СВИВА ЛИ СЕ ОБЕМЪТ НА ПРОМИШЛЕНОТО ПРОИЗВОДСТВО?

Делът на сектора на услугите в структурата на българската икономика се увеличи значително през последните години, достигайки 68% от брутната добавена стойност през 2018 г. Това логично доведе до намаляването на дела на промишлената продукция до 27%. Съотношението е съпоставимо с това в ЕС, където услугите формират 66% от БВП, а промишлеността -  22%.

Подобен тип сравнения често водят до заключението, че промишлеността губи позиции и като цяло "замира" - не само у нас, но и в световен мащаб. За да добавим нужния нюанс към тази гледна точка, в настоящата статия ще разгледаме разликите в динамиката на добавена стойност като дял от БВП и номиналната стойност на един зает в промишлеността, изразена в постоянни цени от 2010 г. (т.е. изолирайки ефекта на инфлацията).

За целта са използвани данни на Световната банка, която предоставя агрегати за държавите с високи, ниски и средни доходи за периода 1997-2017 г.  Под "индустрия" се разбира добивна и преработваща промишленост, производството и разпространението на електрическа енергия, доставяне на води, рециклиране на материали и строителство.

ПРОМИШЛЕНОСТТА КАТО ДЯЛ ОТ БВП

През последните 20 години промишленото производство намалява като дял от БВП. В световен мащаб, както и на европейско равнище, тенденциите са сходни като през 2017 г. делът на промишлеността варира от 32% за страните с ниски и средни доходи до 22% на територията на ЕС. Също така прави впечатление, че сред държавите с ниски и средни доходи делът е по-висок, отколкото при държавите с високи доходи.

РЕКЛАМА

Представени по този начин, данните действително илюстрират хипотезата, според която по-богатите държави разчитат все повече на сектора на услугите и предпочитат да изнасят производствената си дейност към по-бедните държави.

ПРОМИШЛЕНОСТТА В НОМИНАЛНА СТОЙНОСТ

Когато обаче вместо като дял от БВП, промишлената дейност се разгледа като добавена стойност на един зает, картината се променя. Индустриалната добавена стойност нараства почти непрестанно на световно ниво (изключение прави периода на финансова криза през 2009 г.). Независимо, че този ръст е най-видим сред държавите със средни и ниски доходи, тенденцията се запазва и сред богатите държави. Въпреки че за държавите в ЕС този ръст не е толкова очевиден, през 2017 г. добавената стойност нараства с 9% спрямо 2010 г. и с 37% спрямо 1997 г. 

Двете графики показват, че засилването на ролята на услугите не означава спад на производствената дейност. Независимо от по-ниския ѝ дял сред държавите с високи доходи и ЕС и в двата случая е наличен номинален ръст.

СИТУАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ

Делът на промишлената добавена стойност в България е съпоставим с този на ЕС и богатите държави и през последните години варира между 23 и 25%. От друга страна обаче, добавената стойност (в постоянни цени) на един зает нараства непрестанно през последните 20 години, като през 2018 г. тя достига 15 405 долара. Добавената стойност в българската промишленост нараства с 29% спрямо 2010 г. и със 167 % спрямо 1996 г.