
• Масла от кокс – 0,96, Сингапур;
• Калцинирана сода – 0,53, Специални категории на територии(?);
• Стоманени пръти – 0,42, Румъния;
•  Необработено олово – 0,51, Турция;
• Ски за зимни спортове – 1, Австрия;

Прекомерната концентрация е опасна, защото всяко смущение във функционирането на купувача води до подобно по размер смущение в работата на българския доставчик. Част от концентрацията се дължи на факта, че ред сравнително големи български предприятия са с преобладаваща чуждестранна собственост и продукцията им се изкупува от фирмата майка. Това води след себе си износ на стоки за последваща преработка (а не крайни продукти, които са с по-висока добавена стойност), сравнително по-ниска производителност на труда, по-високи енергийни разходи за единица добавена стойност, ниски килограмови цени и др.

Липсата на диверсификация се отразява на усреднената дистанция до експортните ни пазари за някои продукти[3]. Така най-далеч пътуват:

• Масла от кокс за Сингапур, 13,000 км
• Индустриални роботи за САЩ и Китай, над 7,000 км
• Електронни интегрални схеми за Германия, САЩ, Хонконг, Тайланд, Филипини, Тайван, Япония, Китай, Малайзия – средно 6,600 км.
• Медни концентрати за Намибия и Германия, 6,400 км; 

Кои са ни партньорите?

През 2018 г. сме осъществили износ за 198 държави и територии. В редица държави имаме малък износ на нишови продукти. Най-важните пазари са Германия, Италия, Румъния, Турция и Гърция, които общо допринасят за 46,4% от износа. Следват Франция, Белгия, Холандия, Китай, Испания, Великобритания, Полша, Чехия, Сърбия, Австрия, Унгария, САЩ, които добавят още 32,5%. С всеки от първите 7 търговски партньора имаме положителен търговски баланс общо за 2 млрд. щ.д.

Измежду значимите партньори над 10% ръст за миналата година имаме с Германия 22%, Италия 15%, Румъния 15%, Гърция 15%, Холандия 23%, Китай 15%. Спад има с Турция, Франция и Испания.

Констатации:

Преструктурирането на българския износ продължава. Българските предприемачи намират своето място в глобалната верига на доставки. Износът расте дори за държави с активна експортна насърчителна политика (политика, обхващаща конкретна информация за пазари и търсене, съобразено с националния потенциал, проактивни инициативи на посолствата, колективни тренинги, индивидуални консултации и организиране на срещи с купувачи, финансиране на входящи мисии с купувачи, налагане на бранда България, и много други, които липсват у нас).

Износът на стоки с по-висока добавена стойност се повишава и се влияе по-малко от курса на щатския долар и цените на енергоносители и суровини. Този износ формира около 24% от общия, при това тук не е включен износът на специална продукция. Износът на суровини и материали с ниска степен на преработка продължава да намалява своя дял и за 2018 г. се оценява на 29-30%.

Групи стоки в нашата експортна листа с относително по-висока добавена стойност са:

• Наситени интегрални платки, с който продукт България проби редица силно конкурентни пазари – САЩ, Япония, Югоизточна Азия;
• Компоненти за автомобилостроене и машиностроене, хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, кабели, електротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти; изчислителни устройства;
• Хладилници, фризери;
• Някои фармацевтични и медицински изделия;
• Оптични изделия, сензори;
• Някои софтуерни продукти за управление на процеси, игри;
• Любителска радиотехника, ски, сноуборд, велосипеди.

Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят.

България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на големите фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки.

Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България, и по-малко на местни фирми. Независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено и килограмовите цени на българския износ са сравнително ниски.

В ход е ускорено технологично обновление, което все по-често се цели във външни пазари, отколкото в българския. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите. Българските предприемачи като че ли имат повече доверие на чуждестранни разработки и технологии, отколкото на българските. Технологичното обновление се случва чрез внос на технологии и индустриални права. Приложната продукция на българските учени, доколкото се среща, се внедрява в големи западноевропейски фирми и се ползва за нарастване на конкурентоспособността им. Скъсана е връзката между университети и институти, от една страна, и индустрията, от друга.

______________

Автор: Веселин Илиев, главен директор „Външноикономическо сътрудничество“, БСК
тел. 02 932 09 54, e-mail: ierc@bia-bg.com

______________

[1] Източник на данните е International Trade Centre ITC Geneva, където се обработват данни от 233 държави с различна степен на изчерпателност. Една от причините да ползваме този източник е необходимостта от съпоставка с износа и вноса на другите държави. Затова стойностите са в щ. д. Това се отразява в неголяма степен на някои изводи, поради променящите се валутни курсове през годините.

[2] До шести знак от Хармонизираната система (митническата тарифа)

[3] Средната дистанция до пазарите на определена стока се определя като средно претеглено през търговските обеми разстояние (Mayer T. & S. Zignago (2006).