Компютърната и телекомуникационната революция създадоха Интернет и „Достъпът” вече стана метафора за цяло едно поколение. Такава коренна промяна е на път да настъпи в начина, по който използваме енергията. Съвременната епоха реализира възможностите за експлоатация на въглищата, петрола и природния газ. Цялостият напредък през последните две столетия – търговски, политически и обществен, е свързан по един или друг начин с масирания енергиен подем, обусловен от експлоатацията на минералните горива.
Интересът към водорода започна да се съживява през 1990-те години. Днес се произвеждат над 400 милиарда кубически метра водород в глобален мащаб, което е равностойно приблизително на 10% от петролното производство през 1999 г.
В 1874 г. Жул Верн в романа си „Тайнственият остров“ пише: „...Да, приятели мои, аз вярвам, че един ден водата ще бъде използвана като гориво, че водородът и кислородът, от които е съставена, използвани поотделно или заедно, ще осигурят неизчерпаем източник на топлина и светлина с интензитет, който въглищата изобщо не притежават... Водата ще бъде въглищата на бъдещето.”
Не се случват много бързо нещата, нали?…
Защо водород?
Водородът се намира навсякъде по Земята – във водата, в минералните горива, във всички живи същества. Водородът във водата и в органичните форми съставлява 70% от повърхността на Земята. Но той рядко съществува самостоятелно и в свободно състояние, за разлика от въглищата, петрола и природния газ. Водородът е носител на вторична форма на енергия, която трябва да бъде произведена като електричество.
Съществуващата сега електрическа мрежа е проектирана да осигурява ток само в една посока – от централния източник до всички крайни потребители. Настъпващите промени рано или късно ще доведат до коренно нов модел, при който потребителят може да е и производител на електрическа енергия. Най-голямата пречка за създаване на взаимодействащата енергийна система от типа „WEB“ e продължителната регулаторна политика, инициативите в подкрепа на монополното енергоснабдяване и средните цени за всички потребители.
Съчетаването на електропроизводството на място със съответната информационна система ще промени уравнението завинаги. Ще е налице потенциалът за подмяна на традиционния метод с нов подход към енергията, т.е. „демократизация“ на енергията, при която всеки може да бъде продавач и потребител.
Съществуват редица начини за производство на водород:
- Почти половината от сега произвежданият водород в света се извлича от природния газ посредством паро-преобразувателен процес.
- Друг начин е Електролизата, с прякото ползване на енергията от слънцето и вятъра. В момента цялото енергийно потребление на земята за една година се равнява на количеството енергия, идваща от слънцето за 40 минути.
- Водноелектрическата енергия е друг потенциален източник на възстановима енергия за осигуряване на водород. Почти 20% от слънчевата енергия се изразходва за изпаряване на водата от земната повърхност.
- Геотермалната енергия, макар да е с 0,1% дял от общата енергия в света, също има потенциал за възстановяем енергиен ресурс.
- Биомасата във формата на селскостопански и индустриални отпадъци също може да се използва за добив на електричество за електролиза на вода.
- Енергийните CE клетки. Всъщност те предхождат мотора с вътрешно горене, но досега не се ползваха с голям търговски интерес. Енергийните клетки са като батерия, но с една голяма разлика - батериите складират химическа енергия, превръщат я в електричество и се изтощават след изчерпване. Предстои пробив чрез разработване на малки стационарни и преносими клетки на гориво за бързоразвиващия се пазар за тези продукти. Това са миниелектростанции за използване във фабрики, офиси, магазини за търговия на дребно, жилища и автомобили.
Разбира се, темата за водорода, като енергиен източник, както и неговото използване е достатъчно сложна и обхватна. Освен производството му, са важни преносът, съхранението, инфраструктурата за използване, научните разработки, образователната система за подготовка на кадри, екология и още много, много фактори.
Докъде сме в България?
Към момента в България няма централизирано производство, пренос и съхранение на водород. Философията, необходимостта и възможностите за развитие на водородните технологии все още не са достатъчно разпространени сред обществото, политиците, индустрията, регионалните структури, обществените групи и др. Опитът, натрупан през последните години, показва, че нашето общество - от индустрия до консуматори, е отворено към водородните технологии, но е слабо запознато с тях.
Като част от Европейския съюз, Република България одобри Европейския план за стратегически енергийни технологии. В редица стратегически документи като Енергийна стратегия на Република България, Иновационна стратегия за интелигентна специализация, Национална стратегия за развитие на научните изследвания и индикатори от плана за действие към нея, Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, Оперативна програма „Конкурентоспособност и иновации“, са включени препоръки в подкрепа на водородните технологии като национален приоритет.
Като Национална браншова организация за електрическа мобилност, член на Българската стопанска камара, ИКЕМ работи от години за популяризиране на връзката между транспорт, енергетика и водород. Участва във всички междуведомствени работни групи, разработки на стратегии, работни планове, наредби и други нормативни документи.
Трябва да се разбере, че разделени, с индивидуални малки проекти и бизнес модели не е възможно постигнем голям напредък!
Необходими са обединени усилия на Държавата, БАН, национално признатите работодателски организации, АЕЦ, браншови сдружения и фирми (възобновяеми енергийни източници, природен газ, биогорива, производители на горива, електроразпределителни дружества, ВЕИ, Водородно общество и др.), Националното сдружение на общините. Необходим е приет и финансиран от държавата стратегически план с приоритети, изградени на базата на анализ на потенциала и стратегии за използването на водорода.
Следвайки амбицията на политиката, заложена в Европейската зелена сделка, изграждането на широко разпространена, надеждна и лесна за използване инфраструктура за водород е важен фактор за прехода към въглеродна неутрална икономика.