През последните години месната промишленост в България отчиташе непрекъснат ръст в обема на произведената продукция, като през 2008 г. приходите  от продажби достигнаха 1.725 млрд. лева.  Очаква се за 2009 г. предприятията от сектора да отчетат спад в продажбите.

По данни на проучване, изготвено от БИК „Капиталов пазар" ЕООД, което обхваща 222 действащи месопреработвателни компании в България, продажбите им през 2008 година са с 14% по-високи спрямо 2007 г. Водещите 10 предприятия са реализирали през 2008 г. общо 514 млн. лева, което е прираст с 23.4%, срещу 29.1% през 2007 г. спрямо 2006 г.

През 2008 г. начело в сектора е излязла компания Месокомбинат Русе АД с оборот от 82.3 млн. лева, което е прираст от 118.3% спрямо 2007 г.  На втора и трета позиция се нареждат Пилко ЕООД и Месокомбинат-Ловеч АД със съответно 73.7 млн. лева и 69.5 млн. лева приходи от продажби. Челните места през 2008 г. допълват още Градус-1 ООД, Кен АД, Емил Илиев ЕООД, Брезово АД, Карол Фернандес Миит ООД, Меком АД, Унитемп ООД.

Сред водещите 10 компании по приходи от продажби за 2008 г., Емил Илиев ЕООД се изкачва в класацията най-бързо като прескача шест позиции до 6-о място.

 

---

Класацията е съставена на базата на финансовите данни  на компаниите за  2006-2008 г. представени в Информационната система за българските предприятия (BEIS).

Дружеството е 100 % собственост на БСК

 

 

Месечна инфлация от 0.6% отчете Националният статистически институт /НСИ/. Според данните, Индексът на потребителските цени (ИПЦ) за февруари 2010 г. спрямо януари 2010 г.  е  100.6%, докато през януари беше 100.8%, т. е. – има лек спад на месечната инфлация.  Инфлацията  от  началото  на  годината /февруари 2010 г. спрямо декември 2009 г./ е 1.2%, а годишната инфлация за февруари 2010 г. спрямо февруари 2009 г. е 0.9%, уточняват от статистиката. Средногодишната инфлация за периода март 2009 - февруари 2010 г. спрямо периода март 2008 - февруари 2009 г. е 1.8%. През февруари на месечна база е отчетено увеличение в следните потребителски групи: хранителни продукти и безалкохолни напитки /+1.5%/, алкохолни напитки и тютюневи изделия /+1.2%/, разходи за поддържане на жилището /+0.1%/, транспорт /+0.2%/, свободно време и отдих /+0.8%/, образование /+0.2%/, разнообразни стоки и услуги /+0.1%/, сочат данните на НСИ. Намаление на цените е регистрирано в следните потребителски групи: облекло и обувки /-1.5%/, жилищно обзавеждане и домакински уреди /-0.1%/, здравеопазване /-0.4%/, уточняват от статистиката. Не се изменят цените в потребителските категории съобщения, както и ресторанти и хотели.

Микрокомпаниите могат да бъдат освободени от задължението да съставят годишни счетоводни отчети, съгласно предложението за изменение на счетоводните правила в ЕС, което беше прието от депутатите в четвъртък. Въпреки това, тези изключения трябва да бъдат предоставени от държавите членки на ЕС, а микропредприятията от своя страна ще трябва да продължат да водят отчети за своите търговски сделки и финансово състояние.   В законодателната резолюция, приета с 445 гласа "за", 196 "против" и 21 "въздържали се", ЕП призовава също така за общо преразглеждане на четвърта и седма директива относно дружественото право през 2010 г., като вниманието трябва да бъде по-специално насочено към намаляване на административната тежест за микропредприятията и към опростяването на изискванията за финансова отчетност към тях. Около 7.2 милиона предприятия в ЕС трябва да представят отчети съгласно европейските счетоводни директиви. От тях 5.4 милиона (около 75%) са микропредприятия, например магазини за цветя или фризьорски салони. Като цяло те извършват дейност на местно или регионално ниво, с малко или без да са ангажирани в трансгранична дейност. Настоящето законодателно предложение ще позволи на държавите членки да опростят бизнес средата и по-специално изискванията за финансова отчетност за микрокомпаниите, с цел да се засили тяхната конкурентоспособност и да се разгърне техният потенциал за растеж. Предложеното изключение в счетоводните правила на ЕС ще се прилага спрямо компании, които отговарят на следните критерии: общ баланс 500 000 евро, чист оборот 1 000 000 евро и/или 10 души среден персонал през финансовата година. Държавите членки решават дали да прилагат облекченията "Обхватът на дейността на микропредприятията обикновено се ограничава до регионалния и местния пазар. Поради това те не оказват трансгранично въздействие върху общия европейски пазар, и логичното заключение е, че те не трябва да бъдат обвързани с регулации за вътрешния пазар на общоевропейско ниво", е мнението на докладчика Клаус-Хайнер Леене (ЕНП, Германия). Парламентът изтъква в своя доклад, че държавите членки трябва да имат правото на избор дали да освободят микропредприятията от тези счетоводни задължения, "като вземат предвид по-специално положението на национално равнище по отношение на броя предприятия", които не надхвърлят тези прагове. В отговор на опасенията, че изключенията от счетоводните правила може да затрудни вътрешната организация и да намали прозрачността и достъпа до информация, депутатите подчертават, че микропредприятията "трябва да останат обвързани от задължението за водене на отчети, разкриващи търговските сделки и финансовото положение на дружеството, като това задължение представлява минимален стандарт". По време на дебата в ЕП, докладчикът изтъкна, че предложението е блокирано в Съвета на министрите. В този контекст той призова държавите членки, които са част от блокиращото малцинство, да преосмислят своята позиция. Колко пари могат да бъдат спестени? Съгласно предварителните оценки, с които Комисията разполага, при "оптимистичния сценарий" (т.е., ако всички държави членки освободят микропредприятията и не налагат допълнителни изисквания), "в най-добрия случай потенциалните икономии" от предложението възлизат на 6.3 милиарда евро. Проектозаконодателството се разглежда в момента на първо четене, като по него няма постигнат компромис. Предложението в момента е блокирано в Съвета на министрите от 9 държави членки. Гласуването в пленарна зала беше отложено през февруари по искане на групата на Социалистите и демократите в ЕП, които поискаха повече време, за да могат да обсъдят по-обстойно предложението вътре в групата.

Днес Националният статистически институт (НСИ) публикува данни за производителността на труда през четвъртото тримесечие на 2009 г., както и за цялата минала година:   Четвърто тримесечие на 2009 година По предварителни данни през четвърто тримесечие на 2009 година заетите лица в икономиката са 3 508 хиляди. Общият брой отработени часове е 1 484 милиона. В сравнение с 2008 година броят на заетите лица е намалял с 5,8 процента, като са отработени с 5,8 процента по-малко човекочасове. Структурата на заетостта по икономически дейности през четвърто тримесечие на 2008 и 2009 година показва увеличение на относителния дял на заетите в аграрния сектор и сектора на услугите за сметка на индустриалния сектор. На едно заето лице се падат 5 108 лева от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 12,1 лева БВП за един отработен час. Преизчислен в съпоставими цени, БВП на един зает реално намалява с 0,1 процента, като за един отработен човекочас се произвеждат с 0,2 процента по-малко реална стойност от БВП. Брутната добавена стойност средно на един зает през четвърто тримесечие на 2009 година реално намалява с 18,1 процента и съответно със същите темпове за един отработен човекочас. Равнището на производителността на труда е най-високо в сектора на услугите - 4 738 лева брутна добавена стойност (БДС) средно на един зает и 10,9 лева за един отработен човекочас. В индустриалния сектор всеки зает произвежда средно 4 344 лева БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 10,2 лева от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 881 лева БДС на един зает и 2,3 лева за един отработен човекочас. 2009 година За цялата 2009 година един зает произвежда средно 17 798 лева от БВП. В сравнение с предходната година съпоставимият стойностен обем на показателя на един зает реално намалява с 2,2 процента,  докато БВП за един отработен човекочас реално намалява с 2,1 процента. Брутната добавена стойност средно на един зает през 2009 година реално намалява с 6,9 процента и съответно с 6,8 процента за един отработен човекочас. Най-висока е производителността на труда в индустриалния сектор - 16 688 лева на един зает и 9.8 лева за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 15 739 лева БДС и съответно 9,3 лева за един отработен човекочас. В аграрния сектор добавената стойност на един зает е на ниво от 4 511 лева, като за един отработен човекочас се създават 3 лева добавена стойност.

Германия и Франция планират да започнат нова инициатива за засилване на икономическото сътрудничество и наблюдение в рамките на еврозоната, включително създаването на Европейски валутен фонд, съобщи висш държавен служител. Намерението на двете държави е да се създадат правила и инструменти за предотвратяване на поредна нестабилност в еврозоната, произтичаща от задлъжнялостта на една държава членка, като примера с Гърция. Първите подробности за плана, включително възприемането на модела на Международния валутен фонд за Европейски валутен фонд, разкри през почивните дни Волфганг Шойбле, министър на финансите в Германия. Той сподели, че е за по-силни координиране на икономическите политики в ЕС и в еврозоната. Ако Франция и Германия постигнат съгласие по тези предложения, те могат да поставят основите за най-радикална промяна на правилата в подкрепа на еврото, което започна да се използва през 1999 г. Шойбле каза, че не се планира създаването на конкурент на МВФ, но трябва институция за вътрешно равновесие на еврозоната. Financial Times