Цените на тока на свободния пазар остават изключително високи. А мораториумът върху цените на тока и парното за бита ще отпадне. С въпроси кой е виновен за високите цени на тока, какво можем да очакваме, навременни ли са мерките на правителството за справяне със ситуацията, какво ще се случи с цените на бензина и дизела и реалистично ли е всички да караме коли на ток се обърнахме към експерта в сферата на околната среда и енергията Боян Рашев.
Министрите проспаха тежката енергийна криза в Европа
- Г-н Рашев, какво ще се случи с цените на тока и парното за бита след отпадане на мораториума в края на март?
- Ако се вземе решение, основано на реалностите на пазара, цените би трябвало да скочат горе-долу толкова, колкото предложи старата КЕВР в края на декември - над 10% за тока и 30% за парното. Това обаче няма да се случи, защото правителството не може да си го позволи политически. Предполагам, че ще видим някакво малко увеличение, което да не предизвика протести. Това ще бъде унищожително за голяма част от бизнесите в сектора - най-вече тези, които продават на домакинствата на регулирания пазар.
- Какви са прогнозите ви за цените на тока за бизнеса през следващите месеци, може ли да очакваме намаление през пролетта?
- Цените на тока за свободния пазар зависят преди всичко от цената на газа в Европа и в по-малка степен от цените на въглищата и въглеродните квоти, а в Западна Европа - от средната скорост на вятъра. Очакванията, че цените на газа ще паднат рязко, не са оправдани. Хранилищата ще бъдат абсолютно празни, а толкова много газ просто няма откъде да дойде на световно ниво. Оттук и цената на тока няма как да намалее съществено. Цените на газа в Европа могат да се успокоят само, ако държавите започнат бързо да инвестират в собствен добив и изграждане на инфраструктура за внос на газ от всеки възможен доставчик наоколо. Това може да стане, само ако газът бъде включен в Таксономията за устойчиви инвестиции на Европейската комисия. И пак ще отнеме доста време преди да видим завръщане към нормалните цени.
- Не закъсняха ли мерките на правителството за компенсиране на бизнеса заради скъпия ток? Всички фирми вече вдигнаха цените си, а очакват някакви компенсации след време.
- Закъсняха, разбира се. Основни фигури от сегашното правителство бяха министри още в периода май-юли, когато започна тежката енергийна криза в Европа. Те я проспаха тогава, проспиват я и откакто се създаде последното правителство. Цялата икономика страда от тези екстремни цени.
- При положение, че електроцентралите в страната произвеждат необходимата ни електроенергия без себестойността u да се е повишила, нямаше ли вариант държавните институции така да преразпределят приходите от продажби на ток, така че реално цената, която плащат българските потребители да не е толкова висока? Експерти например предлагаха премахване на таксата задължения към обществото и дори въвеждане на такава отрицателна такса. Имаше предложения американските централи да бъдат натоварени да произвеждат повече, тъй като договорите за изкупуване на тяхната електроенергия са за по-ниски цени от пазарните?
- Американските централи вече отчетоха рекордно производство за 2021 г. - точно, защото цените в дългосрочните им договори изведнъж се оказаха доста по-ниски от пазарните. Там няма много повече резерв. Огромният производител на ток в България е държавата - чрез АЕЦ, НЕК и ТЕЦ Марица-Изток 2. Нейните централи печелят ужасно много от продажби на такива високи цени. По този начин държавата изсмуква кръвта на всеки един производител в страната. Това е пълна лудост и трябва много бързо да бъде поправено. Икономическата логика е енергетиката да служи на потребителите, а не обратното. Разбира се, че трябва държавата да въведе бързо механизъм да върне парите на бизнеса - в противен случай всичко ще се срине. Това обаче е краткосрочно решение. Дългосрочното изисква да се направи така, че енергията да поевтинее.
- Сега стана много модерно да се говори как и битовите абонати трябва да минат на свободния пазар на електроенергия. Ако това стане, те ще бъдат ли защитени от плащането на високи сметки, ако след време отново има такова голямо покачване на цените на тока?
- Това не е някаква нова идея. Така е в цяла Европа, така е в Северна Америка и така трябва да бъде, защото енергийната система е една. Ние сме много закъснели с това - бизнесът в България отдавна субсидира домакинствата, поемайки много по-висок дял от цените на тока. Сега домакинствата са защитени от резултатите от политиките, за които гласуват, тоест - не знаят истината. А тя е проста - европейските политики доведоха до енергийна катастрофа. Политиците, докарали това, трябва да бъдат наказани от избирателя. Последният обаче не вижда катастрофата в сметката си за ток, парно или газ, а само в цените в магазините. Така остава с впечатление, че бизнесът нещо го прецаква. А всъщност държавата се проваля. Не, никой няма да бъде защитен от високите цени на енергията, ако домакинствата са на свободния пазар. И това е добре за политическото здраве на нацията в дългосрочен план.
- Наличието на свободен пазар по принцип е нещо чудесно. Но трябва ли във всеки манастир, аптека и фризьорски салон да има енергийни експерти, които да се грижат за подписването на дългосрочни договори за доставка на ток? Защо сега се оказа, че повечето фирми, манастири, градски транспорт и така нататък плащат скъп ток по борсовите цени "Ден напред"? Как е решен въпросът в другите страни от ЕС - най-често какви договори за доставка на ток имат малките фирми и битовите абонати?
- Не само малките фирми и манастирите, но абсолютно всяко юридическо и физическо лице трябва да си купува ток от пазара. Това обаче не се случва директно на борсата. Затова в страни като Германия има десетки посредници - търговци на ток, които се явяват доставчици за пазара. Друг е въпросът как точно да функционира самата борса. Там със сигурност има възможности да подобрение. Свободният пазар в електроенергетиката обаче се превърна в самоцел. За съжаление, той не сработва безпроблемно, защото токът не е стока, която лесно можеш да складираш и пренасяш - реално трябва да се потребява в момента на производство. Това води до проблеми, които могат да бъдат решени само от централен регулатор.
Например, изключително важно е осигуряването на пряк достъп на енергийно-интензивната индустрия към базова енергия от АЕЦ - производител на базов товар към потребител на базов товар. Това работи във Франция и други страни със силна ядрена енергетика открай време. Има логика в подобна стъпка, защото потребителите на базов товар реално поддържат стабилността на системата, тоест те практически предоставят и услуга на системата. Ако ги оставим да се състезават с търговците на ток на пазара "Ден напред", всички големи заводи в България ще затворят през зимата. Това ще бъде социално-икономическа катастрофа за много региони на страната.
- Европейската комисия ни натиска да затворим въглищните си централи. Как затварянето им ще се отрази на електроенергийната система на страната? Възможно ли е да избегнем затварянето на централите?
- Електроенергийната система на България е изградена около АЕЦ Козлодуй, комплекса Марица-Изток и големите ВЕЦ на НЕК. Въглищните ни ТЕЦ, които работят с местен лигнитен ресурс, дават около 45-50% от тока. Благодарение на тях, ние сме много добре защитени от външни ценови шокове на горивата. Ако не бяхме част от европейските пазари на ток и въглеродни емисии, изобщо нямаше да разберем, че в Европа има енергийна криза. Мисля, че това дава отговор на въпроса. Дали е възможно да избегнем затварянето на централите... Това зависи единствено и само от политическото мъжество на властта и способността u да отстоява националния интерес. Имайки предвид как действат българските правителства откакто влязохме в ЕС, по-скоро не виждам възможност да избегнем затваряне на централите.
- Възможно ли е затварянето на въглищните централи да бъде компенсирано с нова газова електроцентрала или ВЕИ-та? Доколкото знам в Плана за възстановяване е отпаднала идеята за изграждане на газова централа, но има проекти за използване на геотермална енергия. Удачна ли е идеята на министъра на финансите Асен Василев за отоплението на София да се използва наличната в района минерална вода?
- Възможно е. Точно това направиха почти всички страни в Западна Европа в последното десетилетие. В резултат днес напълно зависят от цената на природния газ - ресурс, който внасят и за който се конкурират с целия останал свят. Това доведе до катастрофата днес. Искаме ли и ние да зависим изцяло от вносен ресурс за тока си? Аз не искам. Да, газовата централа отпадна от Плана за възстановяване и разни министри заговориха с небивал ентусиазъм за ток от геотермална енергия. Да, България трябва да използва по-ефективно геотермалните си ресурси, включително в София могат да подпомагат отоплението. Но, те не могат да заместят въглищните ни ТЕЦ. Не е реалистично.
- Европейската комисия подготвя промени в директивата за облагане на енергийните продукти и увеличаване на акциза за бензина и дизела. Как промяната на директивата ще се отрази на българите?
- Промяната ще се отрази ужасяващо. Бензинът и дизелът ще поскъпнат много. Още повече ще поскъпнат така наречените автогаз (LPG) и метан (CNG). Всичко това се прави с цел да се оскъпи конвенционалният транспорт, за да преминават повече хора на електромобили. Някога го наричахме планова икономика.
- От Брюксел искат европейците да преминат на електрически автомобили. Кога според Вас ще бъде възможно масовото използване на електромобили у нас като имате предвид какви са доходите на хората и колко пари трябва да бъдат инвестирани в изграждането на зарядни станции?
- Масовото навлизане на електромобили се наблюдава в една единствена страна в света - Норвегия. Тя е изключително богата и там хората масово купуват и електромобили. Друг е въпросът какво точно карат, защото потреблението на бензин и дизел не отчита особено голям спад. В България може да има масово проникване на електромобили, когато настигнем Норвегия като доходи и ниски цени на тока, тоест никога. Освен това преносната и разпределителната мрежа в България са безкрайно далеч от нужното качество, за да можем да имаме масово зареждане на електромобили. Там трябва да се инвестират много милиарди лева преди да си мечтаем всички да караме на ток.
- Електрическите автомобили реално водят ли до намаление на замърсяването? Те не отделят вредни емисии, но при производство на батериите се отделят повече вредни емисии, отколкото при производството на традиционните автомобили.
- Електромобилите реално водят до намаляване на емисиите на азотни оксиди, въглероден моноксид и в по-малка степен на фин прах и други замърсители в градовете. Освен това не отделят пряко и парникови газове като въглероден диоксид. Електромобилите решават и проблема със шумовото замърсяване в града. Да, те имат множество предимства. За съжаление, не всичко е идеално. Токът, нужен за зареждане, често се произвежда от въглищни ТЕЦ. Производството на електромобили изисква огромни количества метали като мед, литий, никел, кобалт, редкоземни елементи, чиито добив в кратки срокове няма как да бъде увеличен значително. Той пряко унищожава природата, ако не се извършва според най-добрите практики. Освен това преработката на тези метали и производството на батериите са силно замърсяващи - неслучайно се осъществяват основно в Китай, Индонезия и други места с неособено високи екологични стандарти. Рециклирането на литиевите батерии все още е нерешен проблем, а количествата вече заплашват системите за управление на опасни отпадъци. Цената на електромобилите е несъразмерно висока и не пада съществено. Те остават практически недостъпни за огромна част от населението, тоест масовото им проникване ще отнеме много по-дълго време, отколкото им се иска на активистите и политиците. Ако изобщо някога се случи, защото нужните метали просто няма откъде да дойдат.
Нашият гост
Боян Рашев е създател и управляващ партньор в denkstatt България (член на БСК), най-опитната консултантска компания в България по въпросите на устойчивото развитие, ESG, декарбонизация, доклади и оценки на въздействието, кръгова икономика. В последните две години е и консултант при структурирането на инвестиционни портфейли, насочени към областите на неговата експертиза - инвестиции в сферата на енергията, суровините и металите.