Микрокомпаниите могат да бъдат освободени от задължението да съставят годишни счетоводни отчети, съгласно предложението за изменение на счетоводните правила в ЕС, което беше прието от депутатите в четвъртък. Въпреки това, тези изключения трябва да бъдат предоставени от държавите членки на ЕС, а микропредприятията от своя страна ще трябва да продължат да водят отчети за своите търговски сделки и финансово състояние.   В законодателната резолюция, приета с 445 гласа "за", 196 "против" и 21 "въздържали се", ЕП призовава също така за общо преразглеждане на четвърта и седма директива относно дружественото право през 2010 г., като вниманието трябва да бъде по-специално насочено към намаляване на административната тежест за микропредприятията и към опростяването на изискванията за финансова отчетност към тях. Около 7.2 милиона предприятия в ЕС трябва да представят отчети съгласно европейските счетоводни директиви. От тях 5.4 милиона (около 75%) са микропредприятия, например магазини за цветя или фризьорски салони. Като цяло те извършват дейност на местно или регионално ниво, с малко или без да са ангажирани в трансгранична дейност. Настоящето законодателно предложение ще позволи на държавите членки да опростят бизнес средата и по-специално изискванията за финансова отчетност за микрокомпаниите, с цел да се засили тяхната конкурентоспособност и да се разгърне техният потенциал за растеж. Предложеното изключение в счетоводните правила на ЕС ще се прилага спрямо компании, които отговарят на следните критерии: общ баланс 500 000 евро, чист оборот 1 000 000 евро и/или 10 души среден персонал през финансовата година. Държавите членки решават дали да прилагат облекченията "Обхватът на дейността на микропредприятията обикновено се ограничава до регионалния и местния пазар. Поради това те не оказват трансгранично въздействие върху общия европейски пазар, и логичното заключение е, че те не трябва да бъдат обвързани с регулации за вътрешния пазар на общоевропейско ниво", е мнението на докладчика Клаус-Хайнер Леене (ЕНП, Германия). Парламентът изтъква в своя доклад, че държавите членки трябва да имат правото на избор дали да освободят микропредприятията от тези счетоводни задължения, "като вземат предвид по-специално положението на национално равнище по отношение на броя предприятия", които не надхвърлят тези прагове. В отговор на опасенията, че изключенията от счетоводните правила може да затрудни вътрешната организация и да намали прозрачността и достъпа до информация, депутатите подчертават, че микропредприятията "трябва да останат обвързани от задължението за водене на отчети, разкриващи търговските сделки и финансовото положение на дружеството, като това задължение представлява минимален стандарт". По време на дебата в ЕП, докладчикът изтъкна, че предложението е блокирано в Съвета на министрите. В този контекст той призова държавите членки, които са част от блокиращото малцинство, да преосмислят своята позиция. Колко пари могат да бъдат спестени? Съгласно предварителните оценки, с които Комисията разполага, при "оптимистичния сценарий" (т.е., ако всички държави членки освободят микропредприятията и не налагат допълнителни изисквания), "в най-добрия случай потенциалните икономии" от предложението възлизат на 6.3 милиарда евро. Проектозаконодателството се разглежда в момента на първо четене, като по него няма постигнат компромис. Предложението в момента е блокирано в Съвета на министрите от 9 държави членки. Гласуването в пленарна зала беше отложено през февруари по искане на групата на Социалистите и демократите в ЕП, които поискаха повече време, за да могат да обсъдят по-обстойно предложението вътре в групата.

    Европейският комисар по климата Кони Хедегаард сподели пред ЕП, че иска ЕС да поеме ангажимент да намали с 30% отделянето на вредни емисии до 2020 година спрямо нивото от 1990 година, предаде EUobserver. Желанието на датския политик е това да стане, въпреки че нито САЩ, нито Китай са обещали да поемат по-сериозни ангажименти за намаляване както ЕС иска, за да направи стъпката „30%”. След конференцията в Копенхаген в края на миналата година Италия и Полша заявиха, че намаление от 30% е „невъзможно” предвид резултата в датската столица. Отделно Business Europe също подкрепи тази позиция и счита, че 20% са достатъчни. От друга страна някои страни-членки като Великобритания твърдят, че ангажиментът за 30% трябва да бъде поет, за да се убедят другите големи икономики, които остават скептични към ЕС по въпроса. Преди срещата на европейските министри на околната среда Хедегаард каза, че ЕК изготвя пътна карта за това как да бъде постигнато намалението от 30%. Тя ще е готова до юни. Освен това се изготвя и предложение как да се подходи към преговорния процес под егидата на ООН – дали да се взимат за база договореностите от Протокола от Киото или да се започне съвсем отначало.