70 млн. лв. осигурява правителството за експортно застраховане през 2010 г. Министерският съвет реши коефициентът по чл. 10, ал. 4 от Закона за експортното застраховане (ЗЕЗ) тази година да бъде максималният 10, какъвто беше и през последните две години, предаде БГНЕС.   Брутният застрахователен капацитет на Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ) през 2010 г. ще бъде 1 392 965 746 лв. От тях над 696 млн. лв. са нетният застрахователен капацитет на ведомството. Те ще се използват за застраховане и презастраховане за сметка на държавата на експортни рискове, свързани с производство и износ на български стоки и услуги или с реализирането на българските инвестиции в чужбина. През миналата година са застраховани кредитни лимити за 699 594 572 лв. От тях 349 797 286 лв. са нетният размер на застрахованите от БАЕЗ лимити, а останалите са поети от презастраховател. През 2008 г. са застраховани кредитни лимити за 490 199 196 лв., от които 245 099 598 лв. са нетният размер на застрахованите от БАЕЗ лимити, а другите са поети от презастраховател. Коефициентът по чл. 10, ал. 4 от ЗЕЗ се определя годишно. Той, както и механизмът за заявяване на средства от централния бюджет и изплащане на застрахователни обезщетения, се определя по специална методика. Тя отчита: заделената сума от републиканския бюджет съгласно Закона за държавния бюджет за съответната година; прогнозирания премиен приход на БАЕЗ за дейността по ЗЕЗ; квотата на щетимост и средното тарифно число.

Достъпът до сметките на български граждани в швейцарски банки ще бъде основна тема на разговорите между представители на българската и германската данъчна служба. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП) Красимир Стефанов ще разговаря с германския си колега за получаване на данни за депозитите на българи в банки в Швейцария, за да се направят проверки за евентуално укриване на данъци. Ще бъдат водени разговори и за информацията за сметките на българи в Лихтенщайн.   Германия плати 2,5 млн. евро за диск с информация до сметки в швейцарски банки. По-рано през годината шефът на данъчните у нас Красимир Стефанов изпрати писмо с искане за достъп до информация за депозитите на български граждани. Ето какво каза той при участието си в "Седмицата" по Дарик радио: "Ще искаме да ни дадат оперативно бързо информацията, не само за този диск, а и преди една година, където поискахме сметките, които бяха взети от Лихтенщайн". А колко ще струва това? Първоначално като видим с моят екип за колко българи става въпро, за какви суми и доколко може да ни бъде полезна тази информация, тогава евентуално вече можем да говорим. Първоначалните разговори са нищо да не плащаме, но ако все пак си струва и държат да плащаме... Красимир Стефанов съобщи още: Има бизнесмени, които са се обадили на нашия колцентър да попитат кога, какво ще се случва, каква информация се съдържа. Само от данните от лихтенщайнското СД Германия вкара в хазната си 180 млн. евро, пише Dariknews.bg.

От днес фирмите, регистрирани по Закона за ДДС, които търгуват със страни от Европейския съюз, могат он-лайн да проверят дали са Интрастат оператори.   Новата услуга на Националната агенция за приходите (НАП) достъпът до нея е безплатен на сайта на агенцията. Интрастат операторите ежемесечно трябва да подават декларации в приходната агенция. С Интрастат декларации се събират данни за търговия със стоки в страните на ЕС. За ползването на новата електронна услуга е достатъчно фирмата или упълномощеното лице, което я представлява, да притежава електронен подпис и да се регистрира на сайта на НАП. В сайта има линк "електронни услуги", в който са електронните услуги с електронен подпис. Там се подават всички документи по електронен път, включително Интрастат декларациите и се прави справката дали фирмата трябва да подава тези декларации или не. Влизането в базата данни за всяка фирма става с електронен подпис. Счетоводна къща, например, може с едно влизане да провери всички фирми, регистрирани по ДДС, които обслужва и да установи дали за някоя от тях не трябва да подава Интрастат декларации.  Задължението да се подава Интрастат декларация възниква тогава, когато търговията със стоки с фирми от ЕС надхвърли определена стойност. За тази година тези т.нар. "прагове" са 250 000 лева за "изпращанията" (износа) и 200 000 лева за "пристиганията" (вноса). Ако фирмата е надхвърлила тези "прагове" тя става "Интрастат оператор" и трябва да започне да подава Интрастат декларации. Важно е да се отбележи, че за  "изпращанията" и "пристиганията" се подават отделни декларации. Веднъж възникнало това задължение то е в сила през цялата календарна година. Същата фирма ще трябва да подава Интрастат декларации и в месеците, в които може да няма нито една търговска сделка със страна от ЕС. В този случай се подават нулеви декларации. Започна подаването на Интрастат декларации за февруари. Крайният срок за този отчетен период е 10 март, информира приходната агенция Подаването на Интрастат декларации става до 10 число на месеца, следващ месеца, за който се дължи отчет. Това става по електронен път чрез сайта на НАП или на място - в офисите и териториалните дирекции на агенцията. В случай че е изпуснат срока, фирмата, която е Интрастат оператор, все пак трябва да подаде декларация. При неподаване на Интрастат декларации глобите за първо нарушение са от 200 до 1000 лева, за повторно нарушение размерът на глобите става двоен и троен, ако това нарушение стане системно.

Дял от 15-20% в проекта "АЕЦ "Белене" ще получи Русия срещу заема от 2 млрд. евро за продължаване на дейностите по централата, съобщи днес министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Строителството на втора атомна се очаква да стартира през есента.   България ще се стреми да запази 50 процента в проекта за АЕЦ "Белене". За останалите около 30 на сто ще се търси европейско финансиране. Ако такова не бъде намерено, парите могат да бъдат отпуснати отново от руската държава, а да бъдат изплащани в дългосрочен план с произвежданата от АЕЦ "Белене" електроенергия, обясни министър Трайков. Така по думите му след години страната ни ще получи 80 на сто дял от втора атомна. В най-лошия случай според Трайчо Трайков собствеността на централата може да бъде разделена поравно между България и Русия. Ние и руснаците имаме за цел номер едно - да направим проекта АЕЦ "Белене" атрактивен за голям западен инвеститор. Това обясни още Трайков, предаде Агенция "Фокус". Той добави, че се търси модел, при който и руската, и българската страна ще имат интерес да намерят стратегически инвеститор. Ако руснаците искат да построят реактора, нека го построят, но без държавни и корпоративни гаранции и без да получат дял от 80 на сто от собствеността на централата, категоричен беше в заключение министърът, цитиран от БТА. Строителството на втората атомна централа у нас може да започне през есента, ако дотогава Агенцията за ядрено регулиране одобри техническия проект, стана ясно още днес, пише Dariknews.bg.

България и Румъния са най-уязвимите от кризата в Гърция страни, според Morgan Stanley. Причината се крие в масовите инвестиции на гръцки банки в страни от Централна и Източна Европа, като особено засилено е гръцкото присъствие в България и Румъния. Според експертите от Morgan Stanley, гръцките банки със сигурност ще затегнат отпускането на кредити и ще насочат вниманието си към местния депозитен пазар. В резултат на това в редица страни вероятно отново ще се почувства недостигът на свежи пари и възстановяването на техните икономики ще бъде отложено, заключават от Morgan Stanley. Bloomberg