Научаваме, че днес 14.12.2014 г., Правителството на Република България в условията на полунелегалност е сключило някакво споразумение със синдикатите. Според огласената информация, Правителството е било насилено да се откаже от това, заради което беше избрано - РЕФОРМИТЕ.
Ние не сме запознати с какви аргументи е постигната тази капитулация, но недоумяваме какво може да бъде по-важно от волята на суверена, изразена в програмната декларация на избраното с подкрепата на четири от представените в парламента партии! Може би синдикатите отново са размахвали заплахата от организиране на протести с участието на заети в отдавна доказалите своята безперспективност отрасли. Спорно е доколко синдикалната грижа е насочена към именно тези работници. Но безспорно е, че именно без тези отрасли, остатъци от социализма, българските синдикати ще загубят своята главна опора.
Ето защо, ние, членовете на БСК, категорично отказваме да признаем легитимността на това сепаратистко споразумение! Сигурни сме, че колегите и от другите работодателски организации ще подкрепят тази наша позиция. Ще ни се да вярваме, че оповестената информация силно преувеличава фактите. Освен от липсата на каквито и да са законови основания за правителството да влиза в подобни съглашателства, ние не можем да повярваме, че синдикатите са доволни от постигнатото увеличение на размера на пенсиите с 0.03 лв./ден и се опитват по този начин да закрепят това подаяние, което е обидно за достойнството на всеки българин. Защото вече е ясно за всеки средноинтелигентен човек, че без реформиране на пенсионната система не е възможно да бъде постигнат друг резултат.
Колкото до криминализирането на неплащането на осигурителни вноски, ние сме имали многократно възможност да изразим своята позиция. Ще я съобщим още веднаж ясно и категорично. Ние, членовете на БСК, също страдаме от недобросъвестни работодатели, които неплащайки заплати и осигуровки, неинвестирайки в здравословни и безопасни условия за труд, получават непазарни конкурентни предимства. Тези Дикенсови герои не отговарят на нашите критерии за работодатели. Ето защо ние сме готови да подкрепим подобно решение, но само при условие, че то се отнася с еднаква тежест до двете страни по трудовия договор, т.е. за работодателите и работниците.
Особено тревожен сигнал е потвърденото от правителството предложение на синдикатите родените след 1960 г. да избират дали да се осигуряват и в универсален пенсионен фонд (УПФ), или изцяло само в НОИ. В комбинация с появилите се през последните дни в публичното пространство идеи за национализиране на УПФ, това предложение е повече от притеснително и създава предпоставки за допълнителни сътресения в осигурителната система. Принципно подкрепяме правото на избор, но то не трябва да нанася удар върху осигурителния сектор, а да е при гарантиране на категорична равнопоставеност между НОИ и УПФ.
