Прочетено: 2030

БГНЕС, 8.01.2016 г.

Българинът не го стимулира надеждата, а го плаши икономическата неопределеност. Депутатите като че ли нямат икономическите знания, за да виждат какво и как става. Всяка година започва с икономическа надежда. И тази е така. Но винаги тази надежда е като че ли в сянката на една икономическа неопределеност. Тази неопределеност върви по няколко икономически канала. Единият е вътрешен, другият външен. Ако говорим за тази неопределеност и за икономическа надежда едновременно, бихме могли да кажем, че има надежда, че започва по-добре да работи Националната агенция за приходите и Агенция "Митници" - има сериозно събиране на приходи, които са над 2.850 млрд. лв. събрани повече средства. Това може да се тълкува, че има по-малко сив сектор, има и по-малко контрабанда, може би и по-малко корупция, което във всички случаи е факт, който заслужава адмирациите за НАП. Разбира се, винаги има и тъмни оттенъци.

Такъв е въпросът, който никой не тълкува - как увеличението на приходите влияе върху структурата на БВП. И ако внимателно огледаме нещата, ще видим, че при БВП в рамките на 84 млрд. лв. увеличението на приходите с 2.850 млрд. лв., това е над 3.4%, т.е. означава, че целият ръст на българската икономика не е за сметка на производство, не е за сметка на нов продукт, а е за сметка на активността на НАП и Агенция “Митници”.

Така събираемостта може да върви и по административното определяне на минималната работна заплата, и по административното определяне на минималните осигурителни доходи и т.н. Но така или иначе няма нов продукт, който да предопределя развитието на българската икономика. Да, събираемостта е положително явление, при всички случаи заслужават тези агенции не само адмирации, но похвала и пожелание от тук нататък да работят все така успешно, защото действително те се борят срещу нелоялната конкуренция.