.jpg "БСК и УНСС скрепиха официално дългогодишното си партньорство с Меморандум за сътрудничество")
Подпис под документа поставиха изпълнителният председател на БСК Божидар Данев и ректорът на УНСС проф. д-р Стати Статев.
- Реализиране на съвместни проекти в областта на бизнеса и висшето образование,
- Осъществяване на проучвания, анализи и научни изследвания от взаимен интерес;
- Обмен на информация и експертиза;
- Съвместно организиране и провеждане на обучения, квалификационни и преквалификационни курсове, по-нататъшно развитие на електронното и дистанционното обучение;
- Развитие на въвеждащото обучение на завършилите УНСС при работодателите;
- Разработване и прилагане на системи за стимулиране на работещите висшисти за продължаващо обучение и повишаване на професионалните им умения и компетенции;
- Партньорство при провеждане на студентски стажове/практики в реална работна среда;
- Организиране на конкурси за иновативни решения, свързани с практиката;
- Участие на работодатели в дни на кариерата, презентации, срещи със студенти и др.;
- Иницииране при необходимост на предложения за промени в нормативната уредба, свързани с дейността на висшите училища и бизнеса
- Прилагане на компетентностни модели в учебния процес,
- Разработване и валидиране на инструменти за оценка на ключови компетенции чрез изградената от БСК информационна система MyCompetence, както и прилагане на системата в учебния процес.
Това са само част от сферите на партньорство, включени в подписания днес Меморандум за сътрудничество между Българската стопанска камара (БСК) и Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Подпис под документа поставиха изпълнителният председател на БСК Божидар Данев и ректорът на УНСС проф. д-р Стати Статев. Двамата подчертаха, че подписването на меморандума е естествено продължение и институционализиране на традиционните дългогодишни връзки между БСК и УНСС.
В експозе пред участниците в събитието Божидар Данев отбеляза, че интелектуалните активи са решаващи за конкурентоспособността на икономиката, а променящите се икономически условия и технологии водят до променящи се изисквания към компетентностите на работната сила.
В същото време, изпълнителният председател на БСК подчерта задълбочаващата се диспропорция между търсене и предлагане на квалифицирани специалисти, вкл. инженерно-технически кадри, ИКТ специалисти, лекари, учители, бизнес анализатори, еколози и др. „Учебните планове и програми често не съответстват на динамиката на пазара на труда. Сериозни са проблемите, свързани с практическата подготовка на студентите в реална работна среда. Недостатъчно са развити т.нар. меки умения. Има силна потребност от хибридни квалификации и умения, от хора, които притежават съответната техническа, организационна и обща култура, хора, които могат да мислят и да решават бързо и ефективно реални задачи в реална работна среда“, каза Божидар Данев. Според него, в резултат от всичко това е налице структурна безработица, при която има твърде много незаети работни места, именно поради липсата на кадри с очаквани от работодателите конкретни знания, умения и компетентности.
Изпълнителният председател на БСК очерта и част от обективните проблеми в системата на образование, вкл. нереално високия брой места във висшите училища, на фона на демографските реалности у нас, както и в контекста на засилената младежка емиграция. „Над 20 000 млади българи учат средногодишно в чужбина, а около 80% от тях не се връщат в България. Две трети от завършващите средно образование имат намерение да мигрират към по-голям град, а една трета - да напуснат страната. Тези нагласи са по-силно изразени при учениците с по-висок успех и при тези, чиито родители са с по-високо образование“, с тревога констатира Божидар Данев. Той подчерта, че 52 висши училища са твърде много за страна като България и че акредитацията им трябва в по-голяма степен да зависи от съществуващата вече у нас Рейтингова система. Тя, по думите на Божидар Данев, работи нелошо, но трябва да се даде по-голяма тежест на обратната връзка от работодателите. „На този фон, въпреки многото университети и големия брой места за студенти, България е на последните места в Европа по дял на завършилите висше образование (около 27%)“, отбеляза в допълнение Божидар Данев.
Според проф. д-р Стати Статев, връзката между бизнеса и университетите не става с мантри и със закони, а с реална работа. „През последните две години ние работихме по два мащабни проекта, в резултат от които променихме над 90 на сто от учебните си планове и програми, при това в диалог с бизнеса. Нашият бизнес вече е узрял да си поръчва кадри и да участва в тяхното обучение“, смята ректорът на УНСС. Според него, при ограничените финансови ресурси, с които разполага системата на образование, трябва да се търси по-висока ефективност и ефикасност на разходваните средства. „Това може да стане чрез задълбочаването на връзките между бизнеса и образованието“, категоричен бе проф. Стати Статев и посочи, че в УНСС вече 24 години функционира межууниверситетски център за кариерно развитие, традиционно се провеждат дни на кариерата, както и ежегоден младежки икономически форум, който се организира от студентските съвети.
По отношение на финансирането проф. Статев отбеляза, че едногодишната издръжка на един студент по икономика, управление и администрация е 693 лв., а средно за един ученик в средното образование държавата отделя 1500 лв. годишно. Тази диспропорция, според него, показва отношението към средното и към висшето образование, като не трябва да се забравя, че второто носи основната тежест за подготовката на кадри за икономиката.
„Години наред сме в абсурдна ситуация по отношение на т.нар. държавна поръчка, която не е нищо повече от прост аритметичен сбор на желанията на университетите за прием на определен брой студенти. Този подход е несериозен! През последната година държавата финансира 73 500 места за студенти в 52 висши училища. В същото време, явилите се на матура са 50 000, от тях 48 000 са издържали изпита, а 8000 са заминали да учат в чужбина. Част от оставащите 40 000 младежи отказват да продължат обучението си в системата на висшето образование, т.е. държавата финансира два пъти повече места, отколкото е потенциалният контингент за тяхното заемане“, изчисли проф. Стати Статев. Той бе категоричен, че всяко решение трябва да минава през изискванията на пазара. В тази връзка ректорът на УНСС посочи като пример факта, че в 26 от всичките 52 висши училища у нас се изучава икономика, администрация и управление. „Въпросът е чии кадри се реализират успешно на пазара на труда“, запита реторично проф. Статев и допълни: „Дали ако в УНСС решим да обучаваме лекари и инженери, нашата продукция ще е по-успешна от тази на Медицинския университет или на Техническия университет? Именно тук е мястото на държавата – да определи адекватна поръчка и да я финансира достойно“.
В края на срещата проф. Статев отправи официална покана към Божидар Данев да изнесе публична лекция пред студенти в УНСС, която изпълнителният председател на БСК прие.
____________________
За изтегляне:
