Днес, 25 април 2015 г., Българската стопанска камара чества своята 35-годишнина. На 25 април 1980 г. представители на най-големите български предприятия учредяват Българската индустриална стопанска асоциация (БИСА). БИСА е първата неправителствена организация на бизнеса в бившия социалистически лагер, проводник на пазарните отношения в България. Макар и във времена на планова икономика и силен партийно-политически натиск, организацията успява да наложи някои съвременни, не само за онова време, но и за днес, принципи на пазарно поведение.
БИСА създава първия в България фонд за рисков капитал и първата търговска банка (Банка за стопански инициативи АД), чрез които финансира изграждането на повече от 600 малки и средни предприятия. Голяма част от тях се развиват успешно и днес. Важна част от дейността на БИСА е свързана със създаването на технологични паркове към техническите университети в София и Варна, работещи в областта на трансфера на технологии.
С началото на демократичните промени в България БИСА е преименувана на Българска стопанска камара (БСК). БСК участва активно в нормотворчеството, касаещо бизнеса в преходния период, и подпомага процесите на раздържавяване на икономиката и преминаването й изцяло към пазарно развитие. Изключително важна е ролята на БСК за развитието на диалога между работодатели и синдикати, и за изграждането на системата за социално партньорство в страната. Под егидата на БСК и с нейно дейно участие са създадени първите браншови работодателски и бизнес организации, и стартира колективното трудово договаряне на браншово и фирмено ниво.
Създаването на фондовия пазар в България и въвеждането на Арбитражния съд като институция, спомагаща за по-бързо разрешаване на търговски спорове, също са част от заслугите на камарата за развитието на съвременната българска икономика. Камарата създава здравни и пенсионни фондове, както и първата лизингова компания в България – „Интерлийз” АД, която към момента има пазарен дял от над 40%. Важна е ролята на БСК за развитието на комуникационните технологии. Камарата става първия интернет-доставчик в България и първа въвежда използването на е-подпис.
И през новия век БСК продължава да работи за развитието и стабилността на икономическата среда. Камарата развива и активна международна дейност. БСК е единствената българска бизнес организация, член на европейската конфедерация на индустриалците и работодателите BUSINESSEUROPE, има подписани договори за партньорство със сродни организации от над 70 държави на петте континента, участва активно в работата на Европейския икономически и социален комитет, Международната организация на труда, Международната организация на работодателите, Форума на работодателските организации от Югоизточна Европа и др.
На национално ниво БСК участва със свои представители в работата на всички национални консултативни съвети, надзорни и управителни органи на държавни обществени институции, вкл. Националния съвет за тристранно сътрудничество, Съвета по данъчна политика към НАП/МФ, Националния институт за помирение и арбитраж, НОИ, НЗОК, Фонд “Гарантиране на вземанията на работниците и служителите“, Националния съвет за насърчаване на заетостта, Консултативния съвет към Агенцията по заетостта, Фонд „Условия на труд“ и др.
БСК става проводник на европейското членство на страната чрез създаването на Смесения консултативен комитет “България – Европейски съюз”. Камарата е инициатор и съучредител на Комитета и го председателства от българска страна в продължение на два последователни мандата.
Особено активна е ролята на БСК за формирането на икономическата политика в България, разработването и усъвършенстването на нормативната база в областта на социално-икономическата политика и изготвянето на анализи, проучвания и експертни оценки в областта на индустриалната, данъчната и социалната политика, индустриалните отношения, опазването на околната среда, техническите изисквания към продуктите, развитието на малките и средни предприятия, и др.
Изключително важна е работата на БСК в сферата на професионалната квалификация. В специално създадения за целта Център за професионално обучение (ЦПО) се извършва квалификация и преквалификация по широка гама професии, за които БСК издава национално признат документ. Към ЦПО е обособен и Център за компютърно обучение, към който функционира регионална „Сиско академия” за обучение на специалисти за изграждане на компютърни мрежи. Сертификатите, издавани от Академията, са признати в цял свят. Сиско академията при БСК бе първата на Балканския полуостров, която стартира обучения по програмата CCNP – за обучение на сертифицирани от „Сиско Системс” професионалисти по изграждане на мрежи. През 2003 г. Сиско Академията на БСК получи наградата за най-добър курсист в света, както и награда за най-добър инструктор в страната. Академията е носител и на наградата за най-добър мениджмънт на мрежова академия и е номинирана за най-добър инструктор в света.
От 2010 г. към БСК функционира Национален център за оценка на компетенциите на работната сила, който подпомага прилагането на компетентностния подход в управлението на човешките ресурси. Центърът координира функционирането на разработената по проект по ОП „Развитие на човешките ресурси“ информационна система за оценка на компетенциите MyCompetence. Ключова цел на информационната система е да осъществи ефективна връзка между образование и бизнес чрез доближаване на образователните до професионалните стандарти.
БСК е единствената бизнес организация в Централна и Източна Европа, в която е изградено звено, подпомагащо постигането на съответствие с националните и европейски изисквания по околна среда, качество и безопасност. Център „Чиста индустрия” участва в разработката на нормативни документи в областта на околната среда и подпомага фирмите за въвеждане на екологичните стандарти.
Акцент в работата на Арбитражния съд (АС) при БСК е поставен върху споровете в областта на интелектуалната собственост, а гаранция за високото качество при решаването на търговски спорове е авторитетният състав на арбитражната колегия – бивши конституционни съдии и едни от най-изявените учени и практици в сферата на търговското право. Ръководител на АС при БСК е председателят на 39-то Народно събрание (2001–2005 г.) проф. Огнян Герджиков.
БСК издава и широк набор информационни материали и безплатни онлайн бюлетини по отделни тематики, вкл. околна среда, енергетика, трудово и осигурително право, европейски политики, проекти и програми, корпоративна социална отговорност и др. Ежедневно потребителите на услугите на БСК получават актуална бизнес информация чрез електронния бюлетин “Бизнес Индустрия Капитали”, достигащ на два езика до повече от 30 000 абонати в страната и чужбина.
Благодарение на експертния потенциал и усилията на БСК през последните години бяха решени немалък кръг проблеми в сферата на икономиката, вкл.:
- Бяха създадени браншовите бизнес организации и първите клъстери
- Беше въведено частното съдебно изпълнение;
- Търговският регистър беше изнесен извън съда;
- Сериозно бяха ревизирани броят и тежестта на регулаторните режими;
- Беше променена процедурата за издаване на комплексни разрешителни с цел улесняване на инвестиционния процес;
- Създадена бе възможност за плащане на държавни и общински такси чрез POS-терминали без съответните банкови такси;
- Драстично бе намален броят на платежните нареждания за плащане на данъци и осигуровки чрез въвеждане на единната сметка;
- Въведена бе регламентация на агенциите за временна заетост;
- Бяха усъвършенствани разпоредбите в КТ относно ползването на платения годишен отпуск и погасяване на отпуска по давност. Така беше решен проблемът с натрупаните отпуски;
- Стартира закриването на търговски дейности на министерства с цел премахване на нелоялната им конкуренция спрямо частния сектор;
- През 2006 с помощта на грант от МВнР на Кралство Норвегия, БСК въведе пилотно електронно деклариране на износа пред митница София. Това имаше решаваща роля за ускореното внедряване на „електронна митница“ в цяла България.
- Проблеми на българския бизнес намериха решение в рамките на Европейския парламент;
- В процес на изпълнение са предложения на БСК като: изграждане на връзка между НАП и митническата администрация, въвеждане на търговия със „зелени сертификати“, стимулиране изграждането на ВЕИ за собствена консумация, изграждане на система за валидиране на умения и компетенции, и др.
