(Предложението е залегнало в проекта за изменения на Закона за ДДС)
Появилите се в общественото пространство позиции, че използването на един платежен документ и единна сметка за данъчно-осигурителните задължения би довело до риск част от осигурените лица да загубят своите осигурителни права, не са оправдани. Информацията за размера на осигурителния доход, дължимите осигурителни вноски и удържания авансов данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за осигурените лица се подава ежемесечно в НАП от работодателите, осигурителите и самоосигуряващите се лица, посредством декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице”. Намаляването на броя на платежните нареждания, с които се извършват плащанията, по никакъв начин не води до промяна във вида и обема на информацията, подавана от бизнеса за осигурените лица, както и до промяна в основанието за плащане на съответното задължение. Платежното нареждане е документ - форма на инструмент за разплащане, и не служи за пренос на данъчно-осигурителна информация или за разпределение на средства в различни фондове на бюджета.
През 2005 година БСК предложи бизнесът да внася данъци и осигуровки за наетите лица с едно платежно нареждане в единна данъчно-осигурителна сметка и предоставяне на възможност за електронен достъп на всяко предприятие до данъчно-осигурителното му досие. За 7 години бяха направени няколко стъпки за намаляване броя на банковите сметки и кодовете за вид плащане, използвани при превод на данъци и осигуровки към бюджета. В резултат на това, броят на платежните нареждания, които бизнесът попълва ежемесечно за плащане на своите данъчно-осигурителни задължения, се намали от над 30 до около 10-15, в зависимост от спецификата на предприятието.
БСК подкрепя предвижданите промени в нормативната уредба и решителните стъпки на МФ и НАП за намаляване на броя на документите за плащане на данъчно-осигурителни задължения. Тази промяна ще доведе до облекчаване на административната тежест върху бизнеса, съкращаване на сроковете на производствата за установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, съкращаване на сроковете за издаване на удостоверения за наличие/липса на задължения и намаляване на разходите за банкови такси. Успоредно с това, възможността за електронен достъп до фирменото досие ще повиши прозрачността и информираността на бизнеса относно данъчно-осигурителните му задължения.
Безпокойство поражда предложението за изменение в последователността на погасяване на публичните вземания, залегнала в чл. 169 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно действащата норма, задълженото лице може да избере кое от няколко публични вземания да погаси, когато не е в състояние да погаси едновременно всички задължения до започване на принудителното им събиране. В предложеното изменение възможността за избор е премахната и се предвижда да се погасяват първо задълженията, на които срокът за плащане изтича най-рано.
С оглед на създалата се социално-икономическата ситуация в страната БСК предлага:
1. Да се запази досегашният текст на разпоредбата на чл. 169 от ДОПК, която гарантира равнопоставеност и спазване на целевото предназначение на данъчно-осигурителните плащания;
2. МФ и НАП да предоставят допълнителни разяснения на предложените промени, за да се избегне рискът от спекулации и некоректни интерпретации в обществото.
