Дата: 18.05.2020

Източник: БСК

Прочетено: 810

На 18 май 2020 г. се състоя уебинар, организиран от Стопанския факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ и УНИЦЕФ България. Основната тема, която беше обсъдена, бяха  икономическите въздействия и ефекти върху бизнеса, породили се от COVID-19. Сред участниците във форума бяха представители на УНИЦЕФ, Световната банка за България, финансови експерти и преподаватели от икономическите факултети на висши училища.

Сред главните акценти в дискусията бяха ролята на отговорния университет; инвестициите в отговор на икономическите предизвикателства; какво може да очаква бизнесът по света и у нас за 2020+, банките и поуките от кризата през 2008 г. и добрите практики на отговорния бизнес към тези, които най-много се нуждаят от подкрепа.

Доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопански факултет, представи информация за факултета по икономика на СУ и ролята му във времена на криза. Той подчерта ролята на университета като свързващото звено между емпириката и теорията – мястото, където настоящата икономическа криза и застой се подлагат на анализ и където се обсъждат всекидневно стратегии и изходи от трудността, породена от вируса.

Фабрицио Дзарконе, постоянен представител на Световната банка за България, представи една от основните цели на банката да се минимизира крайната бедност (до 3% до 2030) и да се засили равенството, както между отделните народи, така и в самите тях, създали се чрез другите институции през годините.

Дзарконе коментира икономическите предизвикателства, породили се в резултат на епидемията с коронавируса: „Това, което преживяваме и тепърва ни предстои, е безпрецедентно и различно от кризите досега; затварянето на границите неминуемо ще доведе до по-високи цени на хранителните стоки; ще наблюдаваме засилване на безработицата и много други фактори, които ще доведат до банкрут и засилване на бедността.“

Представителят на Световната банка за България призова към опазване на основата - човешкия капитал, който трябва да бъде защитен чрез адаптация и гъвкавост. Със специално внимание следва трябва да се подходи към ролята на образованието и науката и към базовите услуги, които приемаме за даденост, като достъп до интернет, електричество и др.

Икономическият преглед за 2020+ беше представени от доц. д-р Калоян Ганев, Стопански факултет, който акцентира върху „механизма“ на кризата и междинната оценка, отнесена към нейния изход. Макар и да представи множество хипотези, отнасящи се до скоростта, с която ще се „излекуваме“ икономически от COVID-19, преподавателят от Софийския университет защити по-скептичния вариант и предупреди, че предстоят неясни времена пред хора, бизнеса и държавата.

Петър Андронов, председател на Асоциация на банките в България, коментира банките като партньор на бизнеса по време на кризата и периода на възстановяване, като направи паралел между настоящата криза и тази от 2008. Той изброи някои от поуките и доколко те са приложими за справяне с перипетиите в момента

Саня Саранович, заместник-представител на УНИЦЕФ България, се фокусира върху темата за създаване на нови бизнес модели на споделена стойност. Тя представи 5-годишна програма за работата на УНИЦЕФ за България, която към момента търпи промени, заради възникналата ситуацията с пандемията, като подчерта, че макар и България да се справя добре, тя остава страна с относително висок процент на деца и юноши, които се числят към “NEET” групата – тези, които нито се образоват, нито работят, нито са здравноосигурени. Саранивич припомни 17 цели, 169 таргета и 230 индикатора на УНИЦЕФ, но сподели, че за по-висока успеваемост е необходимо сътрудничество от страна на бизнеса. Тя посочи България като страна с добри КСО практики и подчерта, че бедността, образованието и инфраструктурата значително се подобряват на местно, общинско и регионално ниво.

УНИЦЕФ призовава към по-тясна връзка, основана не само на финансови начала, а между бизнеса и подобряването на правата на децата (Shared value partnership) – стратегически грантове и партньорства, застъпничество и споделянето на бизнес практики, които биха могли да премоделират пазара на труда и др.