Интервю на изпълнителния председател на БСК Божидар Данев за вестник "24 часа"
- Защо БСК внесе своите 28 точки при вицепремиера Даниела Бобева, а не мина през тристранката?
Твърдението, че сме заобиколили Националния съвет за тристранно сътрудничество, е напълно невярно. Тези 28 предложения за промени в трудовото законодателство са утвърдени от нашия Управителен съвет преди година, като преди това бяха подложени на дискусия с нашите членове. Повече от година въпросният пакет с предложения е публикуван на нашия сайт и многократно е изпращан до различни институции, вкл. до социалния министър, както и до председателя на НСТС Зинаида Златанова с молба те да бъдат включени в дневния ред на съвета.
Държа да отбележа, че в огромната си част тези 28 предложения не са нови, а в продължение на години сме ги поставяли на вниманието на останалите социални партньори, по част от тях сме водили дискусии и т.н. Така че, обвиненията в задкулисие са несъстоятелни, а вероятната цел е да се бламира диалогът по поставените от нас проблеми. Впрочем, ако има някой, който внася предложения зад гърба на останалите партньори, то това са синдикатите, които тихомълком прокараха увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари т.г., възстановяването на част от данъка върху доходите на физическите лица за работещите на МРЗ, както и формулировките в проекта на нов Наказателен кодекс, въвеждащи наказателна отговорност само за работодателите при укриване или неплащане на осигуровки.
- Какво всъщност се цели с предложения, които бяха оценени като мракобесни от синдикатите - да се работи от 15-годишна възраст, премахване на платения годишен отпуск за жените, които ползват майчинство?
Както вече споменах, предложенията не са нови, а конкретният повод да ги поставим за пореден път на обществено внимание беше публикуването от страна на правителството на Третия пакет с мерки за намаляване на административната тежест. Що се отнася до бурните реакции и множеството войнстващи определения, които бяха дадени на част от предложенията, смятам, че причините са няколко и аз ще спомена някои от тях.
Преди всичко, обществото винаги реагира остро, когато работодателите имат някакви искания – някак обществено по-приемливо е исканията да идват от страна на синдикатите, а работодателите да са в ролята на изпълнители и съгласяващи се. Българинът принципно недолюбва успелия, а когато той поиска нов регламент, веднага бива поставян в графа „изедник“, „робовладелец“, „мракобесник“ и т.н., и т.н. Питам какво мракобесно има в предложението да се разреши сключването на трудов договор с 15-годишни работници, при положение че има обществено съгласие за необходимостта от въвеждане на дуалното обучение? Защо аналогичното предложение на синдикатите (за сваляне на прага за наемане на работници от 16 на 15 г.) не беше обявено за „мракобесно“? Мракобесно ли е статистиката (и българската, и международната) да отчита заетостта на хората във възрастова група 15-24 г., а трудовото ни законодателство практически да забранява подобна заетост? Да разбираме ли, че според обществото не е мракобесно 13-годишни да раждат, но е мракобесно 15-годишни да работят? Съществен момент в предложението ни е, че то предвижда наемането на млади работници да става при специални изисквания за работното място, така че да не бъде застрашено по никакъв начин тяхното здраве. Немаловажен факт е, също така, че подобна практика съществува от години в най-развитите индустриални държави като Германия, Швейцария, Австрия и т.н. и едва ли някой се съмнява в спазването на човешките и трудовите права в тези страни.
Втората причина за бурните реакции е, че почти без изключение всички коментатори и анализатори не си бяха направили труда да прочетат и разберат нашите предложения, а побързаха да формулират изводи, заключения и определения на база вестникарски заглавия. Това, за съжаление, е често срещано явление, което вреди на качествената дискусия и води до подмяна на тезите, дори до подмяна на публичния дневен ред с маргинални проблеми. Същите анализатори, които не спират да говорят, че има проблем с компетенциите на кадрите, с младежката заетост и т.н., побързаха да нападнат предложението ни да отпадне 20-дневният годишен отпуск за времето, през което работничката/служителката е ползвала отпуск по майчинство. Тук изобщо не става въпрос за премахване или намаляване на отпуска по майчинство, за който и работодателят, и работничката са внасяли съответните осигуровки. Отпускът по майчинство е осигурителен случай, а платеният годишен отпуск се дава на работниците за тяхното възстановяване и почивка. Това са две съвсем различни хипотези, които не трябва да бъдат смесвани. Какво се случва напрактика? Майката отсъства две години, след което работодателят й дава още два месеца отпуск, за да си почине от двете години майчинство. Т.е. тя не е полагала труд в предприятието, за да й се полага отпуск за този период. Илюзия е, че това е само за сметка на работодателя. Това всъщност е за сметка на всички работници в съответното предприятие, вкл. е вредно за самата млада жена, защото тези 26 месеца извън трудовата среда водят до нейната деквалификация и създават проблем с последващата й адаптация на работното място. Още повече, говорим за млади жени, които и без друго не са имали възможност да натрупат съществен опит. Естествено, бяха изтъкнати аргументи, свързани с демографския проблем, който видите ли бил основен ангажимент на работодателите. Нека припомня, че работодателите, както всички ангажирани в икономиката, плащат данъци, с приходите от които следва да се провежда държавната политика, вкл. в сферата на демографията. На работодателите непрекъснато се вменяват неприсъщи социални ангажименти. Крайно време е да започне да се прави разлика между социална политика и корпоративна социална отговорност.
Не на последно място, предложенията ни се оказаха добър повод за агресия спрямо БСК. Не е тайна, че нашата експертност и активност в публичния диалог провокират известна ревност у някои организации, промоциращи се като основни говорители на българския бизнес, а всъщност са проводници на конкретни корпоративни интереси.
- Вече обяснихте, че уволнението по имейл не е точно това. С какво обаче един работодател ще бъде улеснен, ако има правото да пусне финалния документ до освободения служител по електронна поща?
На свой ред ще Ви попитам колко години говорим за електронно правителство и изобщо за електронизиране на документацията? Смятате ли, че хартиените документи гарантират в по-висока степен правата на работниците? Важно е да уточня, че не става въпрос за инцидентно хрумване на работодателя да уволни или накаже служител, изпращайки му уведомление по имейл. Говорим за официално електронно писмо, подписано с електронен подпис, след като преди това са спазени всички задължителни по закон процедури. Впрочем, такава практика вече съществува по отношение връчването на покани от съда, а не съм срещал заглавие „Съдят ни по мейла“.
Да не забравяме, че електронният документооборот дава по-добра възможност за съхранение на архив, вкл. за проследяване на този архив при необходимост. В този смисъл, предложението ни носи ползи и за двете страни в индустриалните отношения – факт, който нашите опоненти странно защо не видяха. Що се отнася до конкретните ползи от подобна промяна, не мисля, че е необходимо да изреждам оптимизирането на разходите за труд, хартия и пр., ефектите върху околната среда, по-ефективното съхранение на документи и т.н.
- Можете ли да кажете, ако се реализират всичките ви 28 искания, това какъв финансов ефект ще има върху бизнеса?
Не бих могъл да се ангажирам с конкретна финансова оценка, още повече че не всички предложения са насочени конкретно към оптимизиране на разходи. Част от тях целят повече гъвкавост на пазара на труда, както и създаване на по-висока степен на равнопоставеност между участниците в индустриалните отношения – работодатели и работници. Естествено, наясно сме, че пълна равнопоставеност е невъзможна, но истината е, че нашето трудово законодателство е прекалено рестриктивно към работодателите и твърде либерално спрямо работниците. Тази пропорция трябва да се коригира, ако искаме да привличаме инвестиции и да създаваме все повече и все по-качествени работни места. Убеден съм, че подобна политика ще е от полза преди всичко за хората на наемния труд, макар на пръв прочит предложенията ни да разбирани като насочени единствено в полоза на работодателите.
Ако трябва да очертая ползите от промяната на трудовото законодателство, то те са най-вече в посока увеличаване на заетостта, ръст в заплащането на труда, повишаване качеството на човешките ресурси и, разбира се, привличане на инвестиции. Създаването на по-гъвкав пазар на труда ще принуди заетите в икономиката да участват по-активно в процеса на учене през целия живот, което ще ги направи по-конкурентоспособни, а оттам ще се повиши и конкурентоспособността на икономиката като цяло. Не случайно България е на последно място по БВП на глава от населението в ЕС и изостава драматично по редица показатели. У нас са в пъти по-малко работещите на гъвкаво работно време, заетите на срочен или на втори трудов договор, наетите чрез агенции за временна заетост, учещите през целия живот и т.н. Сред ключовите причини за това наше незавидно място в европейското семейство е крайно амортизираният Кодекс на труда.
- Многократно споменавате, че КТ е прекалено стар и не отговаря на модерните реалности. Не е ли по-добре да се направи чисто нов кодекс вместо да се кърпи стария, както от ваша страна, така и със синдикални предложения?
БСК е последователна в позицията си, че е необходим изцяло нов Кодекс на труда. Днешният кодекс е приет през 1986 г., т.е. преди 28 години. Но не броят на годините е проблем – по-съществено е, че през този период радикално се е променила икономическата среда. Настоящият кодекс е създаден да обслужва съвсем друг тип индустриални отношения – тези от времето на плановата икономика. Колкото и промени да правим в КТ, не бихме могли да променим основната му философия, която далеч не съвпада с изискванията на пазарната икономика, нито е в унисон със съвременните европейски и международни норми и практика.
Част от опонентите ни изказаха мнение, че не сега е моментът за нов Кодекс на труда, тъй като въпреки множеството му кръпки, той отговарял на международните стандарти. Нещо повече, „контекстът“ бил неподходящ във връзка с предстоящите евроизбори за европарламент. За мен е необяснимо обвързването на един чисто икономически проблем (регулирането на пазара на труда) с политически събития (избори). По тази логика никога няма да модернизираме трудовото си законодателство, тъй като перманентно сме в политически цикли, с които трябва да се съобразяваме. Икономиката, обаче, не търпи застой – тя се развива в динамика и законодателството трябва адекватно да следва тази динамика.
- Защо сте против криминализирането на укриването на осигуровки? Какво предлагате в тази област?
И по този въпрос изопачават сериозно позицията ни. В последното ни двустранно споразумение със синдикатите се съгласихме да бъде криминализирано укриването на осигуровки – и от работодателя, и от служителя. В проекта на нов Наказателен кодекс, обаче, се предвижда наказателна отговорност само за работодателите, при това не само за укриване, но и за неплащане на осигуровки. Т.е., ако по една или друга причина работодателят е възпрепятстван да внесе своевременно декларираните от самия него суми, той подлежи на наказание, съпоставимо с това за държавна измяна, трафик на наркотици, трафик на хора и т.н. Съществува и казус, при който трима недоволни от работодателя си работници дават лъжливи показания срещу него и го пращат зад решетките за период от 2 до 6 години, а при особено тежки случаи и до 8 години. За сравнение – наказанието за малтретиране на дете е до 3 години условно! Мислите ли, че ще решим проблемите на икономиката и на обществото, като започнем активно да пращаме работодателите в затвора? При това, работодателят се оказва единственият виновник, а работникът е изцяло освободен от отговорност, при положение че е фактически съучастник в укриването на осигуровки. Разбира се, отговорността на работодателя е много по-голяма, но и тази на работника би трябвало да се санкционира, макар и с доста по-ниски санкции, пропорционално на отговорността. Нашите синдикални партньори от КНСБ обясниха, че целта не била работодателите масово да започнат да попадат в затвора, а тези записи трябвало да действат превантивно. Защо тогава са против превантивното увеличение на санкциите за работници, причинили умишлени вреди на своя работодател (вкл. повреда на скъпи съоръжения, изнасяне на ноу-хау и търговски тайни, и т.н.)?
- Как ще коментирате предложените от БСП промени в КТ, които предвиждат само публичните работодатели да могат да освобождават "насилствено" хора, навършили пенсионна възраст?
Със сигурност, подобно решение би било дискриминационно спрямо работодателите в частния сектор. Не разбирам кое налага създаването на различни норми за едните и за другите работодатели. Впрочем, едно от нашите 28 предложения е именно за даване на възможност работодателите да прекратят трудовия договор с работник, навършил пенсионна възраст, но очевидно отново ни четат, както Дяволът чете Евангелието. Основният ни аргумент за това предложение е улесняването на достъпа на младите хора до пазара на труда и създаването на условия за нормален оборот на наетите лица според възрастта и придобитата квалификация и образование. Естествено, и това предложение беше обявено за мракобесническо, но очевидно то би било съвсем хуманно, ако се отнася до заетите в публичния сектор.
- Има ли пресечна точка, в която можете да се срещнете със синдикатите при новите преговори по трудовото и осигурителното законодателство?
В годините сме доказали, че можем да водим диалог, така че не виждам причина и този път да не достигнем до взаимно приемливи решения. Погрешно е твърдението, че предложенията ни са социален ултиматум, целящ прекратяване на 20-годишния социален мир в страната. Вече уточних, че всички тези мерки са обект на дългогодишни дискусии, а не са взети от нищото с цел смазване на наемния труд. Би било крайно наивно и недалновидно да мислим, че всяко от предложенията ни може да стане факт без преговори със синдикатите. Точно толкова наивно и недалновидно е, обаче, да се смята, че без радикални реформа в сферата на трудовото и осигурителното законодателство можем да изградим модерна и просперираща икономика. Надявам се, че емоционалните реакции максимално бързо ще отстъпят място на разума, а квалификациите ще бъдат заменени с аргументи.
