Българската стопанска камара следи с безпокойство събитията от последните дни, свързани със скандали и напрежение в съдебната система. Случващото се е тревожно потвърждение на многократно изразяваната от нас позиция за необходимостта от сериозни реформи в сферата на правосъдието – сфера с ключово значение за стабилността на държавността и на икономиката.
Безпокойството ни от сериозните рискове за стабилността на стопанските субекти, вследствие някои практики на българските съдилища, се потвърждава и от изразената преди дни по бТВ позиция на съдия Румяна Ченалова:
- Отнемането на правомощията на представляващите дружеството-длъжник, като обезпечителна мярка, с голяма степен на вероятност води до прекъсване на нормалната му дейност, без дори то да е имало възможност да изложи аргументите си в рамките на съдебен процес. При отнети правомощия управляващите дружеството-длъжник едва ли биха могли да организират и ефективната си защита в процеса, което до голяма степен предрешава изхода му.
- Грубо нарушение на надзорните функции на предварителния временен синдик е сключването на търговски сделки с имущество на длъжника. Стига се до абсурд – при отстранени законни представители синдикът да формира волята на дружеството. В случай, че в крайна сметка молбата за откриване на производството по несъстоятелност бъде отхвърлена, каква ще е съдбата на междувременно сключените от синдика сделки и кой ще понесе финасовите тежести, произтичащи от тях?
- Обезпечителните мерки следва да са в интерес и за сметка на кредиторите, които са ги поискали. След погасяване на вземането на кредитора, поискал обезпечението, правомощията на предварителния временен синдик не само не са прекратени, но той продължава да извършва дейността си, като разноските за това се поемат от длъжника.
- Пробойните в системата за случайно разпределение на делата и изнасянето на факти и оценки за финансовото състояние на търговско дружество по дело, което не е приключило и което по закон се разглежда при закрити врати буди изключително безпокойство.
Подобни практики приличат повече на саморазправа с активни стопански субекти, а не на съдебни процедури, адекватно защитаващи правата им. Няма стопански субект в страната, който да не може да бъде поставен на колене, заради сравнително рутинен търговски дълг. Обезпечителните мерки, наложени от съда, биха довели до предрешаване на съдебния процес, а породената несигурност – до неминуем спад в инвестициите.
Усещането за справедливост у българските граждани и, в частност – у предприемачите, е дълбоко компрометирано. Без гарантирана защита на собствеността и инвестициите не можем да очакваме инвеститорски интерес, икономическо развитие и просперитет.
