06.11.2021

Татяна Попова - управител на веригата "Аванти" (член на БСК)

Визитка: Татяна Попова е завършила "Стопанско управление" в Свищовския икономически университет "Д. А. Ценов", а преди това - Техникума по механотехника в Сопот. Работила е във военните заводи в Кула и София. В началото на 90-те години започва да развива бизнес в сферата на търговията с бързооборотни стоки. През 2003 г. създава веригата "Аванти", която към момента има 71 обекта в 10 града.
 
По какъв начин се отрази Ковид-кризата през миналата година върху работата на веригата "Аванти", вие въведохте цяла една нова категория хранителни стоки и пререгистрирахте магазините? Открихте ли нови обекти, намаля ли търсенето в някои от досегашните? Как се развиват онлайн продажбите ви?

Като най-голямата верига от специализирани магазини за продажба на алкохол на дребно в България със 71 обекта в София и още девет града ние успяхме бързо да се пренастроим към новата ситуация и да адаптираме дейността си така, че да отговорим на бързо променящите се обстоятелства. Действията ни бяха в две основни посоки - да гарантираме здравето и безопасността на нашите клиенти и служители и да отговорим на потребностите на клиентите. Определено това даде добър резултат, особено през студените месеци. Хората свикнаха да пазаруват такива продукти от "Аванти". В резултат - всички търговски обекти, които дружеството стопанисва, са с положителни резултати. Това се дължи не само на бързото ни адаптиране към ситуацията, но и на бизнес модела ни, който предлага огромен избор от повече от 5000 напитки в компактни магазини, така че пазаруването да е удобно за хората.

През миналата година открихме един нов обект в община "Връбница" и разширихме два от вече съществуващите ни магазини. Учудващо за мен онлайн магазинът ни, който не е "уау", помогна за това да запазим хората в търговските обекти, като ги ангажирахме с доставки до крайния клиент. От гледна точка на отварянето на нови франчайзи, бях доста предпазлива, защото реално сме поставени в ситуация на пандемия с неясен край. Доста кандидати за франчайз имаме, но се опитвам да ги разубедя, особено хора, които никога не са се занимавали с подобен вид дейност. Не е лесно и не ми се иска да са подведени.

Като цяло веригата се развива добре и през 2020 г. отчетохме ръст в продажбите.

Докато през предишните години проблем бяха наредба Н18, касовите апарати и други законодателни решения, през тази година пред вашия бранш се появи предизвикателството с бандеролите на алкохола, как се справихте с него?

- Наредба Н18, ако беше създадена с цел изсветляване на сивия сектор, то в тази си част тя никога не е представлявала проблем за мен, тъй като "Аванти" е компания, която работи 100% на светло и е коректна и отговорна към своите клиенти, партньори и служители.

Не знам защо контролните органи не искат да разберат, че ако в търговски обекти касиер не маркира, той краде от търговското дружество. В България е време да се научим и разберем, че всеки, който прави умишлени или неумишлени грешки, всеки, който краде, трябва да си носи отговорност. Всеобщата безотговорност води до анархия. Очевидно е, за съжаление, че няма политическа воля всеки, който е сгрешил, да си понесе отговорността.

Не разбирам логиката аз да понеса щетите от чуждите грешки. В крайна сметка Н-18 претърпя категоричен крах, защото в нея имаше откровени безумия от рода на достъп до чувствителна търговска информация, засягаща съответното търговско дружество. Търговци, които управляват по 1-2 търговски обекта и работят със семействата си в тях, не виждам как, каквато и да е наредба би ги задължила да маркират на касов апарат. Да, всички апарати са свързани с НАП, но за да изпрати това устройство данни към Националната агенция за приходите, все пак някой би следвало да въведе съответна продажба в него. Така или иначе, Н-18 засега е затворена тема, макар че изразходвахме не малко средства, ресурс и енергия, за да се пригодим към нещо, което в крайна сметка никога не тръгна.

В момента се продължава с безумията в нашата сфера. Министерство на финансите издаде заповед за смяна на бандеролите от 01.01.2022 г. Това упражнение се прави на всеки 4 години. Обикновено ни дават гратисен период 6-12 месеца. Последният път министър Горанов ни даде 2 години, което означава че от 01.01.2020 г. в търговската мрежа алкохолът би трябвало да е с нов бандерол. В това естествено не би имало драма, ако бутилките със стар бандерол не се обявяваха за незаконни. Но попадаме в нов парадокс - нещо, на което му е платен акциз и ДДС, изведнъж се оказва незаконно и подлежи на изземване от държавните органи и съответно търговецът търпи санкции - мисля, че беше акт в троен размер на иззетите артикули. Очевидна лудост! Твърдят, че бандеролите се сменяли, за да се предпазят продуктите от фалшив бандерол. Смятам, че всички знаем, че такъв просто не съществува.

Фалшив алкохол има, но той е облепен с истински, законен бандерол. Просто съществуват места, на които хората след консумация на алкохола събират бандеролите и ги продават. Продават се и празни бутилки, които след това се пълнят с някаква течност, залепва се бандерол втора употреба, но в никакъв случай не фалшив, и по този начин се появяват някъде в търговската мрежа. Лично аз съм си купувала три бутилки подобен алкохол - направи ми впечатление ниската цена, взех си касова бележка и ги показах на съответните вносители за България. Веднага си провериха бандеролите - оказа се, че не са техни, и занесох бутилките с касовата бележка в управление на МВР. Оказа се, че алкохолът е фалшив, бутилките са втора употреба, бандеролът не е заявен от истинската фирма вносител, т.е. и той е втора употреба, а капачката на едната от трите бутилки беше внос от Турция. Това е категоричен пример, че смяната на бандеролите и обявяването за невалидни от определена дата на старите е, меко казано, чиста форма на безумие. При всяко едно подобно упражнение търговските дружества губят минимум по 70-80 хил. лева.

На българския пазар съществуват немалък брой т.нар. имиджови бутилки, при които ротацията почти е нулева в рамките на 3-4 години. Съществува и друг проблем - проблемът със служителите. Колкото е по-голяма компанията, толкова са по-големи щетите. Няма сила на света, която да задължи тези хора просто да въртят бутилките и тези със стария бандерол да ги поставят най-отпред на регала.

В случая по-важното е защо една стока с платен акциз и ДДС от определена дата се обявява за незаконна, всичко останало са просто последствия от основното безумие. Смятам, че е крайно време тази грешка да бъде поправена. През 2020 г. всички компании, занимаващи се с алкохол, претърпяха щети в тая посока, 2 месеца и половина след това бе обявена пандемията, което доведе до нови разходи: маски, ръкавици, дезинфектанти, паравани, предпазни очила, преструктуриране на цели бизнеси.

По какъв начин се отразяват цените на тока върху работата на обектите ви?

- Тази година понесохме нов удар - цената на електроенергията. От 120 лв. цена, определена от КЕВР, платих по 260 лв. за мегаватчас през септември, октомврийските сметки ги чакам със свито сърце. Ходих на протест. Държавата според мен трябва да подкрепи малкия и средния бизнес, в Европа вече го направиха. Тук обаче сме силни по създаването на комисии, агенции, въобще всичко, свързано с разкриването на нови работни места в администрацията. Една мисъл ме разяжда: дали на държавата не са й по-изгодни високите цени на електроенергията, газа, горивата? Колкото по-високи са те, толкова приходите в бюджета са по-големи. Това е и причината да се отчита висока събираемост. Това мълчаливо бездействие от страна на управляващите ме кара да си мисля, че съм права, но за чия сметка е всичко това?

България е със застаряващо население, а отрицателният прираст добива застрашителни размери. И като прибавим армията от болни, нетрудоспособни хора и пенсионери, нещата никак не изглеждат оптимистично в икономически план. Трудно се оцелява в подобна среда. Правителството взе решение компаниите да бъдат компенсирани със 110 лв. на мегаватчас за октомври и ноември. Разбрах, че енергийните дружества, ако някога го изпълнят, това ще се случи след Нова година. Не знаели методиката, по която трябва да го направят, а методиката по усвояване на тези средства очевидно им е кристално ясна. Резултатът от тази демагогия е, че всеки небитов потребител, ако реши да се прехвърли към друг търговец на електроенергия, тези 110 лв. ще бъдат усвоени от търговеца, но не и от потребителя.

Ще се боря! Затова и учредих сдружение, което се казва "Подкрепа за българския бизнес". Набирам членове. Смятам, че само обединени можем да се спасим. Трябва да си подадем ръка, да изтръгнем омразата от сърцата си, да забравим конкуренцията. Ние преди всичко сме българи и за да оцелеем от големите мастодонти, настанили се удобно на нашия пазар, обединението е по-належащо от всякога! Само обединени можем да променим порочната бизнес среда в държавата ни, която за едни е майка, за други - мащеха. Лошото е, че аз като българска фирма не усещам майчинските й чувства. А добре би било да си пазим достойнството взаимно: бизнес и държава!

Ползвахте ли държавна помощ за подпомагане на бизнеса през пандемичната 2020, или работихте през цялото време?

- В пандемичната 2020 г. не ползвах държавна помощ за подпомагане по нито една мярка. Не съм и кандидатствала. Нямах затворени търговски обекти и не съм съкращавала хора.

Кои са общите предизвикателства пред бизнеса в несигурна политическа среда, както през тази година?

- Несигурната политическа среда със сигурност ражда и несигурен бизнес. Липсата на парламент води до анархично управление. Поне сега е така - нищо не можем да решим, защото нямаме парламент. Всичко, което изброих до момента, това са проблеми, които са натрупани в годините. Имах надежда, че нещо би могло да се промени, но вече изчезна, и то изчезна с такава скорост, че дори не си спомням времето, в което се зароди. Не членувам в политически партии, на последните избори дори не отидох да гласувам. Наясно съм, че пасивността не е добра идея, но когато не съм убедена в каузата на нито една от съществуващите, не намирам причина да го правя. Призовавам институциите в България да бъдат в помощ на бизнеса!

Дата: 06.11.2021

Източник: в. Капитал

Прочетено: 1986