Финансовият директор на Българската стопанска камара Станислав Попдончев участва в работна среща, по време на която бяха дискутирани възможните варианти за извършването на осигурителни и данъчни плащания, след като Конституционният съд отмени единната данъчна сметка. В срещата участваха зам.-министърът на финансите Людмила Петкова, изпълнителният директор на НАП Бойко Атанасов, председателят на бюджетната комисия в НС Йордан Цонев, ръководители на дирекции и представители на работодателски организации.
По време на срещата експертите на НАП предложиха два варианта за решение:
1. Обособяване на 4 сметки за обслужване на публични задължения, съответно - за републикански данъци, вноски за държавно обществено осигуряване, здравноосигурителни вноски и вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (последната съществува и в момента);
2. Запазване на една сметка за плащане на всички публични задължения, без да се разкриват допълнителни сметки. Това задължително изисква разкриването на кодове за вид плащане, които ще позволят да се идентифицира кое публично задължение се погасява. Редом с това, преди всяко плащане лицата ще трябва да подават електронно или на хартиен носител заявление, в което да сочат какво погасяват, ако не искат да се прилага логика за съразмерно погасяване на задълженията (ако са повече от едно).
И двата варианта предвиждат увеличаване на административната тежест за бизнеса. Чрез тях се увеличава броят на платежните нареждания за данъчно-осигурителни плащания от 2 на 4. При втория вариант рискът от грешки при попълване на бюджетните кодове и последващите неуточнени плащания е много по-голям. В допълнение, лицата ще трябва да подават електронно или на хартиен носител заявление, в което да посочат кое задължение погасяват. От участници в срещата беше направено допълнително уточнение, че не е възможно паралелно съществуване на единната сметка и един от посочените варианти.
БСК е първата организация, която предложи идеята за плащане с едно платежно нареждане, създаване на единна сметка и разкриване на данъчно-осигурителна информация към предприятията в реално време. За жалост, идеята беше трансформирана по начин, който създаде множество пречки.
От предложените два варианта за излизане от ситуацията БСК принципно подкрепя първия - за създаване на 4 отделни сметки за обслужване на задълженията. При него ще съществува по-малка административна тежест, съществува и по-малък риск от сгрешени и неуточнени плащания и е предпоставка за по-добра отчетност на приходи в НАП.
БСК очаква Министерството на финансите да изпрати на социалните партньори конкретните текстове за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
От НАП заявиха, че ще продължат да поддържат всички електронни справки за декларираните и платени задължения, които бяха създадени за улеснение на бизнеса през 2013 година. Остава и облекчението да се погасяват първо главниците, а след това - лихвите по просрочените задължения. Предвижда се преходен период, при който всички налични декларирани задължения в системата ще бъдат автоматично погасени, ако предприятието има средства в сметката си. Ако след това остане сума, фирмата ще трябва да определи към кои последващи задължения да бъде отнесена.