10.01.2022

Енергията е в основата на разви­тието на човешката цивилизация. Неслучайно почти ежегодно све­тът отчита ръст на енергийното потребление. Изключение правят годините на тежки икономически кризи. Коронавирусът, или по-скоро реакцията ни срещу разпростране­нието му, доведe до енергиен срив от незапомнен мащаб през 2020 г.

Какво се случи през 2021 г.?

Преди всичко потреблението на енергия се завърна с гръм и тря­сък в цял свят. Въглищата, газът и електроенергията надхвърлиха ни­вата от преди пандемията. Дори нефтът почти ги достига през по­следното тримесечие, въпреки че полетите още са далеч от нормал­ното. Цените само това чакаха. В региони с висок местен добив като Близкия изток, Русия, Австралия, Северна Америка се увеличиха от­носително плавно.

Големите вносители като Китай, Индия и Европа обаче пре­живяват истинска катастрофа. В Китай и Индия поне имат огромен местен добив на въглища, който захранва електроенергийните им системи. В Европа дори и това не е останало, така че освен рекорд­но скъпия газ тя внася и рекордно скъпи черни въглища. Освен това тук си имаме и търговия с въгле­родни квоти, чиито цени също се умножиха тройно. В крайна смет­ка цените на тока на пазара "Ден напред" в Европа счупиха скалата – редовно надхвърлят 300 евро/MWh (5-6 пъти над нормалните) още в началото на декември. Газохранили­щата са празни. А зимата идва.

В България положението не е много различно. През 2021 г. потреблението на всякакви енергийни ресурси в страната расте, като електричеството например скочи с 4% спрямо 2020 г. Производството обаче се увеличи с цели 16%. Това е така, защото високите европейски цени на тока дават възможност на всички производители у нас да пра­вят свръхпечалби. И те се възполз­ват. Износът е на максимума на системата, даже добивът на лиг­нитни въглища в Маришкия басейн достигна исторически рекорд през октомври. Цените смазват цялата икономика, а новата власт дойде с "брилянтно" решение – морато­риум върху цените на тока, топлината и водата за домакинства­та, който може напълно да съсипе системата. Дори и в най-черните сценарии не си представях по-лошо влизане в новата 2022 г.

Всичко гореописано се случва на фона на ежедневни заклинания и свръхамбициозни планове на поли­тическите лидери на Европа за бърз енергиен преход и тотална декарбо­низация, които изискват умопомра­чителни инвестиции и количества суровини и могат да се случат само в условията на процъфтяваща ико­номика. Всичко това бе оповесте­но чрез два основни документа на Европейската комисия – пакетът "Готови за 55" и Таксономията за устойчиви инвестиции, както и чрез т. нар. Планове за възстановя­ване на отделните страни членки.

Какво очаквам да се случи в света на енергията през 2022 г. при допус­кане, че пандемията е преодоляна?

ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ И ЕФЕКТИВНОСТ: Колкото и да се повишава енергийната ефек­тивност, светът ще продължи да ползва все повече енергия, за да задоволява растящите си нужди. Припомням, че средният жител на Индия все още потребява 10 пъти по-малко, а на субсахарска Африка – 60 пъти по-малко енергия от сред­ния американец. А вече имат срав­ними желания. Не, не очаквайте ръстът на потреблението да спре, като това се отнася и за България.

БИОМАСА: Въпреки че Европей­ският съюз промотира биомасата като ВЕИ, тя всъщност е гориво­то на бедността и има голям дял в замърсяването на въздуха и из­сичането на горите. За съжаление, тежката икономическа и енергийна криза вече води до ръст на потреб­лението на биомаса. Той може да бъде ограничен само от политики, които стимулират използването на чисти източници за отопление като газ, ток или топлофикация, което противоречи на Зелената сделка. Не, не очаквайте да се вър­нем в пещерите, но ако скоро не се намери решение на кризата с цени­те на газа и тока, през зимата све­тът, а и ние в България ще се рад­ваме на твърде много еко пушек. Надявам се това да не продължи дълго.

ВЪЗОБНОВЯЕМА ЕНЕРГИЯ И БАТЕРИИ: През 2020 г. делът на ВЕИ в глобалното и европейско­то потребление направи рекорд, като това продължи и през 2021 г. Дали това понижи цената на тока обаче? Не, случи се точно обратното. ВЕИ привличат лъвския пай от парите на публични и частни инвеститори вече повече от де­сетилетие, но реално не успяват да заместят базовите енергийни източници. Последните обаче са декапитализирани и при възста­новяването на икономиката прос­то не насмогват. Всички вижда­ме какво се случва. В дългосрочен план изграждането и подмяната на ВЕИ и гигантски батерии из­искват огромни количества ме­тали, които просто няма откъде да дойдат. Разбира се, използване­то им в много райони без връзка с електропреносната мрежа ще про­дължи да расте по чисто пазарни механизми, а на много места ще продължи и подкрепата за инста­лирането им. През 2022 г. в Бълга­рия вероятно ще видим доста нови слънчеви и вятърни проекти, а си­гурно и първите мащабни батерии. Доста по-смислено е обаче да из­тупаме от праха някои позабравени хидроенергийни проекти и да над­градим съществуващите ПАВЕЦ.

ЯДРЕНА ЕНЕРГИЯ: Светът от­белязва бавно завръщане към ядре­ната енергия. За съжаление, броят на реакторите, които ще бъдат затворени през 2022 г., надхвърля тези в процес на изграждане. На­деждите ми са в малките модулни реактори, които имат потенциала да променят енергийния пейзаж – очаквам такива проекти и в Бъл­гария. В тях е и шансът за ниско­въглеродно бъдеще за тези, които търсят такова на рационална ос­нова. Ядрената енергия няма как да направи рязък скок през 2022 г., но очаквам ясна промяна на отноше­нието към нея.

ВЪГЛИЩА: Колкото и обречени да изглеждат от политическа гледна точка, въглищата се радват на бум на търсенето навсякъде по света. В Източна Азия се изграждат ог­ромен брой нови въглищни ТЕЦ. В България те продължават да дават около 50% от тока и това няма да се промени и през 2022 г. Не, не очаквайте краят на въглищата да настъпи скоро.

ПРИРОДЕН ГАЗ: Каквото и да казват бюрократите, природни­ят газ ще продължи марша си към все по-голям дял в потреблението – едновременно в електропроизвод­ството, транспорта, отопление­то и индустрията. Благодарение на новите технологии и инвестиции в добив, втечняване и регазификация, газът вече е наличен в огромни ко­личества и може да се транспорти­ра не само по тръби, но и с кораби и камиони. Дори ужасяващите цени не могат да спрат възхода на при­родния газ – той ще се ползва все повече, включително и у нас.

НЕФТ: Нефтът отбелязва бързо възстановяване в потреблението. Цената му бавно расте. Електромобилите яхнаха вълната на суб­сидиите в Европа, но делът им дълго време ще бъде твърде малък. Пандемията се отрази силно нега­тивно на обществения транспорт – хората ползват много повече лич­ните си коли, за да запазят дистан­ция един от друг. Възстановят ли се напълно полетите, светът ще има нужда от над 100 млн. баре­ла на ден. Те обаче няма откъде да дойдат, а в България нямаме ника­къв собствен добив.

През 2021 г. енергийните кризи в света бяха локални – основно в Европа и Азия. Нищо съществено в енергийната система обаче не се промени – фосилните горива про­дължават да я доминират. През 2022 г. светът, включително и Бъл­гария, ще се бори със симптомите и ограничаване на щетите от дъл­гогодишни пожелателни и погрешни политики. Залисани в запушване на дупки, ще катастрофираме, защо­то нефтът – основният двигател на цивилизацията, изведнъж ще се окаже в дефицит и цените му ще изригнат. Тази катастрофа вече не може да бъде предотвратена. Под­гответе се за удара.

Автор: Боян Рашев, denkstatt България (член на Българска стопанска камара)

Дата: 10.01.2022

Източник: Forbes Bulgaria

Прочетено: 2124