Кризата с COVID-19 изостри значително потребността от детайлизирана професионална информация за икономиката. В тази връзка международни организации предоставиха временно безплатен достъп до световните външнотърговски бази данни в помощ на производителите и търговците. Глава 7 от Хармонизираната система, на чиято основа са изградени митническите тарифи на всички държави в света позволява всеобхватен, макар и неизчерпателен анализ и сравнение на вноса и износа през последните десетилетия.

По-долу са представени данни за външнотърговския обмен по позиция „зеленчуци и кореноплодни“. Изготвени са няколко примерни таблици, като е използвана световната база данни на UN/COMTRADE, систематизирана на www.trademap.org. Те са една добра основа за последващ цялостен анализ на развитието на сектора и външните пазари след 2020 г., тъй като данните обхващат вноса и износа в евро и в натура за последните десет години за ЕС-28 и целия свят.

Приложените данни в табличен вид могат да бъдат ползвани от заинтересованите лица за по-детайлен анализ, като по-долу резюмирам само най-общите забележими тенденции.

Българският износ за 2019 г. по глава 7 е на обща стойност от близо 160 милиона евро или повече от 283 хиляди тона, като България заема 44 позиция в света. Делът на ЕС-28 е 88 %. Допълнително са свалени данни на ниво митническа тарифна подпозиция – ХС6 показват, че при общо повече от 60 групи различни позиции за зеленчуци само 12 формират над 90 % от износа в евро и само 8 от износа в тона.

Българският внос за 2019 г. по глава 7 е на обща стойност от близо 93 милиона евро или повече от 332 хиляди тона, като България е на 49 позиция в света. Делът на ЕС-28 е 48%. На ниво митническа тарифна подпозиция – ХС6, данните показват, че при общо 70 групи различни зеленчуци само 20 формират повече от 90% от вноса в евро и само 15% от вноса в тона.

Балансът между износа и вноса по позиция зеленчуци от глава 7 в евро за последните десет години е устойчиво отрицателен, като се изменя в границите между 21 и 52 милиона евро, а за 2019 г. отрицателното салдо е повече от 30 милиона евро. Количественият баланс (в тона) за последните десет години е също устойчиво отрицателен, но намаляващ във времето, като се изменя в границите между 49 хиляди тона (2019 г.) и 241 хиляди тона (2014 г.).

Тези данни, допълнително анализирани от експертната общност в сектора на зеленчукопроизводството, биха дали по-ясна диагноза и най-важното, биха очертали необходимостта от изготвяне на национална стратегия за стабилизиране и развитие на бившата зеленчукова градина на Балканите, Централна и Източна Европа.

 

Автор: Борислав Георгиев, експерт по външна търговия

 

Основни външнотърговски данни за българското зеленчукопроизводство в периода 2010 – 2019 г.