Едва 10% от хората с увреждания у нас работят, а недостъпната среда е най-честата причина за ниската заетост на тази група от обществото. Тези данни бяха съобщени на конференцията "Възможности за трудова заетост на хората с увреждания. Предизвикателства и перспективи", организирана от "Сега", Българската асоциация за рекреация, интеграция и спорт (БАРИС) и Британския съвет. Конференцията е част от проект, финансиран от ОП "Развитие на човешките ресурси", по който скоро ще заработи сайт за директна връзка на работодатели и хора с увреждания. Във форума участва заместник-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков, зам. социалният министър Светлана Дянкова, председателят на социалната комисия в парламента Корнелия Нинова, посланикът на Великобритания Джонатан Алън, шефът на Агенцията за хората с увреждания Минчо Коралски, председателят на БАРИС Павел Савов и фондация "Светът на Мария".
Затрудненият достъп до работното място е и най-честото обяснение за ниската заетост при хората с увреждания, показва огласено на конференцията проучване на "Сега" и Българската стопанска камара. То е проведено през март сред 473 фирми. Данните бяха представени от Димитър Бранков, който обясни, че макар и без претенции за представителност, проучването отразява структурата на икономиката ни заради обхванатите фирми с различна големина от всички сектори. В половината от фирмите не работи нито един служител с увреждания. 23% от анкетираните фирми посочват, че имат до 4-ма такива служители. До 9 служители има в едва 10 на сто от предприятията. 67% от запитаните казват, че не са отказвали да назначат хора с увреждания, но според Бранков процентът е толкова висок, защото фирмите нямат политика и възможност за назначаване на тези хора. В 67% от предприятията няма програма за социална отговорност, насочена към осигуряване на заетост на хора с увреждания. БСК е предложила малките и средните фирми да могат да купуват материали и услуги от специализирани предприятия, в които работят хора с увреждания, и това да се зачита вместо задължителното за големи фирми трудоустрояване на такива служители. Според Кодекса на труда във фирмите с над 50 работници работодателите трябва да определят подходящи позиции за хората с намалена работоспособност. Най-малко 10 от работниците във фирма с над 250 души трябва да са от тази група.
Шефът на социалната комисия в Народното събрание Корнелия Нинова припомни, че помощта за 23 хил. деца с увреждания се е повишила от 217 лв. на 240 лв. на месец. А чрез Националния план за действие по заетостта 26% от финансовия ресурс на държавата за активни мерки на пазара на труда е насочен към тази категория. Проблемите с ТЕЛК бяха сред основните, поставени от присъстващите на конференцията хора с увреждания. "В моя ТЕЛК пише, че имам 100% трайна неработоспособност. Но аз пея, пиша книги, работя като журналист. Трудно е да имаш отредена роля на неработещ", сподели 19-годишният Кристиян от Етрополе. Той предложи за хора, които могат да работят - макар и в количка или с помощни средства, - да се дава най-много до 70% неработоспособност. Реформата в издаването на ТЕЛК, започната преди три правителства, ще продължи наесен, обясни зам.-министърът Светлана Дянкова. В момента по въпроса има работна група, която трябва да изготви предложенията.
Късно е на 18 г. тепърва да търсим работа на тези хора, каза шефът на Агенцията за хората с увреждания Минчо Коралски. Той апелира децата с увреждания да бъдат интегрирани в нормални детски градини, защото "тогава ще започнем да разбираме различния". Коралски обяви, че агенцията ще започне инициатива "Произведено от хора с увреждания" - това да пише на всички продукти, произведени в специалните предприятия.
Презентацията на Димитър Бранков можете да видите по-долу.