Коментар на Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК,
по повод намеренията за въвеждане на диференцирана минимална работна заплата
Приветстваме намерението на финансовия министър Симеон Дянков да се въведе диференцирана минимална работна заплата. Предлагаме да се вземе по-смело икономическо решение – минимална работна заплата да съществува там, където държавата е работодател.
Въвеждането на диференцирана минимална работна заплата е стъпка за предпазване на малкия и среден бизнес от закриване на работни места и самоликвидиране. За никого не е тайна, че регионалните различия водят до сериозното преливане на кадрови ресурс към големите центрове.
Съществува и друг феномен, за който никой не говори – в резултат на прилагането на антикризисните мерки, обезщетението за безработица нарасна до 60 на сто от средната работна заплата, което важи за цялата страна и не отразява регионалните икономически аспекти. В резултат на това, в много региони хората предпочитат да получават обезщетения за безработица и да се развиват в сивия сектор на икономиката. Тези непремислени икономически напъни деформираха пазара на труда и утежняват общото състояние на икономиката.
Трябва да се знае, че чрез повсеместното увеличение на минималната работна заплата и вдигането на обезщетението за безработица държавата създава силово безработица с финансови механизми, с което утежнява финансовите баланси. Освен това, увеличаването на минималната работна заплата създава и немалко проблеми на общините, които трябва да търсят допълнителни средства, за да запазват работни места, в това число за нискоквалифицирани работници и временно заети.
В същото време, основният проблем на българската икономика е запазването и генерирането на нови работни места. От 2009 година насам България е загубила 400 000 работни места, а в последната година – 93 000. Изменението на МРЗ създава немалко проблеми в общините с ниска заетост, включително създаването на временни работни места. Това означава, че ще трябва да се търсят допълнителни финансови средства.
