Или оптимизиране на поговорки за енергийна ефективност

„Залудо работи, залудо не стой!“ Така казва народът. Никога не съм я разбирал тази поговорка. От една страна, е мотивираща, нали така? Кара те да не спираш с усилията, нищо че резултатът може да е спорен. От друга страна, носи в себе си ирония. Работата не е заек, да избяга, както знаем от друга поговорка, така че прекаленото отдаване несъмнено е свързано с някаква форма на лудост. За работодателите „залудо“ сигурно значи малко над минималната заплата. Но каквото и да си говорим, от производствена гледна точка трудът нахалост е белег на ниска ефективност. 2019 г. сме все пак. Икономиката изисква повече от всякога пестене на ресурси. Уви, народното творчество, поради своя архаичен характер, не знае тая работа и тук идва нашата отговорност да го оптимизираме. Понеже не върви да го променяме, че ще скочат консерваторите, спасението ни е в намирането на нови смисли.

Да вземем, например, израза „всичко на вятъра“. Датира от времената, когато тази природна стихия се е приемала за неудобство. И когато никой не е обръщал внимание на инженерните усилия на мелничарите, воденичните им камъни са били възприемани само като тежест. Лафът трябва да е синоним на напразни усилия. Но като се има предвид, че във вятърната енергия е бъдещето, „всичко на вятъра“ вече звучи като доста напредничав инвестиционен план. Ако разбира се не те подведе специалистът по турбините, понеже „не знае откъде духа вятърът“, т.е. засяга нечии други енергийни интереси. Тогава, опасяваме се, и изразът „за тоя дето духа“ ще промени значението си и от поредната метафора за разход ще стане сексуална алюзия за прецакване.

„Вода гази, жаден ходи“ е друга поговорка, която има нужда от разяснение в светлината на възобновяемите енергоизточници. Още в зародиша си това е означавало, че не умееш да използваш правилно природните дадености, но „газенето“ на вода днес е по-скоро белег за производствена авария, теч някакъв и, ако не се вземат мерки, жаждата е най-малкото, което може да те сполети.

„От дъжд на вятър“ вече обозначава редкия преход от водна към вятърна енергия. Рядък е, защото ако претърпиш провал с първата, едва ли ще си толкова упорит да продължиш с втората. Освен ако не приемеш и критиката като движещ механизъм, нещо в стил: „Ти го плюеш, то мисли, че дъжд вали“. Но пък народът предупреждава да не се плюе срещу вятъра. Ех, да можеше само и плюенето да е енергоефективно.

         „Слънце грее, дъжд вали – мечка се жени“ е може би единственият истински екологичен народен израз. Илюстрира, че при правилно използване на соларната и водна енергия природата празнува и се размножава. Нека повече да не се задълбаваме в естеството на мечешката сватба, за да не направим мечешка услуга на цялата тема. Не сме легализирали все още този тип бракосъчетания.

         Та думата ни беше, че с общи усилия сме длъжни да внесем енергийната ефективност и в езика ни, защото иначе ще продължаваме да мислим възобновяемите ресурси за вятър работа. А те не са. Тоест: са. Абе, разбрахте ме. Хайде, обратно на работа!

 

Дата: 20.06.2019

Автор: Драгомир Симеонов

Прочетено: 539