15.09.2017
Началото на учебната година дава повод да обърнем внимание на един от важните проблеми на образователната система – отпадането от училище. Тук ще разгледаме няколко аспекта на проблема – териториалните му особености по области и общини, разпределението му в различните степени на училищното образование и възможните причини за него.
Данните на НСИ за отпадналите от образование по общини през учебната 2015/16 г. се отнасят само до ранното отпадане и обхващат само учениците, напуснали училище преди осми клас. По тази причина представените в картата коефициенти на отпадане подценяват реалните измерения на феномена с малко под една трета, но въпреки това позволяват сравнение между различните части на страната.
Разпределението по общини сочи, че в повечето (общо 101) делът на отпадналите от училище е под 2%. Налице са обаче няколко „струпвания” на общини, в които проблемът е значително по-голям – няколко малки общини около Видин и Враца, почти всички в област Добрич, две общини на юг от Бургас и по няколко в близост до Русе, Пловдив и Стара Загора, където отпадането надхвърля 7-8% от учениците. По-зле се представят и няколко отделни общини – Трън, Летница, Венец, Хитрино, Костинброд. Прави впечатление, че в почти цяла Югозападна България коефициентът на отпадане е много нисък.
Видим фактор, който предопределя дела на отпадналите от училище, е размерът на общината – големите общини и областните центрове постигат по-добри резултати от малките общини. Любопитни изключения от това правило са Пазарджик, където делът на ранно отпадналите от училище е 5,6% от всички ученици, и Нова Загора, където през 2016 г. той достига 7,3%. Най-добрият резултат постига община Мадан, където коефициентът на отпадане е 0,1%, а най-слабият – община Николаево, където до осми клас са отпаднали 13,9% от учениците.
Тъй като представянето на динамиката по общини би било трудно за визуализация, в горната графика тя е проследена на областно равнище. Прегледът на развитието на отпадането по общини сочи, че независимо от поеманите ангажименти и политики, насочени към неговото намаляване и елиминиране, в повечето области няма видимо подобрение. Обратно, тенденцията през последните години е или коефициентът на отпадане от училище да нараства, или да остава непроменен.
Разпределението на отпадналите ученици между трите степени на училищното образование позволява да обособим степента на образование, в която рискът от отпадане е най-голям. През учебната 2015/16 г. най-много са напуснали училище между пети и осми клас, като това отношение е вярно и за предишните години. Видно е, че именно в този период образователната система се проваля в опитите си да задържи учениците. Основното и гимназиалното образование от своя страна имат относително равен дял на отпадане.
Причините за отпадането на учениците са различни в отделните степени на образование. Докато при първите две водещата причина е заминаването в чужбина, то в гимназиалната степен все по-важни стават семейните причини и нежеланието да се посещава училище, което на практика отсъства при основното образование.
Прегледът на данните за отпадането от училище не рисува особено розова картина. Въпреки че проблемът не се задълбочава през последните години, не може да се каже че политиките насочени към неговото решаване, са постигнали видим успех.
