Дата: 22.09.2019

Автор: Йовка Йовчева

Прочетено: 135

Министър Вълчев, на прага на новата учебна година по-близо ли са образованието и бизнесът до решаването на общия им проблем - задълбочаващия се недостиг на квалифицирани кадри и реализацията на младите след завършването?

През последните години направихме редица крачки да сближим образованието и бизнеса. Те все още са недостатъчни. Пазарът на труда и пазарът на образованието са два отделни пазара със собствена логика и собствено търсене. Не можем в краткосрочен план толкова лесно да променим желанията на учениците и студентите да учат в професионални направления и специалности, в които ще имаме най-голям недостиг на пазара на труда, но точно това се опитваме да направим с преструктурирането на приема, с финансови инструменти. Даваме допълнителни средства на професионалните гимназии, които обучават специалности с бъдещ недостиг на кадри и защитени специалности, на висшите училища, които обучават приоритетни професионални направления, даваме допълнителни стипендии за обучение в тези специалности и в дуална форма на обучение.

Разширяваме обучението в дуална форма, което също е начин да обвържем образованието с бизнеса. Предстои да бъде одобрен проект по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ за допълнително финансиране на дейности в дуалната форма на обучение. Редица компании са се включили, но нашето наблюдение е, че в общия случай по-големите компании и предприятия са по-склонни да се включат. Предизвикателството е да мотивираме повече малки и средни предприятия да станат част от обучението, като пред нас стои задачата да допуснем и по-гъвкави форми за откриване на паралелки.

План-приемът предвиждаше близо 60 на сто от паралелките в средното образование да са професионални. Ще се постигне ли този процент тази години?

Този процент беше 49 на сто преди три години, увеличихме го до 54 процента през изминалата учебна година. За новата учебна година очакваме около 58 на сто от паралелките да бъдат в професионално обучение. Но важна е и структурата, защото ние се опитваме да увеличим броя на паралелките в технически професионални направления. Политиката ни е приемът да се насочи от направления, които не са свързани със STEM (наука, технологии, инженерство и математика) обучението към такива, свързани със STEМ. Тъй като там е очаквания драматичен недостиг на кадри.

Ако застаряващите учители и неграмотността са големите проблеми пред образованието като цяло, какво прави все още професионалното образование не толкова атрактивно, че се налага от всички страни да се търсят стимули?

Наше проучване отпреди три години показа, че децата и техните родители не виждат достатъчно шансове за пълноценна трудова и житейска реализация само с професионално образование. Но това е по-скоро една инерция от последните десетилетия, когато липсваха достатъчно работни места с високо заплащане, когато технологичните ни индустрии бяха в криза, в начален етап на развитието си бяха голяма част от днешните предприятия, които генерират най-голям ръст в добавената стойност и в износа. Сега обаче нещата се променят и това се опитваме да кажем с посланията си към учениците и техните родители – че професионалното образование може да осигури добра реализация. Че дори един млад човек да продължи в системата на висшето образование, професионалното образование ще бъде едно ефективно допълнение към неговия микс от знания и умения.

Недостигът на квалифицирани кадри на пазара на труда е над 30 процента, което е пет пъти повече в сравнение с отпреди 10 години. Достатъчно активен ли е българският бизнес да инвестира и да участва в обучението на кадри?

За съжаление, недостигът ще се задълбочава през следващите години и това е заради възрастовата структура на работната сила. Младите хора, които ще навлизат на пазара на труда, ще бъдат едва две-трети в сравнение с тези, които ще бъдат в пенсионна възраст. Затова е много важно така да преструктурираме приема, че да насочим повече ученици и студенти към професионалните направления, където недостигът на кадри би се отразил най-драматично. Бизнесът прави много. Имаме чудесно взаимодействие с представителните организации на работодателите, но много по-важно е взаимодействието между училищата и компаниите на местно ниво. Стимулираме това, но двете страни просто трябва да са по-активни. Това, което трябва да направим заедно, е една информационна кампания към младите хора, защото има инерция в мисленето, има нагласа за самоцелно включване във висшето образование и учене за диплома. Много повече трябва да обясняваме на децата, че са важни уменията, които ще придобият, а не толкова дипломата.

64 на сто от икономиката ни има нужда от кадри с техническо инженерно образование. Онези, които се обучават в такива специалности обаче, са под 30 на сто. Помагат ли само административните мерки онова, което опитвате да правите с по-висок прием, стимулите?

Пазарът на труда дава най-добрите сигнали. Увеличаването на доходите днес мотивира студентите, които ще кандидатстват следващите години, да изберат съответното образование. Връзката между двата пазара се случва, но за съжаление това става със закъснение по чисто пазарни механизми. Затова ние добавяме административните механизми.

МОН също е един от най-големите работодатели. Обществото е заинтересовано да мотивираме и да включим повече ученици в педагогическо образование и професия. Извели сме като приоритет педагогическите и инженерните специалности. Обмисляме догодина да въведем още една програма с допълнително финансиране под формата за стипендии за най-добрите ученици с най-високи резултати на изхода от гимназиите, които ще се включат в инженерно и педагогическо висше образование. Защото освен количествения, трябва да решим и качествения проблем. Най-добрите образователни системи са тези, в които учители стават едни от най-добрите ученици. Технологично най-напредналите държави пък са тези, в които най-добрите ученици стават инженери. За съжаление, у нас не е така и тези специалности са търсени от ученици със сравнително по-ниски резултати. Това ще се промени, ние опитваме да стане по-бързо.

И тази година след трето класиране в много университети бяха факт свободните бройки – най-бързо обаче се запълват „модерните“, но пренаситили пазара специалности. Греша ли?

Либерализирането на приема в държавните висши училища доведе до два нежелани резултата – почти всички завършващи се приемат във висши училища, което обезцени висшето образование и се стигна до репутационен проблем за системата. И вторият нежелан резултат е структурният – избуя нерационално търсене заради самата диплома, а не заради знанията. Избуя в най-голяма степен тъкмо в социалните, стопански и правни науки. От четири години имаме нормативното основание за преструктуриране и намаляване на приема. Общият прием в системата на държавните висши училища беше намален от 58 000 на 43 000 места. Паралелно с това, намаляваме приемът точно в социалните, стопанските и правните науки. В направление „Администрация и управление“ приемът е намален с 60 на сто, в „Икономика“ – с 60 на сто, в „Психология“ – с 50 на сто, в „Право“ – с 40 на сто. В същото време, стимулираме включването в природо-математически, в педагогически, инженерни направления.

Като цяло обаче изостават ли университетите от тенденциите на пазара на труда и нуждите на бизнеса?

Проблемът е, че нашите висши училища много често не са достатъчно отворени и свързани както с бизнеса, така и с други университети. Това ще бъде основната политика, която ще насърчаваме. Университетите ни трябва да се включат в европейски мрежи с висши училища от други държави, с които да поддържат общи програми, да издават общи дипломи и да имат общ стандарт за качество. Само това ще гарантира, че ще се развиват достатъчно динамично. Университетите трябва да бъдат в център на иновационни екосистеми. Това, което най-трудно постигаме, е да накараме и бизнеса и висшите училища да взаимодействат по отношение на иновациите. Защото рано или късно трябва да минем към модел на икономически растеж, който е в по-голяма степен базиран на иновациите. Навсякъде висшите училища са в центъра на иновационните системи, на сериозните и големи бизнес инициативи, които предполагат научна и иновационна дейност.

Подготвени ли сме обаче всички за това, което ни чака след 15-20 години? Работи ли се по визията за професиите на бъдещето?

Пред трудна задача сме, защото системата на образованието отговаря за бъдещето, а ние понякога не можем да се справим с динамиката на времето днес. Трябва да обучим деца, които ще бъдат на пазара на труда през следващите 40 години. Светът ще се промени много и ще мине през няколко вълни на трансформация. Днешните деца не само ще сменят многократно позициите, на които работят, но вероятно ще сменят няколко пъти и професиите си. Те ще трябва да се учат постоянно и това, което трябва да им даде образование са т.нар. ключови компетентности плюс базовите професионални умения, които да надградят. Трябва да ги направим грамотни, да се учат, да имат дигитални умения, уменията на бъдещето – критично мислене, креативност, комуникация, колаборативност и концентрация.

Пазарът на труда може би ще мине през три периода през следващите няколко десетилетия. В следващите 10-15 години най-важни за икономиката ще бъдат техническите кадри. Макар че трябва да обезпечим и обществените системи (образование и здравеопазване) с учители и лекари. След 15 години може би ще започнат да навлизат машините, базирани на изкуствен интелект, и много технологии ще започнат да заменят професии - било на шофьорите, или на преводачите. Тогава това дали ще бъдем динамична и развиваща се икономика, ще зависи най-много от това, дали ще имаме достатъчно хора, подготвени с умения в областта на дигиталната креативност. Хора, които да програмират машини, базирани на изкуствен интелект, такива, които да управляват технологии и системи, основани на изкуствен интелект. И може би в един по-дълъг период, който обаче не трябва да забравяме още отсега, най-важни ще са хуманитарните умения. Тогава, когато изкуственият интелект ще замени много професии, в много по-голяма степен ще оцелеят тези, които ще изискват грижа за човека, разбиране за човека, които са свързани с работата с хора. Така че хуманитарните умения и уменията за работа с хора ще бъдат и умения на бъдещето.

Какво ще пожелаете на тези, които работят в сферата на образованието, на тези, които сега влизат в училище, и на бизнеса, разбира се, който също не трябва да пропуска учебна година?

За работещите в образованието се надявам новата учебна година да бъде по-спокойна. Ние приключихме с голямата вълна от промени и се надявам системата да почувства едно спокойствие. В следващите години много повече ще разчитаме на промяната отдолу нагоре – от страна на креативните учители, на иновативни методи на преподаване и поделянето им между учителите. Промяната да се базира на енергията на хората отдолу, но те трябва да се чувстват по-свободни и по-спокойни. И категорично да им дадем сигнал, че имат тази свобода.

На всички деца желая успехи и да постигнат щастието си чрез образованието! А на бизнеса желая по-малко проблеми с осигуряването на кадри, защото това ще бъде основното им предизвикателство през следващите години! Надяваме се и по-малко хора да напускат страната, защото най-голяма загуба на национален капитал през последните години е емиграцията.