Държавното подпомагане за бизнеса остава в размер на 60% от осигурителния доход за месец януари и 60% от осигуровките са сметка на работодателя. Срещу това трябва да се изплащат пълните заплати и осигуровки на работниците, за които е установено непълно работно време или изцяло спряна дейност. Сред секторите, които могат да получат подкрепа, се добавят частни ясли и автошколите. А въведения по-рано срок за кандидатстване - 21 април, се премахва, така че фирмите да имат достатъчно време да подадат заявленията си.
Това са най-важните параметри на промените и уточненията, които кабинетът ще внесе в Постановление №55 за условията и реда за изплащане на компенсации за запазване на заетостта в периода на извънредното положение. Промените бяха обсъдени днес на онлайн заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Според прессъобщението на Министерския съвет всички социални партньори с изключение на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) подкрепят проекта.
Промените в постановлението ще бъдат гласувани на следващото заседание на правителството, което се очаква най-късно в сряда.
Сбъркана концепция
АИКБ продължава категорично да настоява за нови промени в Закона за извънредното положение с мотива, че в него е сбъркана концепцията за държавното подпомагане на бизнеса по време на кризата и тя трябва да се оправи. Други работодателски организации също поддържат тезата за сбърканата законова постановка, но отчитат, че това не може да се поправи с постановлението и е по-добре да бъде подкрепено, за да стартира най-после финансирането.
"Подкрепихме проекта за промени в постановлението, за да може все пак да има някакъв брой фирми, които да се възползват от него и парите да стигнат до колкото се може повече хора. По-добре лоша мярка, отколкото никаква", обясни за "Капитал" Мария Минчева, директор на правната дирекция на Българската стопанска камара (БСК). В становището си обаче БСК също заявява, че законът предопределя една неефективна схема за държавно подпомагане.
Основните възражения на работодателите са, че е погрешна концепцията да се иска от работодателя да заплаща възнаграждение за неположен труд при спряна работа или непълно работно време, вместо това да бъде решено чрез друг вид плащане от държавата. Финансовата помощ на държавата не трябва да е във вид на компенсации за работодателите, а във формата на обезщетение за работниците в спрелите предприятия и дейности за сметка на фонд "Безработица", се казва в някои становища от работодателите. Така освен всичко друго се решават и два чисто юридически проблема - не се плаща заплата (трудово възнаграждение) за неположен труд и се съобразява, че фондът плаща обезщетения, а не компенсации. Избягва се и дискриминацията между работниците, които работят и получават заплата, и работниците, които не работят и пак получават заплата. Получените становища в рамките на тристранния диалог са публикувани на сайта на НСТС.
Министерството на труда обаче остава на становището, че мярката е проектирана като солидарна за работодателя и държавата.
БСК: При този закон дебатът вече е остарял и загубил смисъл
В становището на БСК се настоява за някои корекции на ПМС №55, които не зависят от закона, като например задължението за работодателя да запази заетостта да важи само за работници и служители, за които е получена компенсация, а не за целия персонал на предприятието. Изрично се подчертава, че дебатът за техническото изчистване на текстовете на постановлението вече е остарял и до голяма степен е загубил своя смисъл заради начина, по който законодателно е регламентирана мярката 60/40.
От БСК остават категорично на позицията, че е неефективно и лишено от икономическа логика задължаването на работодателя със закона за извънредното положение да плаща пълния размер на възнаграждение на работници и служители, които не работят, включително и да плаща пълна заплата на работници на непълно работно време. "Нормативното решение при работа на непълно време да се получава възнаграждение за пълно работно време намираме за неефективно и освен всичко останало - като напълно лишено от всякаква икономическа логика и стимул за работодателя да се възползва от него", се казва в становището.
АИКБ: Трябва нова промяна на закона за извънредното положение, като компенсацията за работодателя да стане обезщетение за работника
Основната критика на АИКБ също е за законовата регламентация на държавното подпомагане. Организацията е на мнение, че помощта трябва да е във вид на обезщетение за работника при спиране на работата и при установено непълно работно време заради извънредното положение. Обезщетението да е за сметка на фонд "Безработица", а времето, през което работникът го получава, да се зачита за трудов стаж.
КРИБ: Затварянето на предприятието не трябва да се поставя като условие за подпомагане
В момента се изисква от работодателя да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, за да кандидатства за подпомагане. Това е правен оксиморон, защото след това от работодателя се очаква да запази заетостта, а това означава, че не следва да се поставя изискването за затваряне като необходимо условие, заявяват представителите на КРИБ на заседанието.
Искания за други мерки срещу кризата
Работодателите и синдикатите правят искания и за серия други мерки срещу кризата, включително за конкретни отрасли, сектори и икономически дейности, както и предложения за мерки за излизане от кризата. Те обаче ще бъдат предмет на допълнително обсъждане и ще бъдат внесени в срок до 16 април в НСТС за включване в дневния ред на следващо заседание на съвета.
АИКБ например предлага прекратяване на плащането на такса смет и данък сгради за затворени обекти и предприятия за периода на спиране на дейността, отлагане на ДДС върху неплатените фактури, недължимост на осигурителните вноски за сметка на работодателя за времето на извънредното положение, специфични мерки за подкрепа на туризма, мерки за осигуряване на безпрепятственото движение на стоки и товари, като например въвеждане на електронни товарителници и др.
