(Съобщение на BUSINESSEUROPE до пролетното заседание на Европейския съвет на 14-15 март 2013 г.)
Европа навлиза в решителна фаза на нейното възстановяване. На повърхността, има признаци на подобрение, но ние ходим по много тънък лед и махалото може бързо да се разлюлее към най-тежките моменти от кризата, ако се поставят под съмнение и не продължат необходимите реформи в Европейския съюз.
Това се казва в съобщение на BUSINESSEUROPE – Конфедерация на европейския бизнес, чийто член от българска страна е БСК, до участниците в пролетното заседание на Европейския съвет, което ще се проведе на 14 и 15 март 2013 г.
В документа се казва още:
Почти пет години изминаха от началото на световната финансова криза, но Европа вече е в състояние да се върне на пътя на устойчивия растеж. През втората половина на 2012 г. има известно намаляване на финансовата несигурност на пазара, както и силно подобрена ангажираност от страна на Европейската централна банка в подкрепа на единната валута, а също така и действия от страна на лидерите на ЕС за укрепване на институционалните основи на Икономическия и паричен съюз (ИПС) чрез гласуване на началните етапи на банковия съюз.
Въпреки очакванията икономическата активност в САЩ и Япония да достигнат своя пик през 2012 г., БВП на ЕС остава под равнишето от 2008 г. Европа трябва да се фокусира върху политически мерки за реално повишаване на конкурентоспособността, изграждане на доверие у бизнеса и стимулиране на икономическата активност. В противен случай, появилите се през 2012 г. разлики между ЕС и другите големи икономики заплашват да се превърнат в дългосрочно явление.
Ако бъдат премахнати половината от пропуските на държавите от еврозоната и се прилогат най-добрите практики на ОИСР в подкрепа на политиката на конкурентоспособност, БВП на еврозоната може да се увеличис 3,75% в близките 5 години.
Един добре функциониращ и интегриран единен пазар е много важна основа за нашата конкурентоспособност и може да действа като трамплин за достъп до световните пазари чрез преговори и споразумения за свободна търговия с ключови международни партньори. Но ние трябва да отключим пълния си потенциал за растеж чрез премахване на оставащите пречки пред трансграничния бизнес и подобряване на функционирането на пазара във всички държави-членки.
Държавите-членки трябва да продължат структурните реформи и през 2013 г. и да съживят ангажиментите, поети в контекста на Европейския семестър. Европейската комисия трябва да представи амбициозни конкретни препоръки, а политиките на ЕС трябва да подкрепят усилията за реформи на държавите-членки.
До момента най-големи са подобренията в областта на финансовата стабилност, но напредъкът на реформите в ключови области, като производителността, инвестициите, търговията и конкурентоспособността, е твърде бавен. Фискалната консолидация трябва да бъде придружена от реформи за повишаване на растежа. Трябва да бъдат намалени публичните разходи, вместо увеличение на данъците. И пазарите на труда трябва да станат по-гъвкави, за да се улесни създаването на работни места, както и преходът между работни места.
За да бъде в състояние да направят инвестиции от съществено за дългосрочния растеж значение, компаниите трябва да бъдат уверени, че лидерите на ЕС са се ангажирали с прилагането на политики, които поддържат конкурентоспособността и икономическата стабилност.
Годишният Барометър за реформи `2013 на BUSINESSEUROPE се съсредоточава върху пет ключови области: 1. Данъчно облагане и публични финанси; 2. Бизнес среда; 3. Иновации и умения; 4. Достъп до финансиране и финансова стабилност; 5. Пазари на труда.
- Данъчно облагане и публичните финанси
Подобряването на финансовата стабилност допринася за напредъка на структурните реформи. Понижава се държавната задлъжнялост в ЕС. Но е необходим по-нататъшен напредък по отношение на фискалната консолидация. Тя трябва да се съсредоточи основно върху намаляването на текущите държавни разходи и защита на инвестициите, а не върху увеличение на данъците. Общата данъчна тежест трябва да намалява. Необходими са данъчни рефорчми, които да облекчат облагането на труда и капитала, което е най-вредно за растежа и заетостта.
- Бизнес среда
Както на национално, така и на ниво ЕС, трябва да се сведе до минимум административната тежест. Нужни са мерки, които да подкрепят засилването на конкуренцията на пазарите, вкл. чрез завършване на единния пазар в области като услуги, енергетика, цифровизация и др., което може да даде тласък за икономическия растеж, производителността и създаването на работни места. Ние трябва да се уверим, че политическите мерки в областта на енергетиката и промените в климата ще позволят на европейските фирми да бъдат конкурентоспособни на международните пазари.
- Иновации и умения
Разходите за изследвания и развитие остават заседнали на около 2% от БВП в ЕС, което е значително по-ниско от САЩ и Япония. Те трябва да се увеличат и да достигнат до 3% от БВП. Иновационните политики трябва да бъдат повече ориентирани към бизнеса, тъй като в повечето европейски страни ключовите умения на заетите сега значително изостават от най-добре представящите се азиатски икономики. Именно затова, трябва да бъде приоритет насърчаването на науката и технологиите, инженерните и математическите учебни програми в началното образование и ученето през целия живот, с особена роля на университетите, за да се постигне световен резултат от обучението.
- Достъп до финансиране и финансова стабилност
Лихвените про.центи по банковите заеми за предприятията са най-силно увеличени в страните от еврозоната, което води до растящи държавни разходи по обслужване на заемите. Желанието на банките да предоставят кредити на малките и средни предприятия също се влоши през последните 18 месеца. С цел да се позволи на бизнеса да направи инвестициите, които са необходими за постигане на възстановяването, е необходима нова регулация на финансовите услуги, която да намери правилния баланс между увеличаването на финансовата стабилност и необходимостта да се гарантира, че дружествата са в състояние да получат достъп до финансиране при разумни условия. Еврозоната трябва да постигне напредък по изпълнението на банковия съюз, по-специално – единния контролен механизъм, за да се намалят различията в разходите по заемите.
- Пазар на труда
Страните с най-бързо нарастване на разходите за труд на единица продукция преди кризата вече отбелязват напредък, но е необходим допълнителен тласък, за да се гарантира, че разходите за труд са в съответствие с производителността. Трябва да се намали данъчната тежест върху хората с ниски доходи, за да се избегне социалният капан на безработицата. Целевите съкращения на работодателите в областта на социалната сигурност и гъвкавите договорни споразумения са „задължителни“, за да се насърчи наемането. В същото време, необходими са по-нататъшни мерки, които да гарантират, че увеличението на възрастта за пенсиониране отразява по-дългата продължителност на живота в държавите-членки.
5 години след избухването на световната финансова криза продукцията на ЕС остава под равнището то 2008 г., а 8 млн.души са изгубили работата си от началото на кризата. Фирмите в Европа произвеждат стоки и услуги на световно ниво въз основа на модерните технологии, но останалата част от света не стои на едно място. Развиващите се икономики се засилват и привличат чуждестранни инвеститори. ЕС и неговите държави-членки трябва да засилят подкрепата си за бизнеса, ако искаме да поставим началото на нова фаза в европейското възстановяване.
Европейският съвет и Европейската комисия наистина трябва да пренасочат дневния ред на ЕС върху конкурентоспособността и да се гарантира, че Европейският семестър 2013 укрепва съществуването на структуните реформи, за да се даде тласък на растежа и създаването на работни места.
