28.09.2015

Обръщение до членовете на УС на БСК от председателя на УС Сашо Дончев

От незапомнени времена хората се делят на две групи. В едната група са тези, които за да осигурят съществуването на своето семейство, ежедневно се трудят, произвеждат и разменят продукти. Точно те са очевидното доказателство за превъзходството на човека над другите животински видове в природата. Те са създателите и пазителите на обичаите. Обичаи, изградени на основата на отговорността на един към друг - отговорност, възникнала от обещанието, което са дали, обещание, което е породило очакване в другите членове на общността. Обичаите са се предавали от поколение на поколение и спазването им се е считало за въпрос на чест и достойнство. Затова постепенно те са се превърнали в институции, които са били призвани да защитават морала на всяка човешка общност.

За съжаление, обаче, има и друга група хора, които не желаят да живеят по тези правила. За тях трудът е досадно и неинтересно занимание. Те искат да получават, без да дават. Нещо повече - те най-много се дразнят, че производителите, които се грижат за тях и ги изхранват, непрекъснато ги укоряват и видимо ги недолюбват.

Не искам да гадая как, но най-вероятно поради факта, че моралът на хората от първата група не предполага измама, в един ден те от великодушни благодетели са се оказали длъжници на търтеите. Не знам какво им е обещано в замяна - сигурност, правосъдие, ред, справедливост... Но те се оказали длъжни да отдават регулярно част от произведеното. Тъй като е малко вероятно това задължение да е възникнало на базата на договор, т.е. доброволно, очевидно става дума за чисто и просто ограбване.

Трябва да признаем, че търтеите доста успешно копират поведението на производителите - те също създават фирми. Но не за да могат по-ефективно да произвеждат, а за да си присвояват част от това, което "балъците" ще произведат. Въпрос на време е било да се досетят, че най-ефективна за постигане на техните цели може да бъде фирмата, която има право по законен начин да отнема част от произведеното от друг. И са създали държавата като фирма-експроприатор.

Историята, богата на бунтове и въстания с локално значение, е доказателство, че срещу опитите тарикатите да увеличат своята власт е имало съпротива. За съжаление, като правило тези въстания са били предвождани от някой "месия" като Ивайло, който не е имал нито знанията, нито опита, за да може да промени коренно нещата. Затова не след дълго историята се е повтаряла. И така до средата на 19-ти век.

Тарикатите могат да бъдат обвинени в много неща, но е безспорно, че те не са глупаци. Под формата на социалистически идеи в политическите практики в света, макар и по начин, различен от своя първообраз, започва да се възражда демокрацията. Още в IV век преди новата ера Сократ е предупреждавал, че най-лошата от всички възможни форми на съществуване на държавата е демокрацията. Но най-вероятно и той не е предполагал, че тази форма може да бъде реализирана по този толкова циничен начин, наречен "социална" държава.

Измислили са я още в средата на 19 век. За да направят грабежа приемлив за мнозинството, тогавашните тарикати са се сетили, че част от откраднатото може да се раздаде на другите мързеливци. Пък и не само на тях. Не мисля, че още тогава са знаели, че ако успеят, техният успех ежедневно ще увеличава броя на чакащите наготово. Но не е било трудно да се сетят, че сред мнозинството има много мързеливи, но не всички от тях са умни. И ако им дадат "трохи", те не само, че няма да вдигат въстания, но и ще са им верни и послушни последователи.

Не съм убеден, че активността на американската дипломация има "заслуга" за това (Томас Джеферсън е посланик във Франция 1784-1789 гг), но е факт, че основният лозунг на френската революция (1789 г.) "Справедливост" до нейното завършване е бил подменен с лозунга "Равенство". Именно това довежда до общото избирателно право, което не е било познато до този момент, но се оказва критично важно от гледна точка на политическия маркетинг. Странно, че това право все още не се третира като вещно, въпреки че не е естествено човешко право и непрекъснато и почти навсякъде по света се търгува. Какво друго, ако не акция за изкупуване на вота на гражданите, е предизборната кампания?

Развитието на "социалната" държава като фирма за законен грабеж не свършва до тук. Освен стойностите, които произвеждат, обикновените хора имат и права. Преди да стигнат в цинизма си до съветското "ноу-хау" да експроприират всички човешки права, временно управляващите фирмите за законен грабеж се сещат, че могат да въведат регулации и по този начин определени, най-често доходоносни права да престанат да бъдат общо достъпни, а да се предоставят по тяхна воля и то само на правилните икономически субекти.

За съжаление на нас, обикновените хора, усъвършенстването на технологиите за законен грабеж продължава да е факт. Особен принос за това имат държавите от третия свят и освободилите се, но загубили културата си да живеят в свободно общество народи. Тези общества без особени проблеми приемат, че освен органичаване на права, "социалната" държава може и трябва да вменява и задължения. В името на равенството и социалната справедливост!

Какво произведе "социалната" държава? Справедливост? Равенство? Солидарност? Съгласието и готовността за договаряне е заменена с принудата на закона. Резултатът е отчайващ. Покупко-продажбите се извършват не доброволно, а по принуда; за да произвеждаш, ти е нужно съгласието на някой, който не произвежда нищо; парите отиват не при онези, които търгуват със стоки, а с влияние; много хора около нас стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, а не чрез работа; нашите законите не закрилят нас от тях, но закрилят тях от нас; всеки ден виждаме как корупцията се възнаграждава, а честността се превръща в саможертва.

Това не е художествената представа на Айн Ранд за живота в несвободното общество. Това е нашият живот. Никога досега справедливостта не е била толкова масово потъпквана. Никога досега нашето общество не е било толкова дезинтегрирано. Никога досега нихилизмът не е владял толкова българи едновременно.

Къде в тази ситуация е БСК - съюзът на българския бизнес?  Навсякъде сме декларирали, че защитаваме интересите на своите членове. От кого ги браним? Кои са техните врагове? Техен партньор или противник е "социалната" държава?

А знаем ли точно какви са тези фирми, които ние определяме като представители на българския бизнес? Как бихме могли да защитаваме техните интереси, ако не сме наясно какви са тези компании; как те правят бизнес; какви са ценностите, които те изповядват; какви са техните визия и мисия? Възможно ли е съществуването на организация, ако нейните членове не си приличат (поне) по тези характеристики? Възможно ли е такава организация да има ясен образ и да провежда понятна за обществото политика? А ние имаме ли нужда да бъдем организация с такъв ясен образ?

А искаме ли изобщо да бъдем съюз на предприемачите? На хората, за които трудът не е досада или бреме, а възможност за изява и реализация на способностите им в полза на останалата част на човечеството. Хората, които са получили своето възпитание и са се самоизградили по примера на по-възрастните, с които са имали възможност да участват в процеса на съзидание. Хората, които са горд пример за своите (и не само!) деца с морала си и ежедневно отстояваните ценности. Това са предприемачите. Те не "ходят на работа", за да получат месечен доход срещу ежедневното "задължение" да отброяват секундите на тези струващи им се безкрайни 8 часа. Те са тези, които 24х7 не спират да мислят и да творят. Тези, които създават технологиите и откриват полезни за хората приложения. Тези, от които зависи бъдещето на всяка истинска компания, на произвеждания от нея продукт и качеството на работните места.

Дали ние, УС на БСК, защитавайки интересите на българския бизнес, защитаваме  интересите на предприемачите, чийто права и стоки са обектът на грабеж от страна на държавата.  Можем ли във всеки момент да им отговорим как, за какво и от кого се ползват отнетите им права и пари?

Не можем.

А защо не можем? Какво ни пречи? Не е ли време да си признаем, че основната пречка сме ние, самите? Защото вместо да питаме политиците защо посягат на тези граждански права, ние услужливо помагаме на тези узаконени грабители да си напишат по-добре поредния нормативен акт-оръжие за рекет?

Докога ще приемаме да ни будалкат със схематични отчети за използваните от бюджета средства? Защо не можем да ги принудим да отговорят какво количество и с какво качество са предоставените на обществото продукти (стоки и услуги)? Знаем ли кой, защо и как е поръчал тези продукти? И дали всичко това не е могло да бъде "произведено" с по-малко средства?

Време е да си отговорим на тези въпроси! Откровените отговори ще ни спестят неизбежното взаимно разочарование, което ще ни даде откритието, че не мечтаем в една и съща посока.

И не на последно място - ще помогнем на обществото да си поправи държавата, за да може тя да му служи, а не обратното. Нали всички искаме нашите деца и внуци да имат възможност да се реализират тук, в България?!

Дата: 28.09.2015

Източник: БСК

Прочетено: 12447