Да се пенсионираш когато си поискаш, но и да си носиш последствията от това. Пенсията ти да е пропорционална на онова, което си внесъл в системата, а частните фондове да не се държат като пирамиди. Това са щрихи от модела на осигурителния принос, който прокламира в блога си Александър Тодоров. Той е млад икономист, с интереси в областта на осигуряването. Поканихме го да развие малко по-подробно идеята си за реформа в пенсионната система на България.
Вижданията ви за модела, по който функционира пенсионната система в България са доста радикални. Съзирате пирамидални структурни в нея и изглеждате убеден, че тя рано или късно ще рухне. Какво ви кара да мислите по този начин?
Проблемите на пенсионното дело в България към настоящия момент трябва да се разделят на 2 части: В осигурителната система в България е допуснато съществуването на едно теоретично недоразумение като – задължителен частен пенсионен фондМодела на осигурителния стаж, който функционира в повечето страни на планетата, включително и България, е с вродени дефекти и измерва загубата на време вложено в труд (наричана осигурителен стаж), вместо да измерва реалния принос, който всеки данъкоплатец дава на осигурителната система(а това са платените данъци спрямо данъците, които е платил средния данъкоплатец, през всеки отделен месец) през цялата си кариера. Това както и всяко друго теоретично недоразумение рано или късно ще спре да функционира. По отношение на пирамидалните структури, разбира се става дума за задължителните частни пенсионни фондове. Поне няколко са големите заблуди, които се натрапват на обществото:
1. че задължителните частни пенсионни фондове ще дават допълнителна пенсия – това абсолютно не е вярно. Всички родени след 1959 г. са задължени със закон 5% от доходите им да отиват вместо в държавното обществено осигуряване, в задължителен частен пенсионен фонд. Заради това тяхната държавна пенсия трябва да се намали пропорционално на задължителната вноска, която отива в задължителния частен пенсионен фонд. Едно е сигурно – държавната пенсия на всички родени след 1959 г. е планирано със сигурност да се редуцира, а от задължителния частен пенсионен фонд няма абсолютно никакви гаранции какво ще се получи(през 2008 г. задължителните частни пенсионни фондове загубиха до близо 30% от парите за пенсия на бъдещите пенсионери). Тоест напълно подвеждащо е твърдението, че т.н. „универсални пенсионни фондове“ ще дават допълнителна пенсия. Истината е, че в случай, че успеят да реализират нулева реална доходност (да се неутрализира ефекта на инфлацията и разходите за съществуването им), пенсионера ще получи от частния фонд точно толкова, колкото държавата няма да му даде. Изцяло нулев ефект от това, че ги има. Реалността обаче за 10 годишното им съществуване доказа, че те не могат да реализират поне нулева реална доходност, а и икономически не са стимулирани поне да се опитат да я постигнат. Критерия за доходност, който трябва да покриват е да не са под определено за бранша средно ниво. Само че ако средното ниво е примерно загуба от 50%, и всички реализират загуба от 50%, няма да има санкционирани, управляващите дружества пак ще си прибират такси за управление и ще си раздават дивиденти, но парите за пенсии ще ги няма. Когато задължителния частен пенсионен фонд не успее да реализира поне нулева реална доходност, това означава, че ефекта от присъствието му не е допълнителна пенсия за бъдещите пенсионери, а загуба на пенсия. Случая в България е точно такъв. Съвкупната реална доходност на задължителните частни пенсионни фондове за родените след 1959 г., от както съществуват до месец март 2011 г. е загуба от над 400 милиона лева.
2. че задължителните частни пенсионни фондове са частни – давайки предимство на съдържанието пред формата, за потребителя това означава винаги да гледа какво има под лъскавата опаковка. Задължителните частни пенсионни фондове са частни доколкото се управляват от търговски дружества, които си разпределят печалба за управлението им. По своята природа обаче, една частна фирма трябва да предлага на потребителя продукт, който да поиска да си купи. В случая задължителните частни пенсионни фондове не предлагат продукт на свободния пазар. Като бранш получават приходите си гарантирано със закон. Всеки месец 5% от доходите от труд на хората родени след 1959 г. трябва да постъпят задължително в частен пенсионен фонд. На практика това означава, че гражданите са длъжни да купуват продукт, който може и да не искат, и на практика задължителните частни пенсионни фондове са едно квази държавно образувание, което обаче разпределя дивиденти на собствениците си (а това със сигурност не са бъдещите пенсионери). Отделно от това, немалко хора изобщо не знаят, че имат сметка в задължителен частен пенсионен фонд, а който не си е избрал задължителен фонд, е разпределен служебно. Това е все едно за твоя сметка да ти купят продукт, който дори не знаеш, че е купен за твоя сметка и който не знаеш дали някога ще получиш, но би трябвало да знаеш, че губиш част от държавната си пенсия.
3. че личните сметки на гражданите и частния им характер стимулира хората да се осигуряват – отново пълна заблуда, тъй като може ли една инвестиция(а когато говорим за частно, то частното би трябвало да се разглежда като инвестиция), която не е направена доброволно, която не гарантира абсолютно никаква доходност, и която не може да се ползва за десетки години напред, да се нарича инвестиция? Не, това не е инвестиция, всичко, което е задължително е на практика данък. И теоретичното недоразумение е, че данъци би трябвало да събира единствено държавата, но в случая данъци отиват при частни корпорации. Никой не обича да плаща данъци, затова който твърди, че за хората плащането на данъци(осигуровки за пенсия) на частни корпорации е голямо удоволствие и имат интерес дори повече да плащат, или нищо не разбира, или има някакъв личен икономически интерес да въвежда населението в заблуждение.
4. че задължителните частни пенсионни фондове ще се справят с проблема с лошата демографска обстановка. Твърди се, че тъй като броя на работещите спрямо пенсионерите се очаква да намалява, то държавното обществено осигуряване е обречено, но задължителните частни фондове не са. Точно обратното – задължителните частни пенсионни фондове работят за печалба на дружеството, което ги управлява. Към 2011 г. в България те единствено прибират вноски, но не плащат нищо (освен при изключително редки случаи). Ако демографското положение в страната се влоши, то за частния фонд ще означава, че ще трябва да има по-голям изходящ паричен поток, отколкото входящ от работещите. При това положение частния фонд трябва всеки месец да прави невъзможна доходност, защото в противен случай с всеки месец ще става все по-трудно да продължи да плаща пенсиите, които ще дължи. Естествено при такова положение за всеки един частник е след като няма печалба, да напусне пазара и да остави държавата да се оправя с щетите. Лобиращите за задължителни частни фондове казват, че с влошаване на демографските условия държавната осигурителна система ще фалира, а те няма да имат проблеми, и може би донякъде са прави: в такъв случай задължителните частни фондове ще са прекратили дейността си поради невъзможност да плащат, а като си фалирал и нямаш дейност, нямаш и проблеми. Тогава пак държавното обществено осигуряване ще трябва да плаща, защото държавата иска или не иска, отговаря за възрастното население и социалния мир.
5. че задължителните частни пенсионни фондове са независими от държавата и благодарение на тях намалява политическия риск – в действителност дейността на управляващите дружества се регламентира от държавата. Благодарение на държавата тези фондове съществуват, и както са създадени с политическо решение, така и ще бъдат закрити. Но дотогава задължителните частни пенсионни фондове основно могат да инвестират в държавни облигации. Получава се следната ситуация – държавното обществено осигуряване не получава приходи от осигуровки (в Чили, а в България получава по-малко приходи), които отиват в задължителните частни фондове, но НОИ трябва да плаща пенсии на сегашните пенсионери. По този начин се налага от централния бюджет да се преведат средства, които би трябвало да отидат за всички останали сектори като образование, култура, инфраструктура и др. Бюджета не получава приходи, но трябва да прави разходи и в повечето случаи се налага издаването на държавни облигации (държавен дълг). Задължителните частни пенсионни фондове купуват този дълг. За бъдещия пенсионер това означава, че си плаща данъците с посредник, на който ще трябва да плати комисионна, а в същото време неговото правителство затъва в дългове или важни сектори като образование, инфраструктура и т.н. трябва да бъдат недофинансирани. Ефекта, който се постига заради задължителните частни пенсионни фондове, безспорно са по-високи преки данъци (тъй като и осигуровките са данъци) и лишение от настояще. Отделно от това за задължителните частни пенсионни фондове българския пазар за облигации е твърде тесен и те купуват държавен дълг и на други държави. Преведено по друг начин може да се приеме, че с пари на работещите в България, се плащат пенсиите на пенсионерите в други държави, строят се магистрали и детски градини в други държави. В България много предвидливо само родените след 1959 г. са принудени със закон да се лишават от 5% от доходите си всеки месец, което ще означава, че първия пенсионер получаващ пенсия от задължителен частен пенсионен фонд ще бъде жена през 2020 г. По този начин от приемането на кодекса за социално осигуряване през 1999 г., в продължение на 20 години, задължителните частни пенсионни фондове само ще прибират средства, а ще почнат да плащат едва през 2020 г., и едва тогава масово хората би трябвало да разберат, че става дума за една страхотна измама (професионалните частни пенсионни фондове, които трябваше да плащат ранни пенсии на тежките категории труд от тази година, също доказаха своята несъстоятелност и „горещия картоф“ беше прехвърлен отново на сметката на НОИ със скандал).
Политическият риск заради задължителните частни пенсионни фондове не само, че не намалява, а напротив. През 2020 г. никой няма да бъде съгласен да получава по-малко пенсия и общественото недоволство ще бъде огромно. Тогава държавата (да се разбира данъкоплатеца) ще трябва да плати щетите, защото е допуснато подобно безобразие. Бомбата за пенсионното осигуряване в България е заложена през 1999 г. и ще гръмне най-късно през 2020 г.
В Чили, където през 1981 г. за първи път се появява понятието задължителен частен пенсионен фонд и се случва „спасяване“ от правителството, през 2008 г. се провежда нова реформа на пенсионната система, тъй като за мнозинството от пенсионерите, пенсиите от задължителен частен пенсионен фонд са символични. Без намеса на правителството, старите хора са обречени. Благодарение на мащабна правителствена програма (за сметка на данъкоплатеца), към 2012 г. се очаква 1,1 милиона пенсионера в Чили от 60% от най-бедните семейства да получават от държавата минимална пенсия, която да покрива физическото им оцеляване. „Спасяването“ от правителството в Чили всъщност води до това, че мнозинството от пенсионерите ще оцеляват физически единствено благодарение на подаянията на правителството. Вместо да се „спасиш“ от правителството, се налага правителството затъващо в дългове, да те спасява. Няма по-голямо нагледно доказателство, за това, че модела с приватизираното социално осигуряване, и хората да плащат данъци на частни корпорации, е пълен провал. Но както и във всяка друга финансова пирамида, провалът е за участниците в схемата, но тази схема е изключително успешна за организаторите й. Към 2010 г. 6 частни пенсионни дружества в Чили управляват около 140 милиарда долара. Близо 50% от тях са изнесени извън страната под формата на високорискови инвестиции в акции и други подобни инструменти. Евентуалните бъдещи загуби са разбира се само за задължително принудените да плащат данъци на частни пенсионни фондове. Но наглостта в Чили е явно в толкова големи размери, че правителството е приело да дава 15% добавка към всяка доброволна вноска в частен пенсионен фонд, но ако данъкоплатеца опита да си изтегли доброволно внесените средства, то губи държавната субсидия. По някаква необяснима причина правителството на Чили стимулира загробването до пенсия на спестяванията на своето население. И подобни схеми напълно отговарят на определението „финансови пирамиди“. В Чили и България, с държавна протекция. Заради съществуването на задължителните частни пенсионни фондове се нарушава конституцията, тъй като тя дава право на гражданите на социално осигуряване. Но в кодекса за социално осигуряване (подчинен на конституцията закон) пише, че родените след 1959 г. (дискриминация по възраст) са длъжни да се лишават от 5% от доходите си, които да отидат в частни пенсионни фондове, а заради това принудително лишаване от доходи, всички родени след 1959 г. губят право на част от държавната си пенсия (отнемат се част от правата получени с конституцията, което е противоконституционно).
Час по-скоро българското правителство трябва да прекрати абсурда и населението да подкрепи предстоящата „национализация“ на задължителните частни пенсионни фондове, като трябва да се възстановят изцяло пенсионните права на родените след 1959 г.
В Унгария прекратиха измамата през миналата година, и България трябва да направи същото колкото се може по-скоро, защото в противен случай щетите ще са невъобразими.Най-тежките проблеми на пенсионното осигуряване в България (като не броим задължителните частни пенсионни фондове) могат да се сведат до следното:
1. дефектната формула за определяне размера на пенсията, въз основа на осигурителния стаж и отчитането на само 3 години от кариерата до 1996 г. По този начин не малко хора въпреки активната си трудова кариера получават странно ниски пенсии, докато за други получаваната пенсия е многократно завишена, и същите тези хора вероятно и съдят държавата, че има таван на пенсиите. В действителност заради дефектната формула пенсията, която са си сметнали е несправедливо висока, не е заработена, но това не им пречи и те да са недоволни. Ето как с една дефектна формула и тези, които получават ниски пенсии несправедливо, и тези, които получават изключително високи пенсии без да са ги заслужили, са недоволни. Отделно от това според формулата, доход от 1000 лева получаван през 2001 г. е оценяван по същия начин като доход получаван през 2011 г., и на практика хората имат интерес винаги да се осигуряват на високи доходи в последния момент, защото формулата не може да неутрализира негативните ефекти от инфлацията. Който плати последен печели, който си плаща постоянно е губещ.
2. осигурителния стаж като понятие – за да се пенсионират, мъжете трябва да имат 37 години осигурителен стаж, а жените 34 (с промените от 2010 г. е предвидено изискването за стаж да достигне 40 години за мъжете и 37 за жените). От една страна подобна разпоредба е противоконституционна и в противоречие със закона за защита от дискриминация поради различното третиране на половете, но по-важното е, че времената не са такива, че на всеки да е осигурена работа, дори и да не иска да работи, както е било преди 1989 г. За повечето хора подобно изискване за стаж няма да бъде постижимо и в следствие на глупава разпоредба, хората като не могат да се пенсионират нормално, опитват по втория начин. Резултатът е значително нарастване на получаващите пенсия за инвалидност, където на всичкото отгоре пенсията се умножава по коефициент и бюджета прави още по-големи разходи. Системата на осигурителния стаж е архаична, може да работи само когато всички получават приблизително едни и същи доходи и работят една и съща продължителност. Но в 21-ви век осигурителния стаж трябва да изчезне като понятие, защото повече вреди, отколкото помага. Отделно, че осигурителен стаж може да се придобива и на различна цена, по крайно порочен начин... Вместо да се измерва стаж, трябва да се отчита реалния принос на всеки.
3. ранната ефективна възраст за пенсиониране. По данни от НОИ, средната възраст за пенсиониране на сегашните пенсионери е едва 56 години. Няма как осигурителната система да работи нормално, да е балансирана, да се дават високи пенсии, а средната възраст за пенсиониране да е толкова ниска.
Как според вас трябва да бъде организирана пенсионната система, за да може да няма ощетени, но да няма и оставени без доход възрастни хора?
Нищо толкова страшно като реформа не предстои, освен да се изхвърлят всички паразитиращи в системата на социалното осигуряване (задължителни частни пенсионни фондове и онези, които получават от осигурителната система социални блага, които не са заслужили). От гледна точка на обикновения човек реформата ще се отрази единствено положително – ще плаща по-ниски данъци (осигуровките също са данъци), а ще получава по-справедливи пенсии и други обезщетения. България трябва да въведе модела на осигурителния принос (това е авторска разработка, в която могат да се открият най-добрите черти от пенсионните системи в Германия, Швеция, САЩ, а и в Чили дори). Модела се базира на следните основополагащи принципи:
1. средния човек да получи от системата точно толкова, колкото й е дал
2. да няма таван на пенсиите и таван на осигурителния доход, тъй като осигуровките са данъци, а плащането на повече данъци за пенсия трябва да дава възможност за по-високи пенсии на хората с високи доходи
3. пенсиите трябва да се изчисляват на база осигурителния принос на всеки спрямо общия осигурителен принос на всички пенсионери в системата
4. осигуровката за пенсия трябва да стане 12,5%, а средната пенсия да достигне 50% от средния осигурителен доход в страната за последните 3 години, като максимален брой от хората в трудоспособна възраст трябва да се осигуряват и средния осигурителен доход да се изчислява върху реална база, а бюджета на фонд „пенсии“ ще бъде балансиран в дългосрочен план
5. бюджета за пенсии трябва да се състои от два дяла – първи, който осигурява на всеки пенсионер физическото оцеляване, и втори даващ добавка към основната пенсия на база осигурителния принос през цялата кариера (по този начин модела на осигурителния принос е и солидарен, и в същото време награждава реалния принос към системата на всеки)
6. всеки трябва да може да се пенсионира когато пожелае (но всяко нещо има своята цена, по-ранното пенсиониране е каприз (освен ако не е по здравословни причини), който няма да е за сметка на солидарната система)
7. системата трябва да е напълно защитена от инфлация
8. пенсиите трябва да се индексират автоматично всяка година, като политическата намеса трябва да е максимално ограничена
9. да не се допуска никаква възможност за заобикаляне на данъчното облагане, като за всеки гражданин трябва да бъде по-изгодно да участва в осигурителната система, вместо да стои извън неяВсичко това може да стане реалност с приемане на модела на осигурителния принос в България, който би могъл да спаси осигурителните системи и в останалите страни на планетата, които работят по архаичната система на осигурителния стаж или са попаднали в капана на финансовите пирамиди наричани задължителни частни пенсионни фондове.
Посочете някои реалистични реформи, които биха могли да се въведат!
Системата на осигурителния стаж е архаична и вредна, няма как нещо с вродени дефекти да бъде коригирано на парчета. Просто трябва да се замени от модела на осигурителния принос, който по никакъв начин няма да доведе до стрес в системата, дори напротив. Единствените губещи ще бъдат тези, които неправомерно се облагодетелстват в момента. Но обикновения човек от където е да го гледаме само ще спечели. При прехода към модела на осигурителния принос, размера на пенсиите за всички, които по стария модел получават повече от заслуженото, ще се запази, но тяхната пенсия няма да се индексира ежегодно с останалите, докато в дадена бюджетна година не биха получавали по новия модел повече, отколкото по стария. От този момент пенсията им ще се индексира всяка година. Фактически и лицата, които поради дефекти в сегашната система получават повече, отколкото са заработили, няма да имат причина да са против промените и те ще се случат много плавно.Споменавате, че на пазара са необходими инструменти, които да предлагат нулева доходност.
Бихте ли развил идеята си, като обясните какви точно са тези инструменти, които не обещават печалба, но гарантират и че няма да има загуба?
Да, това е мястото на истинските частни пенсионни фондове, които работят на пазарни принципи. При модела на осигурителния принос няма място за финансови пирамиди като задължителните частни пенсионни фондове в Чили и България, но по принцип частните пенсионни фондове имат какво да предложат, при определени условия:
1. да са изцяло доброволни
2. да не събират никакви такси за управление
3. да осигуряват нулева реална доходност (доходност равна на инфлацията), а ако не успеят управляващото фонда дружество да покрива загубите за своя сметка
4. всякаква печалба над нулевата реална, ще бъде в полза на управляващото дружество, което е икономическия му стимул да печели за себе си с парите на инвеститорите, ако няма печалба, няма дивиденти и инвеститорите няма да са доволни, но важното е спестяванията на гражданите да са в безопасност
5. частните пенсионни фондове няма да изплащат пожизнена пенсия, но веднъж годишно всеки ще има право да изтегли част или цялата сума, която е инвестирал (което може и да се приема за вид добавка към пенсията), а ако го направи предсрочно трябва да плати санкция изразяваща се в това, че ще получи парите си в номинално изражение (няма да бъде компенсиран за инфлацията от периода на последната дата, когато е имал право да изтегли своите вложения, до момента на тяхното изтегляне) Спазвайки тези условия това биха били истински частни фондове, които действително имат интерес да постигнат доходност, защото всяка доходност над нулевата реална ще е печалба за управляващите фонда, но всяка по-ниска доходност от нулевата реална ще е за сметка на управляващото дружество. Банките предлагат на клиентите си на падеж, да могат да изтеглят вложението си в номинален размер + фиксирана лихва. Лихвата може да е по-висока от равнището на инфлацията, но може и да е по-ниска. Тогава клиентите поемат риска да получат парите си обратно с по-голяма покупателна способност без усилия, но е възможно и да получат обратно парите си обезценени от инфлация. Взаимните фондове предлагат друг инвестиционен продукт – няма гарантирана доходност, в зависимост от вида на фонда възможностите за реализиране на печалба или загуби варират. Докато банките предлагат сигурна номинална, но в малки размери доходност, то при взаимните фондове печалбите могат да бъдат много големи, но и загубите също. На пазара липсва истински продукт за спестяване. Това е нишата, която трябва да се заеме от частни пенсионни фондове осигуряващи нулева реална доходност. Гарантирано няма да станеш по-богат като спестяваш в такъв фонд, но поне да е сигурно, че от каквото си се лишил днес, ще можеш да го ползваш утре, или когато имаш нужда. Един вид бъдещия пенсионер не може да почне да трупа хляб, сирене и кисело мляко за старини, защото се развалят бързо, но ще иска да може да си ги купи, когато остарее. В модела на осигурителния принос, частните фондове, които ще продължат дейността си трябва да предоставят на клиентите си този доброволен инвестиционен продукт – нулева реална доходност.
Вие лично какво правите, за да осигурите старините си?
овек трябва да инвестира в развитието си постоянно, а в това си постоянство да се спира от време на време и да погледне внимателно какво предстои, и да се подготви, включително да подготви самата промяна ако има тази възможност. Трудно е да се предположи какво ще предложи технологичното развитие, и как ще изглеждат старините след примерно 40-50 години.
Въвеждане на модела на осигурителния принос в България ще реши проблемите на цялото население, а не всеки да мисли как да се спасява по единично ако се наложи.Старостта, ако технологиите не могат да се справят, трябва да се достига и да преминава спокойно. Хората не трябва да се страхуват от осигурителната система, а да бъдат активни защитници срещу посягането върху нея от ненаситни корпоративни интереси.
Държавното обществено осигуряване по модела на осигурителния принос е формата, при която да има социален мир, индивидуалния принос на всеки да бъде взет под внимание, хората да не се налага да треперят за старините си, а да се концентрират да вършат това, в което са най-добри.
