26.03.2020

Covid-19 вече настъпва в цял свят и негативните влияния са налице. Работната среда се променя рязко, а българският бизнес трябва да се приспособи към новата действителност.

Бизнес инициативи, делови срещи, панаири, събития и пътувания се анулират, служители се изпращат в карантина, предприемат се строги мерки.

Тази блицанкета предоставя една моментна картина на актуалното състояние на членовете на Германо-Българска индустриално-търговска камара (ГБИТК) в България и показва част от влиянието на коронавруса върху българската икономика.

Проучването се проведе от 20.03.2020 г. до 23.03.2020 г. и в него участваха 75 фирми членове на ГБИТК. В по-голямата си част това са български предприятия, поддържащи търговско-икономически отношения с Германия, както и инвеститори от Германия. В допитването се включиха компании от различни браншове: „Услуги, финанси и консултиране“ (15%), „Транспорт и логистика“ (10%), „ИТ и софтуер“ (14%), „Машиностроене“ (10%), „Търговия на едро и дребно“ (15%), „Производство на електорника“ и „Аутомотив“ (8%), „Mедицинска апаратура и фармацевтични услуги“ (9%), „Текстилна индустрия“ (8%), „Производство и преработка на метали“ (3%) и други (8%).

По-голямата част от участниците (30,77%) очакват значителен спад на своите продажби/приходи през 2020 г. в резултат на коронавируса. 23,08% от анкетираните заявяват, че все още не могат да преценят ситуацията и съответно последиците­, които ги очакват. 16,92% от анкетираните фирми oчакват спад повече от 10%, а 18,46% спад повече от 50% (18,46%). 7,69% предвиждат лек спад до 10% (7,69%). Едва 3,08% от запитаните не очакват спад след края на извънредното положение.

Що се отнася до мерките, които всяка фирма трябва да предприеме по време на кризата, 31,13% заявяват, че техните служители ще бъдат пуснати в неплатен или платен отпуск. 18,87% от участниците в анкетата ще съкратят част от своя персонал, а други 17,92% намаляват своя производствен капацитет, за да спестят от допълнителните разходи. Едва 16,04% от фирмите са готови да предоставят възможност за работа на половин работен ден, а останалите 16,04% (други) се спират на мерки като дистанционна работа, пренасочване на дейността или вътрешно преразпределение на работнана им ръка.

На въпроса „Оказва ли влияние коронавирусът върху Вашия бизнес в България“, 92,31% от анкетираните отговарят с „Да“ и едва 7,69% с „Не“. Този резултат се отразява и на начините, по които вирусът засяга предприемачеството. 19,56% усещат несигурност относно бъдещия бизнес и/или инвестиции. Голяма част от участниците претърпяват загуби, поради анулирането на бизнес инициативи, делови срещи, панаири и събития (17,78%). Недостигът на ликвидност (12,89%), спадът на търсенето на собствените продукти (14,67%), отсъствието на служители поради болест (12,44%), промяната на веригите за доставки (11,56%), както и ограничаването на пътуванията (9,78%) притесняват и пречат на нормалното развитие на бизнеса. Други последици, коитоочакват фирмите, са затваряне на предприятия и прекратяване или пренасочване на дейността им (1,33%).

Фирмите се грижат за своите служители и работници в така създалата се ситуация. Повечето участници (21,67%) изпращат своите служители вкъщи на надомна работа и въвеждат т.н. „хоум офис“. Останалите фирми ограничават командировките (20,6%), осигуряват предпазни медицински и хигиенни материали (21,06%), отменят участията си в публични мероприятия (20,00%), създават вътрешни комуникационни мрежи (14,17%) или предприемат различни мерки, в съответствие с тяхната фирмена култура (2,50%).

На 13.03.2020 г. българското правителство обяви извънредно положение заради коронавируса. За бизнес средата в България остават някои неизяснени въпроси. 22,33% от анкетираните желаят да получат повече и формация относно възстановяването на заплатите съгласно Закона за здравето. Други 20% искат да получат повече информация за мерките по време на форсмажорни обстоятелства и компенсациите на служители с намалено работно време. Фирмите желаят да получат съвети относно предоставяне на конкретна подкрепа (19,81%), както и как да се справят с вече заразени хора в тяхното предприятие (6,80%). Остават неизяснени и условията за анулиране на участията в бизнес инициативи и събития (7,28%). Бизнесът настоява за повече прозрачност относно разпределянето на финансовите ресусрси от ЕС, предлагането на дългосрочна подкрепа на бизнеса и конкретното уточняване на браншовете, при които се прилага мярката за поемане на 60% от заплатите за сметка на държавата (2,91%).

Мерките, които държатава трябва да предприеме, според участвалите в анкетата са: намаляване на бюрокрацията и опростяване на процесите (21,70%), създаване на план за икономическо възстановяване (20,85%), предоставяне на финансови помощни средства (16,60%), както и на данъчни облекчения (18,30%), повече конкретизация за мерките в сферата на бизнеса (15,32%), държавна помощ за експортно застраховане (2,98%), отваряне на зелени коридори за износ и внос, намаляване на ДДС и на цените на горивата и прилагане на повече мерки за МСП (3,40%).

На въпроса „C какво бизнесът може да подкрепи изпълнителната власт“ 30% отговарят, че са готови да разработят и формулират конкретни мерки за справяне със ситуацията и да ги предоставят на компетентмите органи. Фирмите показват готовност да предоставят безвъзмездна помощ от своето производство и услуги (20%), да поемат социален патронаж на най-силно засегнатите социални групи или да подпомогнат Националния оперативен щаб с необходимите ресурси (10,00%). Други са готови да предоставят предпазни средства (8,75%) или финансова помощ (2,50%). За 18,75 % от анкетираните, запзването на работни места, даренията и заплащането на данъци и такси, са основната помощ, която могат да предоставят на правителството.

Блицанкетата за влиянието на коронавируса върху българската икономика описва състоянието и нагласата на фирмите в извънредната ситуация, в която се намира страната, но и подчертава техните очаквания към правителството, както и готовността им да подкрепят държавните институции с конкретни мерки и налични ресурси.

вж. ПРЕЗЕНТАЦИЯ

Дата: 26.03.2020

Източник: Германо-българска индустриално-търговска камара

Прочетено: 2308