Прочетено: 2248

bit, 19.04.2016 г.

В периода между 2010 и 2015 г. депутатите са приемали по средно 1 законопроект на ден. Общо внесените нови закони за тези години са 1628. Повече от половината от тях са отхвърлени, а една-четвърт изобщо не стигат до обсъждане.

Най-много са промените в сферата на правосъдието, сигурността и обществения ред, а най-малко – в областта на културата и държавното управление.

Тези данни са на Центъра за законодателни оценки и законодателни инициативи и Българската стопанска камара.

Какви изводи можем да направим за работата на законодателния орган – коментира Николай Димитров, един от авторите на анализа.

„Решихме да направим този анализ, за да покажем какво е състоянието на българското законотворчество през последните 6 години, а то видно от данните не е особено положително“, обясни Димитров.

„За сравнение, във Великобритания за последните 215 години са приети над 4400 закона, в България са приети само за 6 години – около 750, половината на 1628. Другата половина или не стигат до разглеждане въобще, или са отхвърлени, или просто залежават.

Тези данни говорят за законодателен брак.

Това означава, че законодателството в България се прави, защото някой решава да внесе нещо – ей така без да има обективна необходимост. И изведнъж парламентът се оказва или затрупан от излишни по своята същина зкаонопроекти, или разглежда законопроекти, които са внесени от определени членове на мнозинстовото и МС“, обясни още Димитров.

Той подчерта, че в българските парламенти е почти невъзможно да бъде отхвърлен проект на МС.

„Мога да обясня една такава загуба на законодателен ресусрс с нарастващия брой документи и актове, които приема извън законодателната си програма. Но това не оправдава политическите сили, които изменят хаотично и несистемно цялото законодателство. Говорим за пълна липса на приемственост, работа на парче“, каза още той.

„Нестабилната законодателна уредба винаги води до нестабилни отношения в обществото, които не са предпоставка за по-добри инвестиции и оттам нататък се губи доверието на инвеститорите към българската икономика“, категоричен бе Димитров.