Дата: 18.11.2020

Източник: БНР

Прочетено: 342

След мярката за запазване на заетостта 60/40 правителството готви нова помощ за съхраняване на работни места в засегнатите от Covid-19 икономически дейности. Тя предвижда компенсация от 24 лева на ден за работници и служители, но само в предприятия и обекти, чиято дейност е временно ограничена със заповед на държавен орган. Сумата представлява двоен размер на минималното дневно обезщетение за безработица.

Бизнесът и синдикатите, които принципно подкрепят новата помощ, настояват въпросът с кризи като днешната да бъде уреден трайно чрез създаването на специален закон за така наречената временна или техническа безработица, вместо да се търсят моментни конюнктурни решения.

За разлика от мярката 60/40, която в момента подкрепя работещи предприятия, новата помощ е за тези, които са ограничили дейността си заради заповед на здравния министър, кмет, областен управител или друг държавен орган. Става въпрос за различни категории субекти, уточнява  заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева:

„При положение, че изобщо не упражнявате дейност, ще ви бъде по-евтино като работодател да прибегнете до тази мярка.“

Според Минчева за работника така ще има сигурност, че за периода, в който принудително не работи, няма да му се налага да ходи на трудовата борса и ще запази работното си място.

Намеренията на правителството са новата помощ обхване поне 32 500 души, като за целта се осигуряват 50 милиона лева от Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“. Първоначалният замисъл е бил компенсациите да са за заведения, туроператори и дейности в образованието - например частните школи. В крайна сметка беше решено социалният министър да определя със заповед кой ще може да се възползва от помощта.

Тук вече се върви съвсем конкретно към сектори, които са затворени“, посочва Мария Минчева от Стопанската камара. По думите й, отпускането на новата помощ ще става по улеснена процедура. Това ще става с подаване на заявление от работодателя с приложен списък на работниците, които ще бъдат в неплатен отпуск и декларирано тяхно съгласие да бъдат в такъв отпуск. „На база на тези два документа само се отпуска помощта, която е в размер на 24 лева. Ограничението е да бъде до 60 работни дни в рамките на 6 месеца.“

Най-хубавото е, че сумите ще отиват директно по сметките на служителите, изтъква Минчева.

Единствената забележка на работодателската организация е, че би трябвало срокът на действието на новата помощ да се удължи поне до март или юни догодина, а да не бъде само до края на настоящата година.

За националния секретар на КНСБ Ася Гонева избраният от правителството подход предизвиква притеснения. Тя вижда слабост в това, че се регулира ситуация към съответния момент, но със сигурност има хора, които вече са ползвали неплатен отпуск и няма да могат да се възползват от тази мярка. Според синдиката това е временно, конюнктурно и недалновидно решение. „А както се вижда през последните години т.нар. пазарна икономика доста често ни предлага различни видове кризи, които поставят предприятията и техните работници пред изпитания“, казва Гонева.

Синдикалистите настояват техническата безработица да се регламентира законодателно, за да е ясно при икономически кризи за кои фирми ще се прилагат мерки за подкрепа.

„Слагам техническа безработица в кавички, защото тя не е предизвикана от това, че машините са се развалили. В такива случаи е редно да се компенсират поне 80% от загубения трудов доход. Нещо, което сега с тези 24 лева може би се случва единствено по отношение на хората, които са на минимална работна заплата. За всички останали, които са с по-висока квалификация, с по-високи заплати това няма да бъде така“, подчертава Ася Гонева.

Работодателите също са „за“ законодателното уреждане на техническата безработица.

„Не само в случаите на извънредна епидемична обстановка, каквато е в момента, но и по икономически причини. Такива модели съществуват в други държави на Европейския съюз, а сега по техен пример други държави ги въвеждат в националните си законодателства“, уточнява Мария Минчева. Това според нея би създало предвидимост и сигурност както за работниците, така и за работодателите. 

Чуйте всички детайли в звуковия файл