През последните кризисни години се наблюдава непрекъснат натиск за административно увеличение на минималната работна заплата (МРЗ). Приемането на подобна изключително негативна прокризисна мярка не подобрява общото икономическо състояние на страната, респективно – социалния статус на заетите в икономиката.
Подобни предложения въвеждат ненавременни приоритети. В актуалната икономическа ситуация приоритет № 1 би следвало да бъдат работните места и безработицата.
Липсата на инвестиции, закриването на работни места, намаляващата заетост и растящата безработица, намаляващият износ и трансферът на добавена стойност извън страната са ключовите въпроси, около които следва да се търси консенсус между социалните партньори – работодатели, синдикати и държавни институции.
Необоснованото автоматично административно увеличение на МРЗ е популистка мярка, която носи вреди, а не ползи за икономиката. Ако продължи практиката за увеличение на МРЗ без прилагане на оценка на икономическото въздействие, ще продължат и ще се задълбочат стагнационните процеси в икономиката. Ефектите от подобен подход ще са ново намаление на работните места, по-малко изплатени работни заплати и намаление на диференциацията между квалифициран и неквалифициран труд. МРЗ не трябва да служи за заместител на социалното подпомагане, като се обвързва с линията на бедност.
Като представител на национално отговорния български бизнес, Българската стопанска камара за пореден път настоява въпросът за определянето на МРЗ да се разглежда в неговата цялост и при отчитане на актуалната икономическа ситуация и потенциала на отделните отрасли, региони и предприятия, вътрешната и външната конкурентоспособност на икономиката.
В тази връзка, БСК настоява за оттегляне на проекта на ПМС за реда за определяне на МРЗ, внесен за обсъждане в Комисията по доходи към Националния съвет за тристранно сътрудничество.
