От 1993 г. Българската стопанска камара е представителна организация на работодателите на национално равнище, съгласно чл. 35 от Кодекса на трудаИнформация за текущата дейност на съответните органи за социално сътрудничество вижте ТУК!

____________

Чрез членството си в BusinessEurope БСК участва в Европейския социален диалог. Чрез активното си участие в работата на BusinessEurope по формиране на позициите на европейската бизнес общност, БСК отстоява интересите на българските индустриалци и работодатели на европейско ниво. 

Част от членуващите в БСК браншови организации са участници в европейските комитети за секторен социален диалог.

В това си качество, БСК участва в работата на органите за социално партньорство, вкл. в:

  • Национални консултативни съвети, сред които Националния съвет за тристранно сътрудничество, Националния съвет за насърчаване на заетостта, Националния съвет по условия на труд, Националния икономически съвет, Националния съвет по наука и иновации, Консултативния съвет за насърчаване на МСП и др.;
  • Икономическия и социален съвет на РБ;
  • Надзорните и управителни органи на Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Фонд "Гарантиране на вземанията на работниците", Фонд "Условия на труд", т.нар. Сребърен фонд, Националната агенция за помирение и арбитраж, Националната агенция за професионално образование и обучение, и др.;
  • Работни групи и комитети към министерства и други институции.

____________

Информация за текущата дейност на съответните органи за социално сътрудничество вижте ТУК!

Представители на БСК в НСТС са:

вж. Правилник за дейността на НСТС

Към НСТС функционират:

  • Комисия по трудово законодателство.
  • Комисия по осигурителни отношения.
  • Комисия по доходи и жизнено равнище.
  • Комисия по бюджетна политика.
 

БСК е единствената българска бизнес организация, член на BUSINESSEUROPE – организация на европейския бизнес от конфедеративен тип, чрез която представлява интересите на българските фирми и работодатели на европейско ниво.

Камарата участва активно в работата на Международната организация на работодателите (IOE), Международната организация на труда (ILO) и Европейския икономически и социален комитет (EESC).

Повече информация вижте ТУК.

Организационната структура на индустриалните отношения в България е изградена в съответствие с Кодекса на труда и Правилника за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество.

Според чл. 3 от КТ, „Държавата осъществява регулирането на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите“.

Диалогът на национално ниво се води в Националния съвет за тристранно сътрудничество, а на на регионално и отраслово/браншово равнище - в рамките на съответните браншови/секторни и регионални съвети за тристранно сътрудничество.

В тристранното сътрудничество участват представители на държавата и на национално представителните синдикални и работодателски организации.

От страна на държавата, в зависимост от нивото на което се осъществява тристранното сътрудничество, участват органите на изпълнителната власт:

  • На национално и отраслово ниво - зам.-председател на Министерския съвет (като председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество - НСТС), министри, ръководители на ведомства.
  • На общинско равнище органите на местното самоуправление в социалния диалог се представляват от кметовете.

Веднъж на 4 години Министерският съвет провежда процедура за признаване на организациите на работниците и служителите и на работодателите за представителни на национално равнище.

За периода 2021-2025 г. за представителни на национално равнище организации на работодателите са признати:

Качеството на представителна организация на национално равнище се придобива при наличието на установените в Кодекса на труда критерии. Процедурата е популярна с термина „национално преброяване“. Първото преброяване е проведено през 1993 г., а последното – през 2020 г.

Решения на Министерския съвет за признаване на Българската стопанска камара за представителна организация на работодателите на национално равнище:

Критерии за представителност на работодателските организации
(история на промените)

През 1992 г. е приет първият нормативен текст, определящ критерии за представителност на организациите на работодателите и на работниците и служителите. За представителни организации на работодателите са признавани тези, които:

  • обединяват не по-малко от 500 работодатели,
  • обединяват работодатели в повече от един отрасъл,
  • имат изградени национални и териториални органи.

С ПМС 7 от 22.01.1993 г. (ДВ, бр. 8 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 23 от 1993 г.) е приет Правилник за определяне принципите, реда и условията за признаване на организациите на работниците и служителите и на работодателите за представителни на национално равнище в тристранното сътрудничество, съгласно който работодателските организации трябва да покриват следните критерии за представителност:

  • Отраслов: най-малко два отрасъла и не по-малко от 50 работодатели във всеки от тях
  • Регионален: да има изградени съответни териториални органи в не по-малко от 50 на сто от бившите окръжни градове в страната; всяка териториална структура да се състои от не по-малко от 10 работодатели.

С ПМС 41 от 17.02.1998 г. (ДВ, бр. 22 от 1998 г.) е приета Наредба за процедурата за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите, с която не се променят критериите за представителност, а само процедурата за установяване на тяхното наличие.

През 2001 г. са приети Изменения и допълнения в Кодекса на труда, според които, за да придобият национална представителност, работодателските организации трябва да имат:

  • Най-малко 500 членове, всеки от които има не по-малко от 20 работници и служители;
  • Организации с не по-малко от 10 членове в повече от една пета от отраслите;
  • Местни органи в повече от една пета от общините и национален ръководен орган;

През 2003 г., с ПМС 152/11.07.2003 г. е приета Наредба за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите. С нея се отменят съществуващите до този момент Правилник за определяне принципите, реда и условията за признаване на организациите на работниците и служителите и на работодателите за представителни на национално равнище в тристранното сътрудничество (1993 г.) и Наредба за процедурата за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите (1998 г.). Наредбата от 2003 г. е променяна три пъти – с ПМС 142 от 21 юни 2007 г. (ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007 г.), ПМС 13 от 27.01.2012 г. (ДВ. бр.10 от 3 Февруари 2012 г.) и ПМС 15 от 27.01.2016 г. (ДВ. бр.8 от 29 Януари 2016 г.).

През 2007 г. с изменения и допълнения в Кодекса на труда (ДВ, бр. 40/2007 г.) са променени критериите за представителност на работодателските организации. Според новите изисквания, за да бъде призната за национално представителна, една работодателска организация трябва да има най-малко:

  • 750 членове, всеки от които има не по-малко от 10 души работници и служители, наети по трудов договор, и общо не по-малко от 15 000 работници и служители във всички членове на работодателската организаци; или 30 000 работници и служители, наети по трудов договор във всички членове на работодателската организация.
  • Организации на работодателите в повече от една пета от отраслите, с не по-малко от 10 членове. В случаите, когато една отраслова организация членува в две или повече организации на работодателите, тя се включва в списъка на тази организация, на която е дала изрично пълномощно да я представлява;
  • Местни органи в повече от една пета от общините и национален ръководен орган;
  • Качеството на юридическо лице, придобито на-малко две години преди подаване на искането за признаване на представителност.

През 2012 г. критериите за представителност отново са променени чрез изменения и допълнения в Кодекса на труда (ДВ, бр. 7/2012 г.). Новите (действащи в момента) условия предвиждат работодателските организации да отговарят на следните изисквания:

  • Да обединяват браншови/отраслови структури и предприятия, в които са наети не по-малко от 100 000 осигурени по трудов договор лица;
  • Да имат организации в повече от една четвърт от икономическите дейности (по КИД), с не по-малко от 5 на сто от осигурените по трудов договор лица във всяка икономическа дейност или 10 членове във всяка икономическа дейност;
  • Да имат местни органи в повече от една четвърт от общините и национален ръководен орган;
  • Да имат качеството на юридическо лице, придобито най-малко три години хпреди подаване на искането за признаване на представителност;

В случаите, когато един работодател членува пряко или чрез браншова/отраслова организация в две или повече национални работодателски организации, той следва изрично да упълномощи една от националните организации, която да го представлява. Същото се отнася и за браншовите организации, членуващи в повече от една национални работодателски организации.

 

На 15 март 1990 г. между социалните партньори (в т.ч. БСК) е подписано Генерално споразумение, въз основа на което е създадена Националната тристранна комисия за съгласуване на интересите, а на 25 март 1990 г. са приети Правила за работата на Националната комисия, с което се слага началото на институционализирането на тристранното сътрудничество в страната.

С ПМС 51/15.03.1993 г. са приети Правила за работа на Националната система за тристранно сътрудничество.

През 2001 г. са приети промени в Кодекса на труда (ДВ. бр.25 от 16 Март 2001 г.), с които е утвърдена цялостна национална система на тристранно сътрудничество. Приети са подробни текстове за създаването на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), както и за определянето на представителността на организациите на работодателите и синдикатите.

На 15 февруари 2002 г. Правителството подписва Харта за социално сътрудничество с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, последвана през март от Споразумение за сътрудничество между същите страни.

Прочетено: 45895