Представители на Българската стопанска камара ще участват днес, 09 юни 2014 г., в първата оперативна среща на социалните партньори по процедурата за договаряне на минималните осигурителни доходи (МОД) по икономически дейности и квалификационни групи професии за 2015 г.
БСК ще препоръча на своите членове, които ще участват пряко в договарянето на браншово ниво, да настояват за „замразяване“ на МОД, а в секторите, в които има сериозни икономически предизвикателства - дори за намаляване на минималните прагове.
Позицията на БСК по ежегодното договаряне на МОД остава непроменена, а именно:
-
Договарянето на МОД има негативно влияние върху заетостта, особено на нискоквалифицираните работници. Това се потвърждава в поредната препоръка[1] на ЕК относно Националната програма за реформи на България за 2014 г.
-
Увеличението на МОД притиска правителството да увеличава минималната работна заплата, което също се отразява негативно на пазара на труда;
- БСК напомня, че в последните години кризата усложни икономическата ситуация в страната, в резултат на което договарянето на МОД доведе до редица негативни ефекти, сред които закриване на работни места и намаляване на устойчивите работни места.
- Въведеният механизъм на МОД води до „затваряне“ на ножицата в заплащането на нискоквалифицираните и квалифицираните служители. В препоръката на Европейската комисия се казва, че липсват ясни насоки за прозрачно определяне на минималната работна заплата в България. Комисията констатира още, че законоустановеният размер на минималната работна заплата бе увеличен съществено през 2013 г., което може да окаже отрицателно въздействие върху трудовата заетост и следователно трябва да се наблюдава отблизо.
- При договарянето на МОД следва да се отчитат процесите на дефлация за 2013 г., продължаващи и през 2014 г., както и влошаване на показателите за производителността на труда, която изостава от ръста на работните заплати.
[1] Препоръка на ЕК от 02.06.2014 г., т.12: „Българите са едни от най-застрашените от бедност и социално изключване в ЕС. Минималните прагове за плащане на социалноосигурителните вноски биха могли да попречат на нискоквалифицираните лица да участват пълноценно в националната икономика. Извършените анализи за оценка на възможното действие трябва да бъдат проучени и последвани от подходящи политически действия“