ЗАПОЧНА ПРОВЕРКАТА НА ФИНАНСОВАТА СТАБИЛНОСТ НА БАНКИТЕ

Кредитирането е буквално замразено. Две трети от отпуснатите заеми на пазара са фирмени. Затова и по-малките компании се опасяват, че стрестестовете ще увеличат лихвите по кредитите.

Камен Колев - зам.-председател на БСК: Банките не биха искали да поемат допълнителни рискове като предоставяне на нови кредити. Най-уязвими са разбира се малките и средни предприятия, тъй като нормално при тях е нормално рискът да бъде по-висок от гледна точка на финансиращите институции. Те ще бъдат първите, на които ще се откаже кредит.

Самите банки също признават, че проверката може да постави кредитирането във вакуум.

Петър Андронов - председател на Асоциацията на банките: От опита от други страни това, което се вижда, е, че може да се получат известни забавяния в кредитния процес, в одобрение на преписки, но това пак казвам е чуждестранен опит.

Камен Колев - зам.-председател на БСК: Ако достъпът до кредитиране се затегне, това означава, че това ще повлияе върху икономическия растеж, върху очакванията за икономически растеж.

Банките вече направиха първите си стъпки, за да подобрят финансовите си сметки. Вижте какви мерки предприеха.

Петър Андронов - председател на Асоциацията на банките:Банките се постараха максимално да се подготвят, така че да намалят ефекта от изненадите т.е. да почистят максимално документацията си, да вземат допълнителни резерви да заделят.

22 банки и 6 клона са на българския пазар. Печалбата им в края на миналата година е 898 млн. лева, което е ръст от 20%. Приходите от такси и комисионни са 7% повече. Лошите или необслужвани кредити са малко над 11 млн. лева.

Как изглеждат сметките на банките зад тези числа?

Първото нещо, което те направиха е да изчистят т.нар. лоши кредити. Една от банките с гръцка собственост продаде наскоро 280 милиона лева непокривани заеми. Стрестестовете рязко повишиха продажбите на лоши кредити. По данни на Асоциацията на колекторските фирми до юни 2015-та са продадени 149 милиона лева, което е с 4 пъти повече спрямо 2014-та.

Милена Виденова - зам.-председател на Асоциацията на колекторските фирми: Тези кредити би трябвало отдавна да са провизирани и да не тежат на балансите, имайки предвид тяхната старост и забавата във времето.

Петър Андронов - председател на Асоциацията на банките: Още на 30-я ден се правят първите тестове за обезценка на кредитите в повечето банки. Това, което банките са направили и да заделят резерви, по евентуалните загуби, които очакват по тях важното е тези резерви да са адекватни т.е. да не се надценяват вземанията и да не се отчитат по по-висока стойност вземанията отколкото биха очаквали да бъдат събрани.

По закон лошите кредити започват поетапно да се отписват, ако не са плащани между 1 и 3 месеца. В края на 6-я месец вече лошият заем е отписан напълно. Експерти обясняват обаче, че някои банки умишлено отбягват т.нар. отписване на лоши кредити, за да не влошат баланса си. Това се потвърждава и от данните на колекторските компании. Основно се продават стари потребителски заеми още от 2008-ма година.

Милена Виденова - зам.-председател на Асоциацията на колекторските фирми: Много рядко излизат портфейли кредити които са раздадени през 2011-та 2012-та година.

При продажбата на кредитите банките се договарят с колекторите какъв процент ще получат. Колкото по-стар е кредитът, толкова по-ниска е печалбата за банката, а рискът за събиране - по-висок. Неофициално такъв кредит може да се спазари за 5 до 7% от задължението.

Милена Виденова - зам.-председател на Асоциацията на колекторските фирми: В момента те могат да получат един извънреден приход от тази продажба и съответно да подобрят своите показатели. Освен че продават лошите си кредити някои банки вдигнаха разходите си, свързани с риска на заемите. Други пък не правят навременна оценка на залозите срещу заемите, за да не намалят отново стойността на баланса или пък да се окаже, че обезценяването е по-голямо.

За да са на плюс, някои от банките увеличиха в началото на годината таксите си.

Десислава Николова - финансов анализатор: Каквато е месечната такса за поддръжка на разплащателна сметка - размерът на повишението беше между 20 и 50 стотинки. Тази такса е един вид сигурнва такса - защото не може да минеш без нея-да, не може да бъде избегната

По-високите такси прибавиха за банките 8% повече приходи. Точно толкова колкото те загубиха от ниските лихви по кредитите. Затова експерти очакват още едно повишаване на таксите през следващото тримесечие.

Колко ефективни са мерките у нас ще стане ясно на 18 август, когато излязат резултатите от стрестестовете. В Европа последните банкови изпити поставиха на косъм съществуването на 24 банки.

ПРИМЕР ОТ ЕВРОПА, 25 БАНКИ НЕ ИЗДЪРЖАЛИ ТЕСТОВЕТЕ

Последните стрес тестове бяха проведени през 2014 година. Бяха прегледани трезори, които са достатъчно големи, за да оказват системен ефект върху пазара. Не бяха следени местни или регионални кредитни институции, въпреки че те са важни в страни, където икономиката се доминира от малки и средни фирми. Там банките директно се влияят от това доколко са успешни тези компании.

Какво показаха тестовете преди две години - от 150 банки, 24 не издържаха проверките - това означава, че те не биха оцелели при евентуално финансова криза. Общият недостиг на капитала беше около 9.5 милиарда евро.

От проблемните банки девет са от Италия, три от Гърция и три от Кипър, две - белгийски, две - словенски.

Всички получиха 9 месеца, за да се стабилизират. Част от тях успяха да балансират сметките си, други - все още го правят. Тестовете бяха проведени при кризисен сценарий, който предвиждаше двугодишна рецесия на европейската икономика, рекордно повишение на безработицата до 13 процента, колапс на пазара на недвижими имоти и на стоковата борса, големи лихви върху правителствените и корпоративни кредити.

На европейско ниво Европейската централна банка наблюдава банковите практики, тази година влиза в сила механизъм за подкрепа на банките, а предстои да бъдат направени стъпки и за гарантиране на спестяванията.